понеделник, 31 май 2010 г.

Защо се лекувам или какви са резултатите от лечението на хепатит С

Едно от най-важните изследвания, които се правят на болните от хепатит, е ПСР (Polymerase Chain Reaction), нарича се още вирусно натоварване, вирусен товар или виремия. Това изследване показва количеството на вируса в кръвта на болния. При всеки болен резултатът е различен и варира с течение на времето.

Лечението на хепатит С цели вирусът да бъде неоткриваем 6 месеца след края на лечението. (ПСР-ът да е отрицателен). Този резултат се нарича SVR (задържан вирусологичен отговор) и дава почти 100% гаранция, че вирусът на хепатит С няма да се появи отново. При всички положения преминалият през лечение е добре да се проследява дори и при постигнат резултат от лечението.

Когато лечението е успешно (има постигнат SVR), вирусът вече не уврежда черния дроб, а болният се смята за излекуван.

При неуспешно лечение (на някакъв етап ПСР-ът е положителен, вирусът се засича в кръвта) болният има няколко варианта. Възстановява се от лечението, кандидатства отново в здравната каса и го минава още един път. Много хора успяват да се излекуват именно на втория опит за лечение.

Вторият вариант е да изчака новите лекарства, които дават повече надежди за успех. Голяма част от хората, особено тези с минимално увреждане на черния дроб, избират този вариант. Хепатитът прогресира бавно, така че в някои случаи година-две не са от толкова голямо значение.

Третият вариант е да се откаже да се лекува или да се насочи към нетрадиционната медицина.

Колкото до мен – какво ще правя, след като лечението приключи – честно казано, не знам J Имам отрицателен ПСР на третия месец от лечението, което при всички положения е добра новина, но не е гаранция за успешен изход.

За случая май е най-удачен любимият ми израз в последно време:

Каквото-такова ;)

Хубав материал по темата има тук

неделя, 30 май 2010 г.

Какви са страничните ефекти от лечението на хепатит С

Листовките на двете лекарства са километрични и доста стряскащи. Като цяло обаче страничните ефекти при всеки са различни. Най-често срещаните са грипоподобните – умора, отпадналост, температура, главоболие, замаяност, болки в мускулите и ставите. Често се появяват и проблеми със стомаха, кожата, косата, зъбите и очите. Проблемите с нервите и концентрацията са редовни. Появяват се анемия, левкопения и отклонения в нормите на щитовидната жлеза. Има и доста други интерферонови „изненади”, но те са по-рядко срещани и индивидуални.

Личните ми впечатления са, че интерферонът „намира” слабите места в организма и ги вади на повърхността. Ако имате проблеми със ставите, ще ви болят много сериозно по време на лечението. Ако бъбреците ви са слабо място, добре е да ги следите редовно. Ако имате склонност към депресии, ще се депресирате доста.

НО са изключително малко случаите, в които лечението може да предизвика сериозни странични ефекти и да се наложи прекратяването му. Трудно е, най-вече защото е толкова продължително, но не е непоносимо трудно.

Лично при мен до момента (остават ми още 2 месеца лечение) е имало само два по-сериозни проблема – на 3-тия месец от лечението, когато се чувствах доста зле физически, и на 8-мия месец, когато психически леко се сринах. Но като цяло – почти не е имало страничен ефект, който да не се оправя с една сочна пържола и стабилен сън ;)

Повече информация тук

събота, 29 май 2010 г.

Какво представлява лечението на хроничния хепатит С

Лечението на хепатит С продължава една година за генотипи 1 и 4 и половин година за генотипи 2 и 3.

Съвременните медикаменти, които се използват за лечение, са интерферон и рибавирин (така се наричат активните съставки, търговските наименования на лекарствата са различни в зависимост от фирмата-производител. Аз се лекувам с Пегасис и Копегус).

Най-просто казано, интерферонът е вещество, което се синтезира в организма, когато в тялото навлезе вирус (например, като се разболеете от грип). Той е продукт на естествените защитни сили и целта му е да пребори вируса. При лечението на хепатит С се поставят подкожни инжекции с интерферон веднъж седмично, които да стимулират организма да се бори с вируса.

Допълнително се приемат и ежедневно таблетки с рибавирин (нуклеозиден аналог, който забавя размножаването на вируса, въпреки че не е много ясно как точно го прави). С изследвания е доказано, че комбинацията интерферон + рибавирин дава добри резултати при лечението на хепатит С.

В близките години се очакват и нови лекарства при терапията на хепатит С, които да увеличат шансовете за успех. Най-коментираните (за които обаче толкова гастроентеролози не са и чували... ) са босепревир и телапревир.

Повече информация по темата тук, тук и тук

петък, 28 май 2010 г.

Какво е хепатит С или от какво всъщност съм болна

Често в мейли или в коментарите под постове ме питате неща, свързани конкретно с болестта хепатит С. Затова реших, че може би е крайно време да напиша няколко поста по въпроса, въпреки че идеята на този блог е да бъде повече личен, отколкото информативен. За някои от нещата вече съм писала, за други в интернет има много информация, но ще се опитам да синтезирам основните въпроси на разбираем език J

Хепатитът като цяло уврежда черния дроб. Хепатит А е този, който е познат като жълтеница или „болестта на мръсните ръце”. Той се предава по орално-фекален път, протича остро и човек при всички положения оздравява.

Хепатит В се предава по кръвен и полов път, при по-голямата част от хората протича остро и човек успява сам да се излекува. При около 20% от заразените обаче хепатит В става хроничен, когато вече лечението е продължително, трудно и не винаги успешно. Има случаи, в които хепатит В протича без симптоми и директно хронифицира (наричат го „тихия убиец”), затова и са толкова хората, които не знаят, че са болни.

За хепатит А и В има ваксина.

Хепатит С се предава по кръвен път (контакт кръв-кръв). Заразяването може да стане при всяка кръвна манипулация – операция, преливане на кръв, стоматологична интервенция, посещение при козметик или маникюрист. Особено рискови се водят употребата на наркотици (заради използването на общи игли), татуирането, поставянето на обеци и, колкото и безумно да звучи, посещението при зъболекар.

Едва 10% от заразените с хепатит С успяват да се преборят сами с вируса, при останалите хронифицира. И тук няма симптоми, освен когато чернодробното увреждане вече напредне твърде много. При част от заразените вирусът „спи”, т.е., те са носители, без реално болестта да им вреди. При други обаче в рамките на 20-30 години се развива тежко чернодробно увреждане, водещо до цироза и/или рак.

Добрата новина е, че за разлика от хепатит В, лечението на хепатит С дава доста добри резултати – около 50% успеваемост за генотипи 1 и 4 и 80% за генотипи 2 и 3.

Има и още няколко вида вирусен хепатит, но те са по-екзотични и рядко се срещат по нашите ширини.

В моя конкретен случай – аз съм с хепатит С, генотип 1, с вече започнало чернодробно увреждане (т.е. вирусът „работи”). Точно затова и се смятам за късметлийка, че съм го открила. Можеше да разбера след 10-тина година, когато картинката щеше да е съвсем различна.

Повече информация има тук и колкото ви душа иска в google.

четвъртък, 27 май 2010 г.

Последни 10

Държа картонената чаша с кафе и крача към спирката. Иска ми се да напиша „бодро”, но няма да го направя. Не защото е клише, а защото май не помня какво означаваше тази дума.

38 инжекции зад мен. 38 седмици интерфероново лечение. Четири седмици психотерапия. Много седмици, откакто знам, че имам хепатит. Краят на поредната работна седмица. Кога започнах да измервам времето в седмици?

Пия кафе, пуша, слушам музика и чакам автобусът да дойде. Никога не съм била добра в чакането. Не ми се получава, някак. Без значение дали става въпрос за автобуса или за оставащите ми 10 интерферонови седмици.

Нямам търпение. Искам да си го припомня - онова прекрасно, божествено усещане – че си здрав.

Да се събудиш сутрин, без да те боли нищо. Да си свеж и пълен с енергия. Да се усмихваш, просто ей така, защото е сутрин. Да вървиш по улицата с обичайната си широка и нехайна походка. Да не мислиш за таблетките сутрин и вечер, да не бързаш да се прибираш в петък вечер за инжекцията, да не проспиваш цялата събота, да не забравяш къде са ти ключовете и къде ти е главата, да не разплискваш емоциите си наоколо с повод и без повод...

Тича ми се. Танцува ми се. Крещи ми се. Живее ми се до пръсване, без посока и без смисъл. Просто така, заради самия живот.

Още 10 инжекции.

петък, 21 май 2010 г.

Хепатит С и вълшебният дерматит (пиеса в 4 действия)

Действие 1

Мрачен и сив болничен коридор. ТЯ е седнала на метална пейка пред врата на медицински кабинет. Държи в ръце листи с направления и изследвания. Чака.

Вратата на кабинета се отваря рязко. ТОЙ подава глава навън, облечен е в бяла медицинска мантия. ТЯ се изправя.

ТОЙ: Вие за какво?

ТЯ: За преглед.

ТОЙ: Изчакайте така.

Вратата се затваря. ТЯ сяда отново. Вратата се отваря, ТЯ се изправя.

ТОЙ: Заповядайте.


Действие 2

ТЯ е седнала на покрито с хартия болнично легло, ТОЙ е зад бюрото си и върти химикал в ръце.

ТОЙ: И откъде го лепнахте тоя хепатит?

ТЯ (размърдва се на мястото си): Няма как да знам как съм се заразила. Възможно е да е от татуйровка, пиърсинг, операция или стоматологична процедура.

ТОЙ: Мхм. А откога са проблемите с кожата?

ТЯ: От началото на лечението. Но в последно време са се изострили доста. На места до рани.

ТОЙ: Мхм. Нека погледна.

ТЯ вдига блузата си и навежда глава. ТОЙ се навежда на безопасно разстояние и хвърля един поглед.

ТОЙ: Дерматит. Неприятно е, но нищо страшно. Сега ще ви напиша рецепта.

ТЯ пуска обратно блузата си, ТОЙ сяда зад бюрото и започва да пише. Внезапно вдига глава.

ТОЙ: Хм... а не се ли познаваме отнякъде?

ТЯ (гледа го няколко секунди, после заявява категорично): Не.


Действие 3

Радио-студио. ТОЙ е облечен със сив костюм, ТЯ е с дълги руси къдрици. И двамата са с няколко години по-млади.

ТОЙ (леко притеснено): ... какво да ви кажа, винаги има рискове. Тъжното е, че младите хора рядко обръщат внимание на хигиената в подобни студиа, а освен проблемите с кожата, една татуйровка носи и доста други рискове. Никой не е застрахован.

ТЯ: Така е. Сигурна съм, че слушателите на вълните на радио Алма Матер има за какво да се замислят. Разговаряхме с д-р Х, специалист по кожни заболявания и гост по темата за рисковете, които татуирането носи. Следващата седмица очаквайте в студиото У, победителят от вчерашния графити-фест в София. Останете на вълните на студентското радио.


Действие 4

Болничният коридор от действие 1. ТЯ е на вратата, ТОЙ й подава няколко листа.

ТОЙ: Ако проблемите продължат, обадете се. Довиждане.

ТЯ: Благодаря. Довиждане.

ТОЙ затваря вратата.

ТЯ остава в коридора с листите в ръце. Започва да се смее. Силно и на глас.


Завеса

вторник, 18 май 2010 г.

Днес помисли за себе си

Днес ми се иска да ти кажа нещо хубаво.

Да ти кажа колко прекрасен е животът, въпреки че понякога е трудно да си го припомниш.

Да ти кажа, че всеки миг си струва, хубав или лош, и че нито едно усилие не е напразно.

Днес ми се иска да те хвана за раменете и да те разстърся, да те накарам да се огледаш, не, не наоколо, вътре в теб.

Днес ми се иска да си спомниш, че всичко, което ти трябва, за да бъдеш щастлив, си е вътре в теб. Че не работата, къщата , човекът до теб или дори децата ти са това, което те кара да се радваш на живота.

ТИ си този, който избира дали да е щастлив или не. ТИ си този, който избира за какво да е щастлив.

Зная колко е лесно на думи. Но и зная, че понякога усилието да промениш нещо струва точно толкова, колкото самата промяна.

Днес ми се иска да успееш да видиш нещата така, сякаш ги виждаш за първи път. Да се почувстваш отново като малко дете, за което светът е нов, безкраен и пълен с възможности. Да дишаш с пълни гърди и да се смееш на глас.

Днес ми се иска да ти кажа, че животът ти се случва точно в този момент, докато четеш тези редове, докато прекарваш ръка през косата си или отпиваш от чашата с кафе.

Не го пропускай, моля те. И се опитай да бъдеш щастлив.

Поне днес, на 19-ти май, световният ден за борба с хепатита.

ПС: Имам една молба към теб. Изпрати този текст на някой, който обичаш, който е важен за теб. Не слагай линк към блога, автора или публикацията, няма нужда.

Или просто му кажи колко се радваш, че го има.

неделя, 16 май 2010 г.

Резултати от безплатните изследвания за хепатит в София

Вчера в Южния парк в София имаше безплатни изследвания за хепатит В и С по повод 19 май, Световният ден за борба с хепатита.

От общо 306 изследвали се 5 човека се оказаха с хепатит В и 3-ма с хепатит С. Това прави по-малко от 3% от изследвалите се.*

Резултатите са страхотни, на фона на това, че в България като цяло болните от хепатит са около 7% от населението (половин милион).

Малко цифри. Според статия в бюлетина на Unaids Bulgaria по данни на Националния център по здравна информация през 2009 г. са регистрирани 499 случая на остър хепатит В и 91 случая на остър хепатит С. За същия период са регистрирани и 99 случая на хроничен хепатит В и 114 случая на хроничен хепатит С. Това са регистрираните случаи.

Направеното вчера изследване, естествено, не е представително и няма как да говори за реалната ситуация в страната. Броят на изследвалите се е по-малък от предишни години, което лично според мен се дължи на факта, че акцията беше обявена от организаторите и медиите твърде късно. Голямата част от хората бяха случайно преминаващи, а не такива, които предварително са знаели за инициативата и са дошли да се изследват.

А на фона на това, че явно в момента човек няма къде да си направи безплатни изследвания, желаещите да се включат може би щяха да са повече.

*по предварителни неофициални данни





събота, 15 май 2010 г.

Ела в парка, изследвай се безплатно за хепатит

На 16 май, неделя, в Южния парк в София ще има безплатни изследвания за хепатит В и С.

Скрийнингът ще се проведе от 10:00 до 17:00 часа на главния вход на Южния парк, от страната на булевард Витоша.

Инициативата е по повод 19 май – Световният ден за борба с хепатита - и с нея се поставя началото на новата информационна кампания "Ваксинирай се, изследвай се, лекувай се".

За съжаление тази неделя е единственият почивен ден за седмицата, но не пречи да съчетаеш неделната разходка в парка с нещо полезно.

Аз ще бъда там през целия ден. Току-виж се засечем някъде J

петък, 14 май 2010 г.

Някой да застреля здравната ни система да не се мъчи...

малко линкове, защото просто нямам нерви да пиша...



нервната акула за новата здравна министърка в действие


и една новина от близките дни, която някак мина между капките... но подозирам, че в най-скоро време ще имаме отново включване по темата.

Не виждам смисъл да коментирам, ще си направите изводите сами.

понеделник, 10 май 2010 г.

Хлебарки

Винаги се получава така в дните след инжекцията.

Интерферонът сякаш ме държи будна – тялото ми е уморено и отпуснато, но в главата мислите са си устроили истински маратон. Прескачам от едно нещо на друго, без конкретна цел и без желание да ги контролирам. Просто съм ги оставила да прехвърчат.

На моменти се унасям, а зад затворените ми клепачи проблесват несвързани образи. Не им обръщам внимание. Все по-рядко сънувам в последно време.

Лъскава черна обвивка и пипала с тънки шипове. Остри антенки, които се мърдат предпазливо. Хлебарки. От онези големите и черни, които приличат на маслини по пода.

Разсънвам се. Това пък откъде се появи в главата ми?

Ставам да пия вода и да се преоблека. Чаршафът под мен е подгизнал от пот. Вече мога да усетя почти точно каква температура съм вдигнала, без да я меря. В момента е малко под 38.

Лягам отново и се завивам. Нищо не помага за безсънието. Никакви чайове, билки, млека, музика, тишина, душове, свеж въздух, нищо.

Просто си лежиш в леглото, а сънят ще дойде, когато той прецени.

Хлебарки.

Пружините на матрака проскърцват тихо, докато се намествам. Така и не му взех рамка. Стои си направо на пода.

Хлебарките обичат тъмни и топли места. Снасят купчини лъскави яйца и плъзват навсякъде.

Унасям се все повече, а мислите в главата ми започват да се оформят в мъгляви образи.

Колония от големи черни хлебарки, пълзящи във вътрешността на матрака. Стотици люспести телца, пробиващи си път през тесните пролуки на пълнежа, като гигантски черен мравуняк, пулсиращ в свой собствен ритъм. Хранещ се с топлината на тялото ми.

Господи, мразя си въображението понякога. Светвам лампата и се протягам за цигарите. С периферното си зрение виждам голяма черна хлебарка на стената, точно над главата ми.

понеделник, 3 май 2010 г.

Слънчеви петна



събота, 1 май 2010 г.

За (само)лечението от хепатит в България

- Добър ден, професор… търся?
- Да.
- Здравейте, обажда ви се … с хепатит С и резултати на 34-та инжекция.
- Слушам.
- Левкоцити 2.15, хемоглобин 98, тромбоцити 233…

Изреждам педантично цифрите от листа и вече знам какъв ще е отговорът. “Много са ти ниски левкоцитите, обади се пак след 2 седмици да видим какво ще те правим”. След 2 седмици разговорът ще протече по абсолютно същия начин. Няма да ме правят нищо.

Освен ако тялото ми не реши да ми тегли една майна, левкоцитите да паднат под 2, когато най-вероятно ще ми спрат лечението, защото вече е твърде рисковано.

(Малко пояснение – нормалните левкоцити (бели кръвни телца) варират между 3.5 и 10.5, преди лечението моите бяха 6-7).

Лечението на болните от хепатит в България протича в по-голямата си част по телефона. За тези 48 седмици на лечението болният влиза в болница за 3 дни на 3-тия месец (за вземане на кръв за изследване на вирусно натоварване, процедура, отнемаща 5 минути, за която лежиш 3 дни. Нали все пак касата трябва да плаща). След което всички консултации и “прегледи” се осъществяват по телефона. Всеки се оправя с интерфероновите изстъпления както намери за добре.

На голяма част от болните в един момент им писва и просто спират да се обаждат. Пият си хапчетата, бодат си инжекциите всеки петък и си стискат сами палци изследванията им да са добри.

Ясно е, че лечението е твърде дълго. Болните са твърде много (половин милион българи), а специалистите се броят на пръстите на едната ръка и са основно в София. Говоря за истинските специалисти хепатолози, имащи достатъчно опит в лечението на хепатит, не тези, които повтарят като мантра прочетеното в учебниците по медицина преди 20 години.

Можеш да си представиш при тази ситуация какво се случва с телефоните на няколкото светила в областта всяка сутрин. Звънят изнервени и разтревожени хора от цялата страна, питащи дали това, което им се случва, е нормално и какво да правят. А ако случайно професорът или доцентът са някъде на конференция в чужбина, цялата машина рязко спира да работи. Никой не може да те консултира, никой не може да те приеме в болница, никой не може да ти отговори на елементарен въпрос. Всички чакат “шефа”.

Защото шефът, това е болницата. Шефът е единствен и незаменим и без него системата просто не може да функционира.

Талантливи и кадърни лекари има, убедена съм в това. Проблемът идва от липсата на делегиране на отговорност. От това, че на някой му харесва да се чувства незаменим и не би допуснал друг да върши или разбира неговата работа.

И това е проблем, който далеч не засяга само болниците. Гледаш лицата на други такива “незаменими” хора всяка вечер в новините. Много е вероятно да ги гледаш и всеки ден в работата си.

Защото ако има елементарна приемственост и разпределение на задължения и отговорности, картинката би изглеждала по съвсем друг начин. Няма да се налага да търсиш най-големия шеф при елементарен проблем в работата. Няма да се налага да звъниш на професора, защото левкоцитите ти са паднали. Просто ще отидеш при лекуващия си лекар, който отговаря за група пациенти и е достатъчно добре обучен и натрупал опит, за да ти бъде полезен. Пък той ако иска, нека се консултира с професора.

Но за да се случи това, шефът трябва да признае, че не е незаменим. Че може да обучи други, които да вършат тази работа – със сигурност не като него, но достатъчно добре, за да са полезни на болните.

Дотогава лечението в България ще е самолечение. И форумите ще преливат от трескави въпроси на изнервени хора, тракащи на клавиатурата изследванията си, ровещи из интернет и опитващи се да разберат какво, по дяволите, им се случва.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.