Вчера беше 1 Декември – Световният ден за борба със СПИН.
Това е денят, в който хората по цял свят апелират към повишаване на информираността по темата и към толерантност към хората с това заболяване.
Вчера България отбеляза Световния ден за борба със СПИН със скандална рекламна кампания.
Няма да коментирам естетическите й и идейни качества – достатъчно хора вече го направиха, мнението ми не се различава особено от тяхното.
Няма да коментирам и как би се почувствал човек, болен от СПИН, когато я види. Знам как бих се почувствала аз, ако някой ми обясни откъде ми е влязъл вирусът на хепатит С.
Вчера и аз бях един от възмутените хора, които подписаха петицията.
Днес... съм просто тъжна.
Защото шумът, който се вдигна покрай Световният ден за борба със СПИН, нямаше нищо общо с темата СПИН.
Защото провокацията в рекламата има смисъл само тогава, когато изпълнява определена цел.
Какъв е смисълът да направиш провокативна реклама, която провокира разговор единствено за себе си, за самата реклама?
Колко от коментарите по повод кампанията засягаха темата СПИН?
Може би не е правилно, но не ме интересува кой е направил клипа и колко пари е взел за това.
Интересува ме единствено дали клипът е изпълнил целта си.
А единствената цел на една рекламна кампания по повод Световния ден за борба със СПИН е да предизвика разговор по темата СПИН.
Вчера никой не говореше за това.