Защо се лекувам или какви са резултатите от лечението на хепатит С

Едно от най-важните изследвания, които се правят на болните от хепатит, е ПСР (Polymerase Chain Reaction), нарича се още вирусно натоварване, вирусен товар или виремия. Това изследване показва количеството на вируса в кръвта на болния. При всеки болен резултатът е различен и варира с течение на времето.

Лечението на хепатит С цели вирусът да бъде неоткриваем 6 месеца след края на лечението. (ПСР-ът да е отрицателен). Този резултат се нарича SVR (задържан вирусологичен отговор) и дава почти 100% гаранция, че вирусът на хепатит С няма да се появи отново. При всички положения преминалият през лечение е добре да се проследява дори и при постигнат резултат от лечението.

Когато лечението е успешно (има постигнат SVR), вирусът вече не уврежда черния дроб, а болният се смята за излекуван.

При неуспешно лечение (на някакъв етап ПСР-ът е положителен, вирусът се засича в кръвта) болният има няколко варианта. Възстановява се от лечението, кандидатства отново в здравната каса и го минава още един път. Много хора успяват да се излекуват именно на втория опит за лечение.

Вторият вариант е да изчака новите лекарства, които дават повече надежди за успех. Голяма част от хората, особено тези с минимално увреждане на черния дроб, избират този вариант. Хепатитът прогресира бавно, така че в някои случаи година-две не са от толкова голямо значение.

Третият вариант е да се откаже да се лекува или да се насочи към нетрадиционната медицина.

Колкото до мен – какво ще правя, след като лечението приключи – честно казано, не знам J Имам отрицателен ПСР на третия месец от лечението, което при всички положения е добра новина, но не е гаранция за успешен изход.

За случая май е най-удачен любимият ми израз в последно време:

Каквото-такова ;)

Хубав материал по темата има тук

Какви са страничните ефекти от лечението на хепатит С

Листовките на двете лекарства са километрични и доста стряскащи. Като цяло обаче страничните ефекти при всеки са различни. Най-често срещаните са грипоподобните – умора, отпадналост, температура, главоболие, замаяност, болки в мускулите и ставите. Често се появяват и проблеми със стомаха, кожата, косата, зъбите и очите. Проблемите с нервите и концентрацията са редовни. Появяват се анемия, левкопения и отклонения в нормите на щитовидната жлеза. Има и доста други интерферонови „изненади”, но те са по-рядко срещани и индивидуални.

Личните ми впечатления са, че интерферонът „намира” слабите места в организма и ги вади на повърхността. Ако имате проблеми със ставите, ще ви болят много сериозно по време на лечението. Ако бъбреците ви са слабо място, добре е да ги следите редовно. Ако имате склонност към депресии, ще се депресирате доста.

НО са изключително малко случаите, в които лечението може да предизвика сериозни странични ефекти и да се наложи прекратяването му. Трудно е, най-вече защото е толкова продължително, но не е непоносимо трудно.

Лично при мен до момента (остават ми още 2 месеца лечение) е имало само два по-сериозни проблема – на 3-тия месец от лечението, когато се чувствах доста зле физически, и на 8-мия месец, когато психически леко се сринах. Но като цяло – почти не е имало страничен ефект, който да не се оправя с една сочна пържола и стабилен сън ;)

Повече информация тук

Какво представлява лечението на хроничния хепатит С

Лечението на хепатит С продължава една година за генотипи 1 и 4 и половин година за генотипи 2 и 3.

Съвременните медикаменти, които се използват за лечение, са интерферон и рибавирин (така се наричат активните съставки, търговските наименования на лекарствата са различни в зависимост от фирмата-производител. Аз се лекувам с Пегасис и Копегус).

Най-просто казано, интерферонът е вещество, което се синтезира в организма, когато в тялото навлезе вирус (например, като се разболеете от грип). Той е продукт на естествените защитни сили и целта му е да пребори вируса. При лечението на хепатит С се поставят подкожни инжекции с интерферон веднъж седмично, които да стимулират организма да се бори с вируса.

Допълнително се приемат и ежедневно таблетки с рибавирин (нуклеозиден аналог, който забавя размножаването на вируса, въпреки че не е много ясно как точно го прави). С изследвания е доказано, че комбинацията интерферон + рибавирин дава добри резултати при лечението на хепатит С.

В близките години се очакват и нови лекарства при терапията на хепатит С, които да увеличат шансовете за успех. Най-коментираните (за които обаче толкова гастроентеролози не са и чували... ) са босепревир и телапревир.

Повече информация по темата тук, тук и тук

Какво е хепатит С или от какво всъщност съм болна

Често в мейли или в коментарите под постове ме питате неща, свързани конкретно с болестта хепатит С. Затова реших, че може би е крайно време да напиша няколко поста по въпроса, въпреки че идеята на този блог е да бъде повече личен, отколкото информативен. За някои от нещата вече съм писала, за други в интернет има много информация, но ще се опитам да синтезирам основните въпроси на разбираем език J

Хепатитът като цяло уврежда черния дроб. Хепатит А е този, който е познат като жълтеница или „болестта на мръсните ръце”. Той се предава по орално-фекален път, протича остро и човек при всички положения оздравява.

Хепатит В се предава по кръвен и полов път, при по-голямата част от хората протича остро и човек успява сам да се излекува. При около 20% от заразените обаче хепатит В става хроничен, когато вече лечението е продължително, трудно и не винаги успешно. Има случаи, в които хепатит В протича без симптоми и директно хронифицира (наричат го „тихия убиец”), затова и са толкова хората, които не знаят, че са болни.

За хепатит А и В има ваксина.

Хепатит С се предава по кръвен път (контакт кръв-кръв). Заразяването може да стане при всяка кръвна манипулация – операция, преливане на кръв, стоматологична интервенция, посещение при козметик или маникюрист. Особено рискови се водят употребата на наркотици (заради използването на общи игли), татуирането, поставянето на обеци и, колкото и безумно да звучи, посещението при зъболекар.

Едва 10% от заразените с хепатит С успяват да се преборят сами с вируса, при останалите хронифицира. И тук няма симптоми, освен когато чернодробното увреждане вече напредне твърде много. При част от заразените вирусът „спи”, т.е., те са носители, без реално болестта да им вреди. При други обаче в рамките на 20-30 години се развива тежко чернодробно увреждане, водещо до цироза и/или рак.

Добрата новина е, че за разлика от хепатит В, лечението на хепатит С дава доста добри резултати – около 50% успеваемост за генотипи 1 и 4 и 80% за генотипи 2 и 3.

Има и още няколко вида вирусен хепатит, но те са по-екзотични и рядко се срещат по нашите ширини.

В моя конкретен случай – аз съм с хепатит С, генотип 1, с вече започнало чернодробно увреждане (т.е. вирусът „работи”). Точно затова и се смятам за късметлийка, че съм го открила. Можеше да разбера след 10-тина година, когато картинката щеше да е съвсем различна.

Повече информация има тук и колкото ви душа иска в google.

Последни 10

Държа картонената чаша с кафе и крача към спирката. Иска ми се да напиша „бодро”, но няма да го направя. Не защото е клише, а защото май не помня какво означаваше тази дума.

38 инжекции зад мен. 38 седмици интерфероново лечение. Четири седмици психотерапия. Много седмици, откакто знам, че имам хепатит. Краят на поредната работна седмица. Кога започнах да измервам времето в седмици?

Пия кафе, пуша, слушам музика и чакам автобусът да дойде. Никога не съм била добра в чакането. Не ми се получава, някак. Без значение дали става въпрос за автобуса или за оставащите ми 10 интерферонови седмици.

Нямам търпение. Искам да си го припомня - онова прекрасно, божествено усещане – че си здрав.

Да се събудиш сутрин, без да те боли нищо. Да си свеж и пълен с енергия. Да се усмихваш, просто ей така, защото е сутрин. Да вървиш по улицата с обичайната си широка и нехайна походка. Да не мислиш за таблетките сутрин и вечер, да не бързаш да се прибираш в петък вечер за инжекцията, да не проспиваш цялата събота, да не забравяш къде са ти ключовете и къде ти е главата, да не разплискваш емоциите си наоколо с повод и без повод...

Тича ми се. Танцува ми се. Крещи ми се. Живее ми се до пръсване, без посока и без смисъл. Просто така, заради самия живот.

Още 10 инжекции.

Хепатит С и вълшебният дерматит (пиеса в 4 действия)

Действие 1

Мрачен и сив болничен коридор. ТЯ е седнала на метална пейка пред врата на медицински кабинет. Държи в ръце листи с направления и изследвания. Чака.

Вратата на кабинета се отваря рязко. ТОЙ подава глава навън, облечен е в бяла медицинска мантия. ТЯ се изправя.

ТОЙ: Вие за какво?

ТЯ: За преглед.

ТОЙ: Изчакайте така.

Вратата се затваря. ТЯ сяда отново. Вратата се отваря, ТЯ се изправя.

ТОЙ: Заповядайте.

Действие 2

ТЯ е седнала на покрито с хартия болнично легло, ТОЙ е зад бюрото си и върти химикал в ръце.

ТОЙ: И откъде го лепнахте тоя хепатит?

ТЯ (размърдва се на мястото си): Няма как да знам как съм се заразила. Възможно е да е от татуйровка, пиърсинг, операция или стоматологична процедура.

ТОЙ: Мхм. А откога са проблемите с кожата?

ТЯ: От началото на лечението. Но в последно време са се изострили доста. На места до рани.

ТОЙ: Мхм. Нека погледна.

ТЯ вдига блузата си и навежда глава. ТОЙ се навежда на безопасно разстояние и хвърля един поглед.

ТОЙ: Дерматит. Неприятно е, но нищо страшно. Сега ще ви напиша рецепта.

ТЯ пуска обратно блузата си, ТОЙ сяда зад бюрото и започва да пише. Внезапно вдига глава.

ТОЙ: Хм... а не се ли познаваме отнякъде?

ТЯ (гледа го няколко секунди, после заявява категорично): Не.

Действие 3

Радио-студио. ТОЙ е облечен със сив костюм, ТЯ е с дълги руси къдрици. И двамата са с няколко години по-млади.

ТОЙ (леко притеснено): ... какво да ви кажа, винаги има рискове. Тъжното е, че младите хора рядко обръщат внимание на хигиената в подобни студиа, а освен проблемите с кожата, една татуйровка носи и доста други рискове. Никой не е застрахован.

ТЯ: Така е. Сигурна съм, че слушателите на вълните на радио Алма Матер има за какво да се замислят. Разговаряхме с д-р Х, специалист по кожни заболявания и гост по темата за рисковете, които татуирането носи. Следващата седмица очаквайте в студиото У, победителят от вчерашния графити-фест в София. Останете на вълните на студентското радио.

Действие 4

Болничният коридор от действие 1. ТЯ е на вратата, ТОЙ й подава няколко листа.

ТОЙ: Ако проблемите продължат, обадете се. Довиждане.

ТЯ: Благодаря. Довиждане.

ТОЙ затваря вратата.

ТЯ остава в коридора с листите в ръце. Започва да се смее. Силно и на глас.

Завеса

Днес помисли за себе си

Днес ми се иска да ти кажа нещо хубаво.

Да ти кажа колко прекрасен е животът, въпреки че понякога е трудно да си го припомниш.

Да ти кажа, че всеки миг си струва, хубав или лош, и че нито едно усилие не е напразно.

Днес ми се иска да те хвана за раменете и да те разстърся, да те накарам да се огледаш, не, не наоколо, вътре в теб.

Днес ми се иска да си спомниш, че всичко, което ти трябва, за да бъдеш щастлив, си е вътре в теб. Че не работата, къщата , човекът до теб или дори децата ти са това, което те кара да се радваш на живота.

ТИ си този, който избира дали да е щастлив или не. ТИ си този, който избира за какво да е щастлив.

Зная колко е лесно на думи. Но и зная, че понякога усилието да промениш нещо струва точно толкова, колкото самата промяна.

Днес ми се иска да успееш да видиш нещата така, сякаш ги виждаш за първи път. Да се почувстваш отново като малко дете, за което светът е нов, безкраен и пълен с възможности. Да дишаш с пълни гърди и да се смееш на глас.

Днес ми се иска да ти кажа, че животът ти се случва точно в този момент, докато четеш тези редове, докато прекарваш ръка през косата си или отпиваш от чашата с кафе.

Не го пропускай, моля те. И се опитай да бъдеш щастлив.

Поне днес, на 19-ти май, световният ден за борба с хепатита.

ПС: Имам една молба към теб. Изпрати този текст на някой, който обичаш, който е важен за теб. Не слагай линк към блога, автора или публикацията, няма нужда.

Или просто му кажи колко се радваш, че го има.