... започнах да пиша тук. Усещането е странно – не е чак толкова отдавна, а ми се струва, че са минали няколко века.
Векът на лечението, векът на депресията и още цял един век възстановяване.
Сега е векът на това да се чувстваш здрав и нормален. Толкова обикновено и толкова хубаво.
Прехвърлям старите текстове и се опитвам да си припомня как се чувствах тогава, преди една година, когато започнах да водя блога. Все едно чета нещо, написано от друг.
Сега с дни не се сещам за хепатита. Не искам да мисля за това. Не влизам в блога, не чета форума, не си правя изследвания. Просто се опитвам да живея... нормално.
Може би нарочно избягвам темата. Може би твърде много ме е страх какво ще покаже изследването, което трябва да си направя след 20-тина дни – ПСР на шести месец след лечението. Може би ме е страх дори да мисля за това как ще реагирам, ако вирусът се е върнал. Не зная.
И сега нямам много за казване. Всъщност исках да кажа само едно нещо – благодаря на всички, които през тази година ме караха да се чувствам така.