Безплатно тестване за хепатит С в цялата страна

Между 11 април и 11 май можете да се изследвате безплатно за хепатит С в избрани лаборатории в страната. Изследването е анонимно и се прави с кръв от пръста. Резултатите са готови за по-малко от 15 минути.

Кампанията “Hep Hour” призовава към поставянето на национален рекорд по отговорност и се организира от сдруженията за борба с хепатита. В подкрепа на инициативата ще се включат популярни спортисти и спортни журналисти – Стефка Костадинова, Мария Гроздева, Кубрат Пулев, Елин Топузаков, Евгени Иванов, Камен Алипиев, Иво Райчев и Николай Александров.

Вижте пълния списък на лабораториите тук

В София започват първите "Групи за подкрепа" за болните от хепатит

На 11 април в София стартират първите "Групи за подкрепа" за болните от хепатит и техните близки. Групите се организират от пациентско сдружение за борба с хепатита ХепАктив.

Срещите ще бъдат два пъти месечно в Център за култура и дебат Червената къща, зала Гъливер. Групите са отворени, анонимни и безплатни - добре дошъл е всеки, който по някакъв начин е свързан с проблема.

Предвидено е на част от срещите да участват и психолози, което ще бъде предварително обявявано.

График на срещите:
Всяка втора сряда от месеца, от 19:30 часа
Всяка последна неделя от месеца, от 17:30 часа

Повече информация - в сайта и форума на сдружението.

Безплатни изследвания за хепатит В и С във Варна

По повод Световния ден за борба с хепатита, 28 юли, във Варна ще се проведат безплатни и анонимни изследвания за хепатит В и С.

Изследванията ще се правят на 28 и 29 юли в РЗИ Варна (ул. Брегалница 3)

и на 29 юли в ДКЦ 1 „Света Клементина” (бул. Съборни 40)

Тази година ще има и безплатни консултации САМО за вече диагностицирани пациенти във Варна, София и Пловдив:

Варна – 28 и 29 юли в МБАЛ „Света Марина“ – проф. д-р Искрен Коцев

Пловдив – 28 и 29 юли от 9:00 до 13:00 ч. в клиника по гастроентерология към УМБАЛ „Свети Георги“ – доц. д-р Андонов

София – 28 и 29 юли от 13:00 до 17:00 ч. в Университетска болница „Св. Иван Рилски" – доц. д-р Красимир Антонов

Днес е световният ден за борба с хепатита

Тази година световният ден за борба с хепатита се отбелязва на 28 юли съгласно резолюция на Световната здравна организация.

В световен мащаб 500 000 000 човека живеят с вируса на хепатит В или С, което е 10 пъти повече от хората, болни от СПИН.

Ако тези цифри не ти говорят много, представи си, че един от всеки 12 от приятелите ти е възможно да е болен, дори и да няма симптоми или да не знае за заболяването си. Хроничните хепатити В и С могат да доведат до цироза и рак на черния дроб, като годишно от усложненията умират 122 000 човека.

Ако имаш желание да подкрепиш Световния ден за борба с хепатита, можеш да бъдеш полезен поне на един конкретен човек. Бъди полезен на себе си. Бъди информиран и отговорен към твоето здраве. Няма кой да го направи по-добре от теб.

Повече за световния ден можеш да научиш тук.

Ако искаш, включи се във facebook събитието или в групата на Сдружение ХепАктив.

Анонимно европейско проучване за лечението на хепатит С

Всеки с хепатит С може да се включи в това проучване, независимо на какъв етап от заболяването е (диагностициран, на лечение, излекуван). Проучването е достъпно на български език.

Анкетата е на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA) и обхваща всички европейски държави. Целта е да се събере информация за терапевтичния опит на пациентите и очакванията им за бъдеща терапия.

Анкетата е анонимна, не се изискват лични данни и отнема около 10 минути.

Няколко технически препоръки – четете внимателно изискванията към всеки въпрос, обиковено се търси само един отговор, освен ако не е посочено друго. Ако поискате да се върнете назад с бутона Back, попълнената информация ще се изтрие и анкетата се прекратява – така че, премисляйте внимателно отговорите си.

Колкото повече хора се включат в проучването, толкова по-ясна ще е картината в България. Част от въпросите касаят достъпа до лечение и проблемите с отпускане на лекарства, така че си струва да отделите няколко минути и да споделите трудностите, с които живеещите с хепатит С в България се сблъскват. Аз вече го направих.

Кампания за безплатно изследване на хепатит В и С в София

Днес започва работа нов кабинет за безплатно и анонимно изследване на хепатит В и С.

Кабинетът се намира в София на ул. „Георги Софийски” 3 и е отворен всеки делничен ден от 08:00 до 18:00 часа. Адресът е на Поликлиниката на ВМА (Военномедицинска академия), ет. 2, кабинет 201, лаборатория Имунолаб.

Кабинетът ще прави безплатни изследвания до юни 2011 г., така че не отлагайте твърде много.

Една тъжна анти спин кампания

Вчера беше 1 Декември – Световният ден за борба със СПИН.

Това е денят, в който хората по цял свят апелират към повишаване на информираността по темата и към толерантност към хората с това заболяване.

Вчера България отбеляза Световния ден за борба със СПИН със скандална рекламна кампания.

Няма да коментирам естетическите й и идейни качества – достатъчно хора вече го направиха, мнението ми не се различава особено от тяхното.

Няма да коментирам и как би се почувствал човек, болен от СПИН, когато я види. Знам как бих се почувствала аз, ако някой ми обясни откъде ми е влязъл вирусът на хепатит С.

Вчера и аз бях един от възмутените хора, които подписаха петицията.

Днес... съм просто тъжна.

Защото шумът, който се вдигна покрай Световният ден за борба със СПИН, нямаше нищо общо с темата СПИН.

Защото провокацията в рекламата има смисъл само тогава, когато изпълнява определена цел.

Какъв е смисълът да направиш провокативна реклама, която провокира разговор единствено за себе си, за самата реклама?

Колко от коментарите по повод кампанията засягаха темата СПИН?

Може би не е правилно, но не ме интересува кой е направил клипа и колко пари е взел за това.

Интересува ме единствено дали клипът е изпълнил целта си.

А единствената цел на една рекламна кампания по повод Световния ден за борба със СПИН е да предизвика разговор по темата СПИН.

Вчера никой не говореше за това.

Ръкавици

- Ще ви помоля само да сложите ръкавици.

- Ами, нямам ръкавици...

- Нали знаете, че трябва да имате? Най-малкото заради собствената ви безопасност.

Не знам за кой път го водя този разговор. Вече започва яко да ми писва. Толкова ли е трудно, по дяволите?

Ще ни слагат противогрипни ваксини в офиса. Част от така популярното в последно време допълнително здравно осигуряване. Стоя в презентационната зала заедно със сестрата и представител на здравната организация.

- А дали за вас ваксината е безопасна? Я да се обадя...

Не отговарям. Какво да кажа? Че медицински служител е тя, а не аз.

Жената говори няколко минути по телефона, хвърляйки по един поглед към мен „...да, приключила е лечението преди няколко месеца... да... ами изглежда нормално... да...”

Господи, залагам си заплатата, че въпросът е бил „как изглежда”. Следващият въпрос обаче е насочен към мен и ме шашва тотално:

- Как ви е австралийският антиген?

Преглъщам изкушението да отговоря нещо иронично и обяснявам, че аз съм с хепатит С, а не с В, съответно не може да се говори за австралийски антиген. Нещо твърде бързо се изнервям в последно време.

И все по-трудно ми става да проявявам разбиране – не и към хора, на които им е част от работата да ги знаят тези неща. Заради такива хора някой може да бъде заразен. Или да бъде отпратен с думите „спокойно, нищо ти няма”.

Сестрата приключва разговора.

- Ами, ще ви сложим ваксината. Ето тук декларацията...

Подписвам където ми казват и навивам ръкава. Жената разопакова ваксината и забива иглата. Ръцете й треперят. Бавно започва да вкарва съдържанието.

- Дайте ми памука – казвам. Не издържам да гледам треперещите й пръсти. Вадя иглата и притискам памука към ръката си.

- Ще ми покажете ли къде е тоалетната да си измия ръцете?

Водя я по коридора. Изкушавам се да й кажа, че няма как да знае дали някой от следващите хора, които ще ваксинира, няма да е болен от хепатит. Или от СПИН. Или от нещо друго, без дори самият той да подозира.

Не казвам нищо. Но се надявам следващия път да носи със себе си ръкавици.

В София отваря врати кабинет за безплатно изследване на хепатит В и С

Най-после и в София има кабинет за безплатни и анонимни изследвания на хепатит В и С. Досега повечето такива кабинети правеха безплатно изследване единствено за СПИН, като хепатитните маркери можеха да се пуснат в някоя от частните лаборатории на цена около 30 лв.

Кабинетът се намира на улица „Захари Круша” 2 и работи всеки делничен ден от 8:00 до 18:00 часа.

В сряда се очаква такъв кабинет да бъде открит и във Варна.

Безплатни изследвания за хепатит в Банско

Днес, 16.07., можеш да се изследваш безплатно за хепатит В и С в Медицински център „Свето Благовещение” в град Банско.

Изследванията ще се правят между 13:00 и 16:00 часа, без предварително записване, а резултатите се получават веднага.

Центърът се намира на ул. „Луи Пастьор” 1, до Спешен център. Инициативата е на сдружение Хепасист.

Резултати от безплатните изследвания за хепатит в София

Вчера в Южния парк в София имаше безплатни изследвания за хепатит В и С по повод 19 май, Световният ден за борба с хепатита.

От общо 306 изследвали се 5 човека се оказаха с хепатит В и 3-ма с хепатит С. Това прави по-малко от 3% от изследвалите се.*

Резултатите са страхотни, на фона на това, че в България като цяло болните от хепатит са около 7% от населението (половин милион).

Малко цифри. Според статия в бюлетина на Unaids Bulgaria по данни на Националния център по здравна информация през 2009 г. са регистрирани 499 случая на остър хепатит В и 91 случая на остър хепатит С. За същия период са регистрирани и 99 случая на хроничен хепатит В и 114 случая на хроничен хепатит С. Това са регистрираните случаи.

Направеното вчера изследване, естествено, не е представително и няма как да говори за реалната ситуация в страната. Броят на изследвалите се е по-малък от предишни години, което лично според мен се дължи на факта, че акцията беше обявена от организаторите и медиите твърде късно. Голямата част от хората бяха случайно преминаващи, а не такива, които предварително са знаели за инициативата и са дошли да се изследват.

А на фона на това, че явно в момента човек няма къде да си направи безплатни изследвания, желаещите да се включат може би щяха да са повече.

*по предварителни неофициални данни

Ела в парка, изследвай се безплатно за хепатит

На 16 май, неделя, в Южния парк в София ще има безплатни изследвания за хепатит В и С.

Скрийнингът ще се проведе от 10:00 до 17:00 часа на главния вход на Южния парк, от страната на булевард Витоша.

Инициативата е по повод 19 май – Световният ден за борба с хепатита - и с нея се поставя началото на новата информационна кампания "Ваксинирай се, изследвай се, лекувай се".

За съжаление тази неделя е единственият почивен ден за седмицата, но не пречи да съчетаеш неделната разходка в парка с нещо полезно.

Аз ще бъда там през целия ден. Току-виж се засечем някъде J

Някой да застреля здравната ни система да не се мъчи...

малко линкове, защото просто нямам нерви да пиша...

нервната акула за новата здравна министърка в действие

и една новина от близките дни, която някак мина между капките... но подозирам, че в най-скоро време ще имаме отново включване по темата.

Не виждам смисъл да коментирам, ще си направите изводите сами.

За (само)лечението от хепатит в България

- Добър ден, професор… търся?
- Да.
- Здравейте, обажда ви се … с хепатит С и резултати на 34-та инжекция.
- Слушам.
- Левкоцити 2.15, хемоглобин 98, тромбоцити 233…

Изреждам педантично цифрите от листа и вече знам какъв ще е отговорът. “Много са ти ниски левкоцитите, обади се пак след 2 седмици да видим какво ще те правим”. След 2 седмици разговорът ще протече по абсолютно същия начин. Няма да ме правят нищо.

Освен ако тялото ми не реши да ми тегли една майна, левкоцитите да паднат под 2, когато най-вероятно ще ми спрат лечението, защото вече е твърде рисковано.

(Малко пояснение – нормалните левкоцити (бели кръвни телца) варират между 3.5 и 10.5, преди лечението моите бяха 6-7).

Лечението на болните от хепатит в България протича в по-голямата си част по телефона. За тези 48 седмици на лечението болният влиза в болница за 3 дни на 3-тия месец (за вземане на кръв за изследване на вирусно натоварване, процедура, отнемаща 5 минути, за която лежиш 3 дни. Нали все пак касата трябва да плаща). След което всички консултации и “прегледи” се осъществяват по телефона. Всеки се оправя с интерфероновите изстъпления както намери за добре.

На голяма част от болните в един момент им писва и просто спират да се обаждат. Пият си хапчетата, бодат си инжекциите всеки петък и си стискат сами палци изследванията им да са добри.

Ясно е, че лечението е твърде дълго. Болните са твърде много (половин милион българи), а специалистите се броят на пръстите на едната ръка и са основно в София. Говоря за истинските специалисти хепатолози, имащи достатъчно опит в лечението на хепатит, не тези, които повтарят като мантра прочетеното в учебниците по медицина преди 20 години.

Можеш да си представиш при тази ситуация какво се случва с телефоните на няколкото светила в областта всяка сутрин. Звънят изнервени и разтревожени хора от цялата страна, питащи дали това, което им се случва, е нормално и какво да правят. А ако случайно професорът или доцентът са някъде на конференция в чужбина, цялата машина рязко спира да работи. Никой не може да те консултира, никой не може да те приеме в болница, никой не може да ти отговори на елементарен въпрос. Всички чакат “шефа”.

Защото шефът, това е болницата. Шефът е единствен и незаменим и без него системата просто не може да функционира.

Талантливи и кадърни лекари има, убедена съм в това. Проблемът идва от липсата на делегиране на отговорност. От това, че на някой му харесва да се чувства незаменим и не би допуснал друг да върши или разбира неговата работа.

И това е проблем, който далеч не засяга само болниците. Гледаш лицата на други такива “незаменими” хора всяка вечер в новините. Много е вероятно да ги гледаш и всеки ден в работата си.

Защото ако има елементарна приемственост и разпределение на задължения и отговорности, картинката би изглеждала по съвсем друг начин. Няма да се налага да търсиш най-големия шеф при елементарен проблем в работата. Няма да се налага да звъниш на професора, защото левкоцитите ти са паднали. Просто ще отидеш при лекуващия си лекар, който отговаря за група пациенти и е достатъчно добре обучен и натрупал опит, за да ти бъде полезен. Пък той ако иска, нека се консултира с професора.

Но за да се случи това, шефът трябва да признае, че не е незаменим. Че може да обучи други, които да вършат тази работа – със сигурност не като него, но достатъчно добре, за да са полезни на болните.

Дотогава лечението в България ще е самолечение. И форумите ще преливат от трескави въпроси на изнервени хора, тракащи на клавиатурата изследванията си, ровещи из интернет и опитващи се да разберат какво, по дяволите, им се случва.

Ако имаш път към Пловдив

на 13 март (събота), можеш да се изследваш безплатно за хепатит В и хепатит С. Скрийнингът се организира от Hepasist и Airsoft Клуб „Легион” и ще бъде съпроводен от демонстративни игри.

Мобилният кабинет за безплатни изследвания ще бъде разположен пред Симеоновата градина срещу Централна поща и ще работи от 11:00 до 17:00 часа, а игрите ще се случват в градината зад кабинета.

Безплатни изследвания можеш да си направиш и следващите дни в лаборатория "Писанец" на ул."Петко Д. Петков" 23, ет. 3:

От 15 до 19 март от 8:00 до 12:00 часа и от 17:00 до 18:00 часа.
На 20 март от 10:00 до 14:00 часа.

Една пратка лекарства броди из Европа

Ако стресът помагаше на лекуващите се от хепатит, България сигурно щеше да е на първо място по процент на излекуваните. Важно е духът на болните да се поддържа буден, да не им е скучно и да намират какво да правят в паузите между инжекциите.

След истерията със забавянето на протоколите за удължаване на лечението, за лекуващите се от хепатит С последва нова изненада. Любимите им розови хапчета, които пият всеки ден, изчезнаха от аптеките около средата на февруари. Имам превид от всички аптеки, в цялата страна.

Така че дори и да си размахвате протоколите с невярваща усмивка на лицето, няма откъде да си вземете изписания Копегус. Няма и откъде да си го купите.

Поради липсата на официална информация, естествено започнаха да бродят слухове. Една аптекарка казала, че има проблем с доставката. Според друга лекарствата са се загубили някъде по пътя. В аптеката в Каспичан били сигурни, че лекарствата са задържани по погрешка на митницата (объркали ги с някакви нови амфетамини) и до няколко дни ще си влязат по живо, по здраво в България. А баба Цеца от горния етаж, дето хвърля боб, е сънувала оная вечер голям розов камион, което сто процента е добър знак.

Всичко това, естествено, са глупости. Всичко, освен факта, че хората на лечение отново имат невероятния шанс да го прекъснат и съответно – да го обезсмислят. Но няма да влизам пак в темата, че и аз се изнервям да повтарям едно и също всеки път.

Преди няколко дни вече окончателно ми писна да слушам, че лекарствата ще дойдат около 2-3-8-15-20-края-на-март някъде и реших да попитам някой от Рош България, които осигуряват Копегуса.

Попълних си запитването и за моя (приятна) изненада ми бе отговорено още на следващия ден:

Има забавяне на пратка от чужбина, но на 8-ми март се очаква Копегусът да бъде наличен в аптечната мрежа в страната.

Нямам представа какво може да забави една пратка лекарства, но навярно такива неща се случват. (Което, ако питате някой, който тази вечер ще си изпие последните 3 хапчета, не го грее особено. Ама въобще).

Навярно и самата фармацевтична компания не е особено щастлива от факта, че пратките й се бавят, а потребителите (извинете, пациентите), мрънкат и недоволстват. Но...

... такива неща със сигурност се случват. Да се забавят пратки, имам предвид.

Не разбирам толкова ли е трудно в подобна кризисна (поне за пациентите) ситуация, компанията да излезе с една официална информация. Два реда, не повече.

Дори няма нужда да занимава медиите (че кофти едно такова за имиджа), може просто да пусне новина на сайта си или да прати по един мейл на пациентските сдружения, които се занимават с хепатитите – две са, не са толкова много. Или поне да се постарае информацията, която дават фармацевтите, да бъде горе-долу в една посока.

Не знам колко усилия изисква подобно нещо, но знам колко усилия би спестило.

На всички, които в такъв момент забравят за странични ефекти и простотии и хукват да обикалят от аптека на аптека (за част от хората това значи от град на град, защото в някои градове има само една аптека, която изпълнява такива рецепти), питат, звънят ежедневно на лекуващия си лекар, пишат по форуми и гадаят какво, по дяволите, се случва. И чупят пръсти дали тези месеци, които са ги изкарали до сега, с капещите коси, трошащите се зъби, анемията, проблемите с щитовидната жлеза, обривите, замъгленото зрение, депресията и всички други екстри по списък (грешка, по Листовка на пациента), няма да са били за тоя дето духа.

Просто малко информация. Точна, конкретна, без място за слухове и предположения. Толкова ли е трудно?

По света като у нас

За България едва ли скоро ще видим някакво актуално проучване по отношение на хепатит С, но пък в Щатите събират данни неуморно. Според проучвания за последните години там се издават все по-малко рецепти за пегилиран интерферон (симпатичните инжекции, с които моя милост се боде всяка седмица). За съжаление обаче тази тенденция не е резултат от намаляване на броя на болните, а е свързана с проблем, който е валиден и в България.

Според данните основна пречка за лечението е липсата на диагноза, тъй като само 49% от респондентите са знаели предварително, че са заразени. Както вече съм писала неведнъж, хепатит С обикновено няма симптоми и се открива случайно, покрай други изследвания.

На 24% от заразените с хепатит С не е било препоръчано лечение от лекарите им (любимата ми диагноза „Нищо ти няма”).

9% са теглили една майна на препоръката на лекаря си (може би защото са безсмъртни, не знам), а 8 % са отказали лечение, вероятно поради многото странични ефекти и липсата на гаранция за резултата.

Така че остават само едни 12%, които са били лекувани. Според изследователите препятствия пред лечението представляват и липсата на здравна застраховка, ограниченият достъп до медицинско обслужване и ниският процент на изследваните за хепатит С.

На базата на математически модел те проектират, че ако тази тенденция продължи, за периода 2002-2030 г. ще бъдат предотвратени само 14.5% от смъртните случаи, свързани с черния дроб и че по-малко от 1.4 милиона лица с хепатит С (от общо 3.9 милиона по приблизителна преценка) ще бъдат лекувани към 2030 година.

(Прочети целия материал)

Предвид ситуацията в България, направо ме е страх да си помисля какви биха били цифрите тук.

Колко пари взех от държавата

Понеже темата за присвояването на средства е доста актуална в последно време, а и май по принцип е една от най-коментираните теми в България, реших и аз да си призная.

Колко струваше на държавата първата половина от лечението ми, първите 24 седмици? Малко сметки. За този период съм „употребила” 24 инжекции Пегасис и 5 опаковки Копегус. Което грубо изчислено прави около 18 000 лв. Доста приятна сума. (Тъй като става въпрос за здраве, няма да изброявам за какво друго биха могли да отидат тези пари. Но си представи колко силикон е това за родната ни фолк действителност).

В края на лечението тази сума ще се удвои и ще стане 36 000 лв.

Едно е ясно – за повечето хора тази сума е непосилна, ако трябва да я извадят от джоба си.
За мен любопитен е друг факт. Защо след като Здравната каса те е одобрила веднъж за скъпоструващо лечение, а ти съответно надлежно си се бол всяка седмица и си гълтал хапчета всеки ден, накрая те поставя в ситуация, в която може да обезсмисли лечението ти и да се окаже, че тези 18 000 лв. са отишли на вятъра. Заради същата тази Здравна каса, която ти ги е дала.

Да обясня. За повечето хора с хроничен хепатит С лечението продължава 1 година. След първоначалното одобрение и минаването на първите 6 месеца, следва ново подаване на документи в касата за продължаване на лечението. Ако всичко с документите е наред и лечението е дало очаквания резултат за този етап, протоколите се продължават за още 6 месеца.

До тук добре. Логиката е проста – вземаш си последните лекарства за първата половина на лечението, събираш всички необходими документи и изследвания и ги подаваш в касата. Касата следва да ти отговори до месец, защото това е периодът, за който имаш лекарства. Както можеш да се досетиш, това не винаги се случва.

Преди няколко седмици всички на лечение, очакващи отговор от касата, бяха полудели. Буквално. Аз се разминах на късмет.

Чакаха отговор повече от 2 месеца. Което означава, че за повече от месец касата ги остави без лекарства. В такава ситуация вариантите са няколко:

- Свързваш се с лекуващия си лекар и молиш за лекарства. Това върши работа, но до време. Когато му се обадят 50 човека, закъсали за лекарства, в някакъв момент количествата се изчерпват.

- Другият вариант е някой лекуващ се да ти заеме от собствените си лекарства. Случва се доста често, но така се закърпва ситуация за максимум седмица-две.

- Третият вариант е да си ги купиш. Ако, естествено, имаш едни почти 4 бона и се чудиш какво да ги правиш.

- И последната опция е просто да теглиш една майна на всичко и да чакаш. Пък с лечението да става каквото ще.

Когато за някой лечението е приоритет, ще намери начин да не го прекъсва. Това е ясно.

Не ми е ясно за чий, по дяволите, касата ще ти дава едни 18 000 лв. в лекарства, които само няколко месеца по-късно е склонна да обезсмисли. Една пропусната инжекция и все едно си взел тези 18 000 и си ги хвърлил в коша.

Не знам дали ще доживея момента, в който нещата се правят с някаква елементарна мисъл за бъдещето. А не просто закърпване на ситуацията ден за ден.

Не знам и кога някой ще се усети, че има един начин тези 36 000 лв. да бъдат спестени. Или поне да бъдат в пъти по-малко като сума. Решението е простичко, само в една дума – превенция.

Позитивният списък става все по-негативен

На пациентите с остеопороза, паркинсон и глаукома – честито! Ще имате удоволствието да доплащате за лечението си.

Решението е продиктувано от липса на пари в касата и влиза в сила от месец март. Лично мен изключително ме впечатли изказването на председателя на Комисията по позитивния лекарствен списък доц. Васил Димитров:
„Този въпрос, че трябва предварително да се дискутира с пациенти и пациентски организации, ви моля да го осмислите, защото това означава ние никога да не вземем някакво решение и да проточим нещата във времето” (целият материал можете да гледате тук, от 04:20 до 10:00).

Ама така де, какви са тия демократични глупости, да обсъждаме. В България явно всеки е отговорен единствено пред господ бог, затова ние ще си вземаме решенията, пък пациентите... да се спасяват.

Ясно е, че парите не стигат. Ясно е и че са нужни мерки. Въпросът е докога тези решения ще се вземат тихомълком, без никой да знае по какви точно критерии са взети, без да се оповестяват публично и докога пациентите ще бъдат оставени на произвола на подобен здравен геноцид.

Как са избрани точно тези заболявания? По какви критерии? Колко още болни и с какви заболявания могат да очакват „включване” от здравната каса?

Утре може да им хрумне нещо друго. Ще се съберат и ще си вземат решението, защо не и за хепатитно болните, че и те са голям харч за държавата, да им се не види.

Пък ако на някой болен не му изнася – да емигрира или да си наляга парцалите. Щото явно в българската здравна система понятия като „прозрачност” и „диалог” просто не виреят.

Ако имаш какво да кажеш...

... за новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, можеш да го направиш тук

Екип от юристи се е ангажирал да събере мненията на гражданите и да ги представи на съответните институции.

Знам, че вече ти е писнало да слушаш за затваряне на болници, спиране на лекарства, замяна на едни лекарства с други, липса на пари, бюрократични проблеми и прехвърляне на обвинения от единия лагер в другия.

Излей си душата. Ако предложиш нещо смислено и градивно, току-виж някой те чул.