събота, 1 май 2010 г.

За (само)лечението от хепатит в България

- Добър ден, професор… търся?
- Да.
- Здравейте, обажда ви се … с хепатит С и резултати на 34-та инжекция.
- Слушам.
- Левкоцити 2.15, хемоглобин 98, тромбоцити 233…

Изреждам педантично цифрите от листа и вече знам какъв ще е отговорът. “Много са ти ниски левкоцитите, обади се пак след 2 седмици да видим какво ще те правим”. След 2 седмици разговорът ще протече по абсолютно същия начин. Няма да ме правят нищо.

Освен ако тялото ми не реши да ми тегли една майна, левкоцитите да паднат под 2, когато най-вероятно ще ми спрат лечението, защото вече е твърде рисковано.

(Малко пояснение – нормалните левкоцити (бели кръвни телца) варират между 3.5 и 10.5, преди лечението моите бяха 6-7).

Лечението на болните от хепатит в България протича в по-голямата си част по телефона. За тези 48 седмици на лечението болният влиза в болница за 3 дни на 3-тия месец (за вземане на кръв за изследване на вирусно натоварване, процедура, отнемаща 5 минути, за която лежиш 3 дни. Нали все пак касата трябва да плаща). След което всички консултации и “прегледи” се осъществяват по телефона. Всеки се оправя с интерфероновите изстъпления както намери за добре.

На голяма част от болните в един момент им писва и просто спират да се обаждат. Пият си хапчетата, бодат си инжекциите всеки петък и си стискат сами палци изследванията им да са добри.

Ясно е, че лечението е твърде дълго. Болните са твърде много (половин милион българи), а специалистите се броят на пръстите на едната ръка и са основно в София. Говоря за истинските специалисти хепатолози, имащи достатъчно опит в лечението на хепатит, не тези, които повтарят като мантра прочетеното в учебниците по медицина преди 20 години.

Можеш да си представиш при тази ситуация какво се случва с телефоните на няколкото светила в областта всяка сутрин. Звънят изнервени и разтревожени хора от цялата страна, питащи дали това, което им се случва, е нормално и какво да правят. А ако случайно професорът или доцентът са някъде на конференция в чужбина, цялата машина рязко спира да работи. Никой не може да те консултира, никой не може да те приеме в болница, никой не може да ти отговори на елементарен въпрос. Всички чакат “шефа”.

Защото шефът, това е болницата. Шефът е единствен и незаменим и без него системата просто не може да функционира.

Талантливи и кадърни лекари има, убедена съм в това. Проблемът идва от липсата на делегиране на отговорност. От това, че на някой му харесва да се чувства незаменим и не би допуснал друг да върши или разбира неговата работа.

И това е проблем, който далеч не засяга само болниците. Гледаш лицата на други такива “незаменими” хора всяка вечер в новините. Много е вероятно да ги гледаш и всеки ден в работата си.

Защото ако има елементарна приемственост и разпределение на задължения и отговорности, картинката би изглеждала по съвсем друг начин. Няма да се налага да търсиш най-големия шеф при елементарен проблем в работата. Няма да се налага да звъниш на професора, защото левкоцитите ти са паднали. Просто ще отидеш при лекуващия си лекар, който отговаря за група пациенти и е достатъчно добре обучен и натрупал опит, за да ти бъде полезен. Пък той ако иска, нека се консултира с професора.

Но за да се случи това, шефът трябва да признае, че не е незаменим. Че може да обучи други, които да вършат тази работа – със сигурност не като него, но достатъчно добре, за да са полезни на болните.

Дотогава лечението в България ще е самолечение. И форумите ще преливат от трескави въпроси на изнервени хора, тракащи на клавиатурата изследванията си, ровещи из интернет и опитващи се да разберат какво, по дяволите, им се случва.

7 коментара:

  1. Жестоко е. За съжаление не само в среди е така. Преди години четох статия от американски бизнесмен, който твърдеше,че ако във една фирма има дори един незаменим човек, трябва или човекът незабавно да се отстрани или фирмата да подготви документите си за фалит.

    ОтговорИзтриване
  2. Виж тези две статии: (1) & (2) + тази, която ти е известна, предполагам.

    G-CSF - колонии стимулиращ фактор - се използва при лечение на раково болни за повишаване на белите кръвни клетки, които са спаднали в резултат от лечението (химиотерапия). За съжаление, все още не е сигурно, дали има реална полза от такова приложение при пациенти, лекувани за хепатит С. FDA не са одобрили прилагането му паралелно с интерферон и рибовирин, което пък не означава, че в Европа също е така. Някои специалисти твърдят, че има болни, при които се наблюдава положителен ефект от приложението на фактора. За съжаление, проучванията са много малко и поне аз не намерих такова, което да потвърждава ползата за пациента. Честно казано, нямам представа как стои въпросът в България, но мога да се опитам да разбера повече.

    Ако искаш, пиши ми на glutathione (at) gmail (dot) com

    ОтговорИзтриване
  3. Е така е , колкото и да си мисля ,че лечението е доста трудно ,никой не се интересува , ако всичко ти е в що годе нормални граници - ПОДЪЛЖАВАЙ ,ако Си извън тия граници- СТОП , няма варянти ..." слушай ниски са ти стойностите ела ще те земем 2-3 дни в болницата да те дигнемна крака"
    Реално леченеито си е самолечение , стискане на палци и палене на свещи !!!

    ОтговорИзтриване
  4. Ами така е.
    Едно момче от Казанлък държи съдбите на половината болни от хроничен хепатит в България. На кого му пука, че е от Казанлък, освен на него? Но комплексите са си кимплекси. И ако можеш да накараш едни спечени, сдъвкани и изплюти хорица да те мислят за принц, що пък да не го направиш,особено когато ти тежи, че си от Казанлък?

    ОтговорИзтриване
  5. @Владо, напълно съм съгласна, писнало ми е от незаменими и богоизбрани хора, особено на управляващи позиции.

    @spacecake, много благодаря за статиите. Точно G-CSF се ползва в този случай, доколкото знам, не знаех само, че не е одобрен от FDA :))
    Нямам никакъв проблем да си самоназнача Neupogen, да заделя няколкостотин лева и да си взема няколко инжекции. Дори имам телефоните на представителите за Бг, никакъв проблем да им звънна още утре. Или пък да си назнача намалена доза Пегасис и за няколко седмици всичко ще е в норма.
    Но НЕ Е РЕДНО нещата да се случват така, това ме ядосва... аз не съм лекар, нямам медицинско образование, не ми е работа да се занимавам с тези неща и да определям как да се лекувам. Аз съм пациент и разчитам някой да ми обясни защо левкоцитите ми падат, какви рискове носи това, какви мерки могат да се вземат и ако не се вземат мерки - защо.
    А до момента съм научила всичко това, ровейки за информация или питайки други болни.
    Още веднъж благодаря за информацията, започнала съм доста да я ценя в последно време ;)

    @анонимен (1) аз тъпо и упорито продължавам да се надявам, че нещо може да се промени.

    @анонимен (2) не знам кой от къде е, честно казано - не ме и интересува. Ако ще да е от Долно Цуцурлево, важното е да си върши работа.

    ОтговорИзтриване
  6. Да научиш навреме за ГНМ е твоята най-добра превантивна медицина и самолечение!
    Ето тук: http://gnm-bg.com/joomla

    ОтговорИзтриване
  7. Здравейте,
    Във връзка с прочетеното във форума, за паднали левкоцити след химиотерапия препоръчвам да прочетете за МАОЛО - има много мнения на пациенити, които след като са вземали МАОЛО, проблемът им с левкоцитите се решава напълно и го вземат след това само по една капсула, поддържащо. Чувстват се и по жизнени по време и след химиотерапията и лъчелечението.Прочетете!
    Владо

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.