Винаги се получава така в дните след инжекцията.
Интерферонът сякаш ме държи будна – тялото ми е уморено и отпуснато, но в главата мислите са си устроили истински маратон. Прескачам от едно нещо на друго, без конкретна цел и без желание да ги контролирам. Просто съм ги оставила да прехвърчат.
На моменти се унасям, а зад затворените ми клепачи проблесват несвързани образи. Не им обръщам внимание. Все по-рядко сънувам в последно време.
Лъскава черна обвивка и пипала с тънки шипове. Остри антенки, които се мърдат предпазливо. Хлебарки. От онези големите и черни, които приличат на маслини по пода.
Разсънвам се. Това пък откъде се появи в главата ми?
Ставам да пия вода и да се преоблека. Чаршафът под мен е подгизнал от пот. Вече мога да усетя почти точно каква температура съм вдигнала, без да я меря. В момента е малко под 38.
Лягам отново и се завивам. Нищо не помага за безсънието. Никакви чайове, билки, млека, музика, тишина, душове, свеж въздух, нищо.
Просто си лежиш в леглото, а сънят ще дойде, когато той прецени.
Хлебарки.
Пружините на матрака проскърцват тихо, докато се намествам. Така и не му взех рамка. Стои си направо на пода.
Хлебарките обичат тъмни и топли места. Снасят купчини лъскави яйца и плъзват навсякъде.
Унасям се все повече, а мислите в главата ми започват да се оформят в мъгляви образи.
Колония от големи черни хлебарки, пълзящи във вътрешността на матрака. Стотици люспести телца, пробиващи си път през тесните пролуки на пълнежа, като гигантски черен мравуняк, пулсиращ в свой собствен ритъм. Хранещ се с топлината на тялото ми.
Господи, мразя си въображението понякога. Светвам лампата и се протягам за цигарите. С периферното си зрение виждам голяма черна хлебарка на стената, точно над главата ми.
Толкова познато...
ОтговорИзтриванеspacecake, снощи директно се отказах да спя :)
ОтговорИзтриванеСтивън Кинг имаше подобен разказ, но в него се разказваше за колония от плъхове в подземието на стара фабрика. И като казвам "подобен" имам предвид тръпките, които ме полазиха по гърба. Т.е. надявам се, че са само тръпки... :)
ОтговорИзтриванепотреперах...
ОтговорИзтриванеедна нощ в старата квартира същата огромна хлебарка лазеше върху главата ми. оттогава започнах да чувам нощем дори скърцането на малките им крачета под леглото...
Наистина - познато... Наскоро сънувах как една от тези черните хлебарки, която обаче беше мутирала, стиска с крачетата си ръцете на моя приятелка и не иска да я пусне. А аз стоях отстрани и наблюдавах... А има теория, че хората, които виждаме в съня си всъщност сме самите ние - някаква проекция на Аз-а в другия. След няколко дни успях дори да го разтълкувам този сън. Но беше ужасно.
ОтговорИзтриванеМай всички понякога мразим въображението си...
Ужаст! Ебаси кошмара сънуваш. А това с температурата - добре дошла в клуба. Аз от 3 години насам не ползвам термометър, защото си знам кога с колко съм и ако греша е с до 2-3 десети.
ОтговорИзтриванеНе се притеснявай, това не е твоето въображение, а това на интерферона. Аз също имам подобни епизоди, хич не им обръщам и внимание.
ОтговорИзтриванеИмам и други - с черни мисли за злополуки и смърт на обичани хора. Ей така, изкристализират в главата ми и много им харесва да се помотат там. Умея да ги гоня, защото знам, че всичко ще свърши с последната инжекция.
Не му се давай!
Прегръщам те!
sunshine
Същото но с паяче))власинките по крачетата са като фина шкурка по тапета....
ОтговорИзтриванепоздрави)
Pzr
Гадост! Не знам кое е по-гадно въображението или реализирането... Всеки си има своите кошмарни вечери, в които сам се вкарва във филми. Полезно е да се научиш да обръщаш нещата, ако не можеш да се отървеш от темата. Като си на тема хлебарки развий сценария в посока унищожаване на тези гадинки!
ОтговорИзтриване