Какво е хепатит С или от какво всъщност съм болна

Често в мейли или в коментарите под постове ме питате неща, свързани конкретно с болестта хепатит С. Затова реших, че може би е крайно време да напиша няколко поста по въпроса, въпреки че идеята на този блог е да бъде повече личен, отколкото информативен. За някои от нещата вече съм писала, за други в интернет има много информация, но ще се опитам да синтезирам основните въпроси на разбираем език J

Хепатитът като цяло уврежда черния дроб. Хепатит А е този, който е познат като жълтеница или „болестта на мръсните ръце”. Той се предава по орално-фекален път, протича остро и човек при всички положения оздравява.

Хепатит В се предава по кръвен и полов път, при по-голямата част от хората протича остро и човек успява сам да се излекува. При около 20% от заразените обаче хепатит В става хроничен, когато вече лечението е продължително, трудно и не винаги успешно. Има случаи, в които хепатит В протича без симптоми и директно хронифицира (наричат го „тихия убиец”), затова и са толкова хората, които не знаят, че са болни.

За хепатит А и В има ваксина.

Хепатит С се предава по кръвен път (контакт кръв-кръв). Заразяването може да стане при всяка кръвна манипулация – операция, преливане на кръв, стоматологична интервенция, посещение при козметик или маникюрист. Особено рискови се водят употребата на наркотици (заради използването на общи игли), татуирането, поставянето на обеци и, колкото и безумно да звучи, посещението при зъболекар.

Едва 10% от заразените с хепатит С успяват да се преборят сами с вируса, при останалите хронифицира. И тук няма симптоми, освен когато чернодробното увреждане вече напредне твърде много. При част от заразените вирусът „спи”, т.е., те са носители, без реално болестта да им вреди. При други обаче в рамките на 20-30 години се развива тежко чернодробно увреждане, водещо до цироза и/или рак.

Добрата новина е, че за разлика от хепатит В, лечението на хепатит С дава доста добри резултати – около 50% успеваемост за генотипи 1 и 4 и 80% за генотипи 2 и 3.

Има и още няколко вида вирусен хепатит, но те са по-екзотични и рядко се срещат по нашите ширини.

В моя конкретен случай – аз съм с хепатит С, генотип 1, с вече започнало чернодробно увреждане (т.е. вирусът „работи”). Точно затова и се смятам за късметлийка, че съм го открила. Можеше да разбера след 10-тина година, когато картинката щеше да е съвсем различна.

Повече информация има тук и колкото ви душа иска в google.