вторник, 2 март 2010 г.

Колко пари взех от държавата

Понеже темата за присвояването на средства е доста актуална в последно време, а и май по принцип е една от най-коментираните теми в България, реших и аз да си призная.

Колко струваше на държавата първата половина от лечението ми, първите 24 седмици? Малко сметки. За този период съм „употребила” 24 инжекции Пегасис и 5 опаковки Копегус. Което грубо изчислено прави около 18 000 лв. Доста приятна сума. (Тъй като става въпрос за здраве, няма да изброявам за какво друго биха могли да отидат тези пари. Но си представи колко силикон е това за родната ни фолк действителност).

В края на лечението тази сума ще се удвои и ще стане 36 000 лв.

Едно е ясно – за повечето хора тази сума е непосилна, ако трябва да я извадят от джоба си.
За мен любопитен е друг факт. Защо след като Здравната каса те е одобрила веднъж за скъпоструващо лечение, а ти съответно надлежно си се бол всяка седмица и си гълтал хапчета всеки ден, накрая те поставя в ситуация, в която може да обезсмисли лечението ти и да се окаже, че тези 18 000 лв. са отишли на вятъра. Заради същата тази Здравна каса, която ти ги е дала.

Да обясня. За повечето хора с хроничен хепатит С лечението продължава 1 година. След първоначалното одобрение и минаването на първите 6 месеца, следва ново подаване на документи в касата за продължаване на лечението. Ако всичко с документите е наред и лечението е дало очаквания резултат за този етап, протоколите се продължават за още 6 месеца.

До тук добре. Логиката е проста – вземаш си последните лекарства за първата половина на лечението, събираш всички необходими документи и изследвания и ги подаваш в касата. Касата следва да ти отговори до месец, защото това е периодът, за който имаш лекарства. Както можеш да се досетиш, това не винаги се случва.

Преди няколко седмици всички на лечение, очакващи отговор от касата, бяха полудели. Буквално. Аз се разминах на късмет.

Чакаха отговор повече от 2 месеца. Което означава, че за повече от месец касата ги остави без лекарства. В такава ситуация вариантите са няколко:

- Свързваш се с лекуващия си лекар и молиш за лекарства. Това върши работа, но до време. Когато му се обадят 50 човека, закъсали за лекарства, в някакъв момент количествата се изчерпват.

- Другият вариант е някой лекуващ се да ти заеме от собствените си лекарства. Случва се доста често, но така се закърпва ситуация за максимум седмица-две.

- Третият вариант е да си ги купиш. Ако, естествено, имаш едни почти 4 бона и се чудиш какво да ги правиш.

- И последната опция е просто да теглиш една майна на всичко и да чакаш. Пък с лечението да става каквото ще.

Когато за някой лечението е приоритет, ще намери начин да не го прекъсва. Това е ясно.

Не ми е ясно за чий, по дяволите, касата ще ти дава едни 18 000 лв. в лекарства, които само няколко месеца по-късно е склонна да обезсмисли. Една пропусната инжекция и все едно си взел тези 18 000 и си ги хвърлил в коша.

Не знам дали ще доживея момента, в който нещата се правят с някаква елементарна мисъл за бъдещето. А не просто закърпване на ситуацията ден за ден.

Не знам и кога някой ще се усети, че има един начин тези 36 000 лв. да бъдат спестени. Или поне да бъдат в пъти по-малко като сума. Решението е простичко, само в една дума – превенция.

10 коментара:

  1. Абсолютно! Като се прави нещо, да се прави както трябва, не на половина. Обезсмисля се всичко. Като ще лекуват и харчат пари да го правят, не само да замазват положението понякога. Дам, да не говорим че болните хора ги (ни) карат да обикалят по 100 пъти по инстанции и т.н.
    Аз имам въпрос Altair- Какво правиш след тази една година лечение, какво се случва след това?

    ОтговорИзтриване
  2. @Violka, чакам :)

    След приключване на лечението се прави изследване на вирусното натоварване - целта е да е отрицателно. След това се изчакват 6 месеца и се прави още веднъж същото изследване. Ако отново е отрицателно, лечението се приема за успешно. В този случай ще се проследявам примерно веднъж годишно, за да знам какво се случва. В някои случаи вирусът отново се появява. В други не се появява никога и човек си живее живота :)

    А ако 6 месеца след края на лечението изследването е положително, лечението се приема за неуспешно. Тогава се реагира според индивидуалния случай - повтаря се отново още една година или се чакат да се появят нови лекарства.

    Като цяло - търпение му е майката с тия хепатити :) А това е нещо, на което още не мога да се науча...

    ОтговорИзтриване
  3. Мамка му, ядосвам се на толкова много неща, че чак думите секват и не мога да изразя какво мисля! Знаеш ли защо ЗК не се интересува нито от превенция, нито от лечение? Не са имали сериозен здравословен проблем и рядко комуникират с хората, които имат такъв ...
    А знаеш ли кое е още по-лошото? Че каквато държавата, такива и хората - рядко се мисли за превенция и повече за това колко ще ти струва. А истината (уви) е една - ако сами не си помогнем, няма смисъл да чакаме от ЗК (която така или иначе вече е на червено).
    Пожелавам ти много сили, за да успееш да се справиш с предизвикателствата! Успешно лечение и повече търпение!

    ОтговорИзтриване
  4. Ти се очертаваш най-големия оптимист, който познавам /дори задочно/. Превенция срещу човешката глупост и алчност няма. Представяш ли си за какви пари става дума - от тези лекарства, а и не само от тях, едни хора правят едни милиони. А що се отнася до логичността в действията на касата - те такова животно НЕМА. За голяма част от работещите в системата въжи едно мое откритие - мисленето боли! И примери бол - имам приятелка с ампутиран крак. През три години ходи на ТЕЛК, защото я си представи , че й е поникнал нов! За обидата, унижението и сълзите няма да си говорим.
    Цялата система е така построена, че да се справят само най-глупакоустойчивите. За съжаление другите просто се отказват. Което, извини ме за цинизма, пак е добре за същата тая система. Просто я облекчават.
    :) На времето имаше един лозунг: Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!
    Е много ми догорча! Отивам да запаля една цигара и за теб! Дръж се! Поздрави.
    Цвети

    ОтговорИзтриване
  5. че съм оптимист - оптимист съм. И не искам да бъда нищо друго :)

    не очаквам някой да прояви човечност, морал, разбиране или нещо подобно. Очаквам и ми се иска някой да съобрази елементарни пазарни принципи - като инвестираш в нещо, да не проваляш сам собствената си инвестиция.

    Аз съм млад човек, работна ръка, данъкоплатец, гласоподавател - както искаш го погледни. Държавата има интерес аз да мога да работя, да си плащам данъците, да се осигурявам, да гласувам и да спазвам законите. Още повече има интерес, след като ми е дала едни пари, тези пари да не отидат на вятъра.

    и винаги съм вярвала, че докато повтаряме "нещата са такива и няма да се променят" те наистина няма да се променят.

    ОтговорИзтриване
  6. Хей Алтаирче, как си? Както ти казах и аз ще чакам Касата да ме Удобри. Иначе трябва да ме пуснат и мен на Пегасис доколкото разбрах. За жалост според касата хора с анемия неможе да пият Рибавирин, и трябва да си намеря някой който да ме спонсорира за неговото закупуване, или поне така ми обясниха днес по телефона. Ако не ме удобрят, ще се замисля коя банка да обера.
    А като говорим кой, колко пари е измъкнал от държавата, неми се мисли колко им е струвало лечението ми от към пари дадени за кръв само последните 20 години. По около 15 преливания на година, кога повече, кога по-малко(това по-малко е по-скоро в кръга на фантастиката). А да не говорим колко ли е дала за Десферал, май е нещо от рода на 60 долара опаковката, аз в момента имам около 8-10 опаковки в гърдероба, и за 5 дни харча по 20. Като в последните няколко години това не е всеки ден, а само след кръвопреливане по 5 дни :)
    Съвсем друг е въпроса, че една опаковка от ЕксДжейд - лекарството което е много по-адекватоно от Десферала струва 850 лева. А на месец ми трябват около 5 - 6 такива опаковки. И това е живото потдържащо лечение за мен :)

    Като няма превенция - ДЪРЖАВАТА ДА ПЛАЩА !!!

    ОтговорИзтриване
  7. Като ти казвам, че си оптимист - факт е: "Аз съм млад човек, работна ръка, данъкоплатец, гласоподавател - както искаш го погледни. Държавата има интерес аз да мога да работя, да си плащам данъците, да се осигурявам, да гласувам и да спазвам законите. Още повече има интерес, след като ми е дала едни пари, тези пари да не отидат на вятъра"-цитатът е точен. На нашата държава не й пука ни за теб, ни за мен, важно е да се събират такси и данъци, особено напоследък. А що се отнася до спазването на законите - това е една друга тема, която можем да разискваме до сутринта. Но не иде реч за това, а за някакви пари. Просто ги забрави - давай напред, битката продължава и краят е придопределен - просто печелиш и някак си свикни с тая мисъл!!! С тебе сме!
    Цвети

    ОтговорИзтриване
  8. http://www.vbox7.com/play:40994973 - поздрав!Все пак току що стана 3 март.
    Цвети

    ОтговорИзтриване
  9. Честит празник и смело напред!Най-важното е ,че не се отказваш!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  10. Мдам Честит ни Национален Празник!
    За хората, които могат да бъдат излекувани добре, но другите, които го мъкнат цял живот каквото и да е то като заболяване?
    Извинявам се, какво илиза-> всички неизлечимо болни, сакати, недъгави и т.н под ножа, да не тежим на държавата (да не сме в тежест на хората в сивия сектор да си купуват замъци и безбожно скъпи коли) :) Сталин и Хитлер добре са ревашали проблемите! (малко черен хумор, извинявам се с времето се развил трайно у мен. Не нападам никой)

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.