неделя, 14 март 2010 г.

Един стар текст

който си намерих и реших да ти споделя. Писан е дни след като разбрах, че имам хепатит С. Не беше от най-веселите периоди :)

Оттогава се е променило много. Може би съм се променила и аз.

Лежа на дървения под

С коси от леден лепкав пот измокрени

Е началото на едно друго стихотворение

Лежа във стаята под покрива

Тъй близо до самия небосвод.

И време е за птицехората

В стрехите овехтели сгушени

И оглушели

От звън на тишина

И лястовичи писъци.

Сама съм, лежа под килнатия покрив

И мисля за кръвта, която стърже вените ми.

Дали е моя, вече омърсена?

Представям си как ножът ме целува

И тлъста черна капка лъсва под дланта ми.

На вид е същата, но знам, че се преструва

И зная колко много иска да убива

Една-едничка капка камикадзе

Готова да взриви вселената

Въпрос на генотип и време.

6 коментара:

  1. Нещата отиват на добре, щом можеш вече да четеш това спокойно, да го публикуваш...и да се усмихнеш. Нали?

    ОтговорИзтриване
  2. Далчев е страхотен, но винаги съм се чудил как тая пот е станала в мъжки род :) Последните три стиха са страхотни!

    ОтговорИзтриване
  3. Добре е ,че е зад теб.А Пътя е пред теб...:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Убиец е, много мрачно и много истинско, точно по мой вкус!
    А Далчев... Оооо, той ги умее мрачните стихове :)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря на всички за коментарите :)

    По отношение на хепатита нещата винаги са стресиращи в началото, просто защото човек реално няма представа с какво се е сблъскал. Като се почете малко по темата нещата започват да изглеждат далеч по-добре :)

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.