който си намерих и реших да ти споделя. Писан е дни след като разбрах, че имам хепатит С. Не беше от най-веселите периоди :)
Лежа на дървения под
С коси от леден лепкав пот измокрени
Е началото на едно друго стихотворение
Лежа във стаята под покрива
Тъй близо до самия небосвод.
И време е за птицехората
В стрехите овехтели сгушени
И оглушели
От звън на тишина
И лястовичи писъци.
Сама съм, лежа под килнатия покрив
И мисля за кръвта, която стърже вените ми.
Дали е моя, вече омърсена?
Представям си как ножът ме целува
И тлъста черна капка лъсва под дланта ми.
На вид е същата, но знам, че се преструва
И зная колко много иска да убива
Една-едничка капка камикадзе
Готова да взриви вселената
Въпрос на генотип и време.
Нещата отиват на добре, щом можеш вече да четеш това спокойно, да го публикуваш...и да се усмихнеш. Нали?
ОтговорИзтриванеВъзхищавам ти се...
ОтговорИзтриванеДалчев е страхотен, но винаги съм се чудил как тая пот е станала в мъжки род :) Последните три стиха са страхотни!
ОтговорИзтриванеДобре е ,че е зад теб.А Пътя е пред теб...:)))
ОтговорИзтриванеУбиец е, много мрачно и много истинско, точно по мой вкус!
ОтговорИзтриванеА Далчев... Оооо, той ги умее мрачните стихове :)
Благодаря на всички за коментарите :)
ОтговорИзтриванеПо отношение на хепатита нещата винаги са стресиращи в началото, просто защото човек реално няма представа с какво се е сблъскал. Като се почете малко по темата нещата започват да изглеждат далеч по-добре :)