Толкова съм гладна, че ръцете ми треперят.
В последно време апетитът се е върнал с пълна сила, а дори едно отклонение от режима ме изкарва извън релси. Да пропусна обяда означава да залитам из офиса и да гледам цял ден като отнесена. В чантата ми винаги има пакет ядки за кризисни ситуации.
Отварям хладилника – домати, маслини, интерферон, сирене... Става ми смешно. През този хладилник са минали вече 27 инжекции. 27 седмици лечение. Всъщност, той и затова е купен, хладилникът. За лекарствата.
Ако някой ти каже, че без хладилник не може да се живее, не му вярвай.
Още не е дошъл денят за инжекцията, затова вадя само храната и си спретвам нещо набързо. После ще се изтегна с някоя книга, ще пусна jazz.fm и ще придърпам пепелника по-близо.
Никога не съм обичала рутината. Сигурно звучи странно, но прекаленото спокойствие и еднообразие са способни да ме изнервят повече и от най-голямата лудница.
В последно време обаче започвам да гледам на спокойствието по малко по-друг начин. Умишлено съм вкарала ежедневието си в релси, да ям и да спя по режим, да почивам при всяка възможност.
И като резултат лечението също е влязло в релси. Вече няма изненади със страничните ефекти. Да, косата все така си капе, венците кървят, ставите и костите се обаждат нощем, а умората е вечно налице, НО всичко е в рамките на поносимото. Не на всеки му се разминава само с това.
Явно съм започнала да свиквам с лечението. Мисълта за това какво мога и какво не мога да правя идва все по-рядко. Днес прилича на вчера. Рутина. Не съм и предполагала, че мога да я възприема като нещо хубаво.
Въздухът в стаята се е превърнал в облак от джаз и цигарен дим. Твърде много пуша. Оставям книгата и ставам да отворя прозореца.
Ако тази вечер през открехнатия ти прозорец влети някоя премръзнала песен, поне ще знаеш от къде идва.
И аз все мърморя, че искам спокойствие и почивка, а когато ми се случи(което е извънредно рядко) се чудя какво да правя. Важното е, че не си се уморила да искаш. :). Поздрави.
ОтговорИзтриванеЗдрасти Алтаирче!
ОтговорИзтриванеТака като чета, май почваш да свикваш със страничните ефекти, а не че те са се поуспокоили чак толкова. А относно рутината - от моя скромен(има-няма 20 годишен) опит знам, че всяко лечение си има рутина, с която като привикнеш и самото лечение почва да те тормози по-малко, както психически, така и физически. Аз тъкмо влезнех в крак и сега си правя плановете към колко да стана утре, така че да ми изтече системата в корема до към 4 и да хвана автобуса за София навреме. Просто поредната задача, която трябва да отметна преди пътуване :)
Бъди усмихната. И до скоро(надявам се).
@bampi, как ще се уморя да искам, все пак съм жена :))))))
ОтговорИзтриване@наско, лечението при всеки е индивидуално, така че аз определено се чувствам късметлийка по отношение на страничните ефекти ;)
до скоро :)