Седя на пода и пуша.
Пепелникът прелива от фасове, въздухът в стаята е като изтъкан от нежни нишки цигарен дим, часовникът показва 4:48 сутринта, а сърцето ми се блъска лудо в гръдния кош.
Усещам се нечовешки уморена и едновременно с това – кипяща от енергия. Все едно не съм си сложила инжекция интерферон, а съм си била доза адреналин. Подът вибрира от басите на колоните. Пуснала съм една песен да цикли в плейъра вече часове наред и съм увеличила звука до дупка. Не ми пука дали ще събудя някого. За доста малко неща е започнало да ми пука в последно време.
Всяка клетка в тялото ми прелива от агресия. Просто ей така, без конкретна причина. Часът е почти 5 сутринта, а аз усещам толкова гняв и ярост в себе си, че искам да потроша всичко около себе си. Да крещя, докато гласните ми струни се продерат и скъсат. Да изкарам от себе си това слузесто усещане за безпомощност. Да остана празна и лека като сапунен мехур на вятъра.
Вместо това седя на пода на стаята, пуша цигара от цигара и чакам да стане време за работа.
сряда, 31 март 2010 г.
I Do Not Want This
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Този текст стои като чернова от няколко дни, но най-накрая се реших да го публикувам
ОтговорИзтриванеПросто се дръж. Няма кой да ти помогне. Жестоко е, но е така.
ОтговорИзтриванеЧовек често изпада в подобни състояния.
ОтговорИзтриванеЗа това си имам боксова круша в коридора.
Помага.
Христос Воскресе!
ОтговорИзтриванекъде си?
ОтговорИзтриванеПреполовявам десетия месец от лечението си-похабих адски много нерви,вече нямам сили,работя като вол по 12-13 часа за да издържам освен себе си и един безработен.Усещането от хорските погледи отдавна замря,понеже през цялото това време бавно се видоизмених.От викове и скандали се изпразних от съдържание.Безсилието от хорското неразбиране започва да преражда в нещо уродливо,а за сега само него съумявам да овладея.Дано всичко хубаво се върне,защото вече губя равновесие...
ОтговорИзтриване