понеделник, 22 март 2010 г.

Много шум за нищо

Отключвам вратата на апартамента и се пресягам опипом към ключа на лампата. Почти неадекватна съм, денят сякаш нямаше намерение да свърши никога, предната нощ съм се въртяла в леглото до четири, неспособна да заспя, искам само и единствено легло и музика, нищо повече.

Пръстите ми разсеяно напипват копчето, натискам го и... не се случва нищо.

Май никога до сега не съм имала толкова силен и бърз пристъп на паника. Адреналинът ме удря директно в главата, разсънвам се мигновено, а мисълта ми вдига рязко оборотите.

...няма ток... може би от часове наред... хладилникът... имам три инжекции пегасис... трябва да са на студено... трябва да са в хладилник който работи в който има ТОК...

Втурвам се по коридора, препъвайки се в някакви обувки, и натискам с треперещи ръце ключът за лампата на стаята. Залива ме ярка жълта светлина, последвана от вълна на облекчение.

Шибаната крушка в коридора. Просто е изгоряла. Хвърлям чантата на земята (през цялото време съм я стискала в ръце) и се засмивам на глас. Малко нервно. Адреналинът почва да ме пуска.

Ама и аз съм една паника. Май нервичките ми идват в повече в последно време. Хиляди пъти съм убеждавала сама себе си, че нищо непоправимо не може да се случи. Добре, токът ще спре за няколко часа и инжекциите ще отидат по дяволите. Но в крайна сметка, така или иначе, това са само пари. Вярно, три инжекции са 1 500 лв., но ако се наложи, ще ги намеря. Ще тегля кредит, ще обера банка, ще си продам фотоапарата, ще направя нещо, но ще ги намеря. Това са просто пари.

Но не това единствено ме притеснява, нали? Парализирам се от мисълта, че токът може да спре за часове наред, а аз така и да не разбера. И да си слагам всеки петък инжекции, които не вършат нищо.

Тръсвам глава и сядам на леглото. И да го мисля, няма да променя нищо. Каквото има да става, ще се случи, без значение колко пъти го прехвърлям през главата си. Но ще трябва да взема някакви мерки за нервите си. Толкова лабилна май никога не съм се чувствала. Моят приятел интерферона в последно време си играе на пинг-понг с настроенията ми.

Мразя да се притеснявам, да се страхувам. Особено за нещо, което не е човек.

13 коментара:

  1. Пожелавам ти смелост и кураж в тази битка. Стискам палци всичко да се развива както трябва. Успех ти желая от сърце.

    ОтговорИзтриване
  2. Хладилна чанта би ли свършила работа? Малка, колкото за инжекциите, но пък като ги сложиш в нея, а нея във фризера, да знаеш, че и да спре, ще са на хладно (това ми хрумва на прима виста)?

    ОтговорИзтриване
  3. То май малко ти остава, иначе може да хвърлиш пари колкото за една инжекция под формата на UPS та да знаеш че за няколко часа ако спре ще имаш ток. А и той хладилника няма толкова бързо да си изгуби температурата. Не се тревожи !

    ОтговорИзтриване
  4. @ Zvetanka, благодаря :)

    @ eneya, мислила съм го, няма как да стане. Инжекциите трябва да са в хладилник, но БЕЗ да се замразяват (да не са в камерата). Ледът в хладилната чанта би почнал да се топи в един момент. Абе май и без това само излишно параноясвам :)

    @наско, малко, малко - 4 месеца :)))) около 1/3 от цялото лечение. Ма ша го караме, няма къде да ходим ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Не мисля, че е параноя или излишна паника това, което си преживяла. Тревогата за това дали има ток и работи ли хладилника, е съвсем основателна според мен. Наистина не е лошо да помислиш за хладилна чанта. Има охладители, които държат по едно денонощие - купуваш си три-четири и ги сменяш; един стои "да пази" лекарствата, останалите чакат във фризера да им дойде реда. Тогава и трафопоста да гръмне, ти си застрахована:)

    ОтговорИзтриване
  6. За да започне да се топи хладилната чанта не трябват ли пет, шест, седем часа? Аз не си спомням в София да е имало подбно дълго изгасване на тока откакто бях на пет или шест.

    Друг вариант наистина е UPS, разпитай из блогосферата, все някой би могъл я да заеме, я да помогне по някакъв начин. Аз лично бих ти заела ако имах такова чудо, ако имах.

    ОтговорИзтриване
  7. Толкова реално си го описала, че и отстрани се усеща битката ти с болестта и какви искри хвърчат понякога. 4 месеца... бързо минават, а в същото време и толкова бавно. Стискам палци за тебе да са бързо!
    А после? ( извинявам се, ако малко изпреварвам събитията с въпроса )

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря на всички за коментарите и съветите :) Май ще пробвам системата с охладителите, ако не друго, поне ще ми охлади малко нервите ;)))

    @Omnia, после... варианти колкото щеш :)
    Първо ще си пусна изследване за вирусното натоварване веднага след лечението. Ако е отрицателно, правя един (безалкохолен) купон и чакам 6 месеца. След 6 месеца си пускам отново същото изследване и ако пак е отрицателно, значи съм постигнала т.нар. Траен Вирусологичен Отговор (SVR), който дава 99% шанс вирусът да е елиминиран напълно. Оттук нататък си пускам това изследване веднъж годишно, за да съм сигурна, че вирусът наистина го няма и не се е появил отново.

    Ако пък някъде по пътя изследването се окаже положително (вирусът се засича в кръвта ми), вариантите пак са няколко. Повтарям отново лечението с интерферон ИЛИ чакам да се появят нови лекарства с по-малко странични ефекти ИЛИ тегля една майна на всичко и заминавам за Африка да уча дечица на английски :)

    Като цяло шансовете за излекувне на хепатит С с настоящото лечение са 50 на 50. Което хич не е малко :)

    ОтговорИзтриване
  9. По принцип, към болниците имат генератори,защото при операции не трябва да спира тока...Не е ли възможно да се постави въпрос към здравна някоя организация да се организира такъв вид услуга - във всяка болница да има едно малко помещение, оборудвано с хладилници и там срещу разписка и минимално заплащане /примерно/ да се съхраняват тия инжекции и пр. м-ли изискващи ниска температура на теб и останалите болни?
    Мисля,че си струва да се постави този въпрос, вероятно ще намериш консултация къде.
    Разбира се, може да не е в болници, може и на частни начала...това е идея - някой оборудва помещение и си взема едно дизелово агрегатче, в случай, че спре тока и ще се води нещо като трезор за медикаменти...Ще има такса ,разбира се,човекът ще има разходи за ток, нафта и пр.

    ОтговорИзтриване
  10. Кръстьо, доколкото разбирам тя трябва да си ги бие няколко пъти на ден тези инжекции, съответно ходенедо то трето място би усложилно нещата. Оособено при положение, че е изключително важно да не се пропуска нито една.

    ОтговорИзтриване
  11. Алтаир, благодаря за отговора. Никак изобщо не е малък подобен шанс и дай боже, нещата да се наклонят в полза на твоето 50 % успеваемост. Смятам, че за всички усилия, които полагаш, трябва да има " възнаграждение". Имам и един друг въпрос- при хронично болните хора, в един момент болестта става начин на живот, за което и ти пишеш така прекрасно и откровено. та, въпроса ми е- При теб самата, чисто индивидуално- след колко време възприе болестта като начин на живот?

    ОтговорИзтриване
  12. @Кръстю, по принцип си прав. Но ако ще мисля какво може да се случи с инжекциите в Нашите болници, предпочитам да са ми вкъщи ;)

    @eneya, веднъж седмично ги слагам, но може би остава впечатлението, че е по-често, защото май само за тва пиша :))))

    @Omnia, за съжаление нито усилията, нито духът, който имаш или нямаш по време на лечението, влияят на крайния резултат. Познавам твърде много примери. Твърде много хора, издържали стоически целия кошмар, гледайки семейство и деца през това време, работейки, без да кажат думичка и без да си изливат душата в блогове, при които въпреки всичко лечението е неуспешно.
    За болестта като начин на живот - така е откакто съм на лечение. И доколкото се познавам, ще спра да я възприемам така след като свърши лечението. При хроничните хепатити е малко особено. Човек не се чувства болен, няма симптоми, нищо не е по-различно (затова и толкова хора не знаят, че са болни). Докато нещата не напреднат твърде много, естествено.
    Когато разбрах за хепатита някои неща се промениха, естествено, но не съм съобразявала всичко с болестта. Правя го сега - докато съм на лечение, но за мен поне това е единствената опция. А когато лечението свърши... ще видим :) Какъвто и да е резултатът, животът си продължава :)
    Но и няма да си позволя да стигна до момент, в който да забравя, че съм (била) болна от хепатит. Не за друго, а защото това е проблем, който не засяга само мен. Засяга ужасно много хора.

    ОтговорИзтриване
  13. Мацка, много драматизираш. И аз съм карал интерферон, жена ми вместо да ме подкрепя, ме тормозеше двойно повече, щото е лабилна колкото си иска и тия работи й влияят. Точно тогава се роди и дъщеря ми, която само дето не съм кърмил - ходил съм на работа през цялото време, сутрин преди работа се разправям с детето и майка му, вечер след работа пак всичко на моите ръце. Бях станал 47 кила, веждите ми не знам защо пораснаха като сенници и през цялото време бях зверски уморен. Но наистина си влияе на настроенията - тогава много се карах с касиерки и случайни граждани на тема справедливост, припомнях си всички унижения от детството и т.н., и т.н.
    Как си сега, вече трябва да е минало лечението?

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.