Вървя бавно, прегърнала неравната студена повърхност на скалата. Ръцете ми опипват всяка цепнатина, търсейки къде да се хванат. Усещам напрежение във всяка клетка на тялото си, всеки мускул, всяко сухожилие.
Ходилата ми се изместват сантиметър по сантиметър, цялата тежест е изнесена върху пръстите, а петите ми се подават извън стръмния скален перваз. И най-слабият полъх на вятъра ме кара инстинктивно да се притисна още по-плътно към скалата, да се срастна с нея. Главата ми е празна, не мисля за нищо, не чувствам нищо, просто вървя напред, стъпка по стъпка.
Отлично помня първия път, когато изпитах страх. Не просто уплаха, след която се разсмиваш и секунди по-късно вече си забравил. Истински, пълнокръвен и веществен страх, който поглъща цялото ти същество. Страх, че може да умреш. Просто да изчезнеш, да те няма, този поток от мисли, който тече в главата ти, изведнъж да спре като ръждясал кран.
Този страх е архаичен, като праисторическо животно, което носиш в себе си и не подозираш в кой момент ще нададе вой. Смразяващ, парализиращ страх, от който устата ти пресъхва, дланите се изпотяват, сърцето започва да блъска лудо, коленете отказват, а адреналинът изпразва за секунди главата ти. Страх, пред който си нищожен. Инстинктът за самосъхранение.
Няма нищо героично в това, че съм избрала да се лекувам. Въпреки всички рискове, въпреки страничните ефекти и липсата на гаранция, че лечението ще даде резултат.
Има само и единствено безумно желание за живот. Моят живот. Нищо повече.
неделя, 28 февруари 2010 г.
Жажда за живот
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Да... Познавам този страх. Не го пожелавам на никого да го изпитва!
ОтговорИзтриванеИ в главата ми се върти "независимо дали те е страх или не, някои неща ще се случат, така или иначе, за това не ги мисли" но как, как да изключиш захранването?
Честита Баба Марта! :)С пожелание за много здраве и усмивки!
ОтговорИзтриванеЧестита Баба Марта, пожелавам ти Здраве и Пълно Щастие.
ОтговорИзтриванеЧестита и на вас :) Здраве и хубави емоции само, другото само си идва ;)
ОтговорИзтриванеНай-напред Честита Баба Марта. Желая ти сила! С всичко друго ще се справиш! И не се страхувай от черния лепкав страх - понякога той става и за приятел. И тогава откриваш, че не е толкова страшен. Прегръщам те и бих искала да ти дам от моята сила /до колкото я имам/. Цвети
ОтговорИзтриванеНе е героичен избора/ достоен е по- прилягащо в моите очи:)/, а пътя, по който вървиш и оформя нелеките последващи избори във твоята Вселена.
ОтговорИзтриванеЧестита Баба Марта, Алтаир и с пожелания за здраве най- вече, благоприятен изход от заболяването и въпреки всичко- повече моменти на житейско наслаждение, от сърце!
Алтаирче, Честита Баба Марта!
ОтговорИзтриванеОт мен пожеланеито е само едно - ЗДРАВЕ. Ние с теб си знаем какво да го правим :)
Поста е невероятен, просто много ми харесва като текст.
А като говорим за страх, смей се ако искаш, но немога в момента да се сетя да съм изпитвал такъв старх, за какъвто пишеш ти. Може и да съм го изпитвал, но просто да съм го забравил.
Лека и до скоро!