неделя, 28 февруари 2010 г.

Жажда за живот

Вървя бавно, прегърнала неравната студена повърхност на скалата. Ръцете ми опипват всяка цепнатина, търсейки къде да се хванат. Усещам напрежение във всяка клетка на тялото си, всеки мускул, всяко сухожилие.

Ходилата ми се изместват сантиметър по сантиметър, цялата тежест е изнесена върху пръстите, а петите ми се подават извън стръмния скален перваз. И най-слабият полъх на вятъра ме кара инстинктивно да се притисна още по-плътно към скалата, да се срастна с нея. Главата ми е празна, не мисля за нищо, не чувствам нищо, просто вървя напред, стъпка по стъпка.

Отлично помня първия път, когато изпитах страх. Не просто уплаха, след която се разсмиваш и секунди по-късно вече си забравил. Истински, пълнокръвен и веществен страх, който поглъща цялото ти същество. Страх, че може да умреш. Просто да изчезнеш, да те няма, този поток от мисли, който тече в главата ти, изведнъж да спре като ръждясал кран.

Този страх е архаичен, като праисторическо животно, което носиш в себе си и не подозираш в кой момент ще нададе вой. Смразяващ, парализиращ страх, от който устата ти пресъхва, дланите се изпотяват, сърцето започва да блъска лудо, коленете отказват, а адреналинът изпразва за секунди главата ти. Страх, пред който си нищожен. Инстинктът за самосъхранение.

Няма нищо героично в това, че съм избрала да се лекувам. Въпреки всички рискове, въпреки страничните ефекти и липсата на гаранция, че лечението ще даде резултат.
Има само и единствено безумно желание за живот. Моят живот. Нищо повече.

7 коментара:

  1. Да... Познавам този страх. Не го пожелавам на никого да го изпитва!
    И в главата ми се върти "независимо дали те е страх или не, някои неща ще се случат, така или иначе, за това не ги мисли" но как, как да изключиш захранването?

    ОтговорИзтриване
  2. Честита Баба Марта! :)С пожелание за много здраве и усмивки!

    ОтговорИзтриване
  3. Честита Баба Марта, пожелавам ти Здраве и Пълно Щастие.

    ОтговорИзтриване
  4. Честита и на вас :) Здраве и хубави емоции само, другото само си идва ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Най-напред Честита Баба Марта. Желая ти сила! С всичко друго ще се справиш! И не се страхувай от черния лепкав страх - понякога той става и за приятел. И тогава откриваш, че не е толкова страшен. Прегръщам те и бих искала да ти дам от моята сила /до колкото я имам/. Цвети

    ОтговорИзтриване
  6. Не е героичен избора/ достоен е по- прилягащо в моите очи:)/, а пътя, по който вървиш и оформя нелеките последващи избори във твоята Вселена.

    Честита Баба Марта, Алтаир и с пожелания за здраве най- вече, благоприятен изход от заболяването и въпреки всичко- повече моменти на житейско наслаждение, от сърце!

    ОтговорИзтриване
  7. Алтаирче, Честита Баба Марта!
    От мен пожеланеито е само едно - ЗДРАВЕ. Ние с теб си знаем какво да го правим :)
    Поста е невероятен, просто много ми харесва като текст.
    А като говорим за страх, смей се ако искаш, но немога в момента да се сетя да съм изпитвал такъв старх, за какъвто пишеш ти. Може и да съм го изпитвал, но просто да съм го забравил.
    Лека и до скоро!

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.