Кафе с вирус

Така и не се научих да свиквам с мисълта, че рано или късно някои хора просто изчезват от живота ти. Не заради минали драми или личностни дрязги – просто така се случва. Всеки си цикли в собственото ежедневие, срещите стават все по-редки за сметка на неуверените обещания, че ще се видим. Обикновено си оставаме само с обещанията и с неясното чувство за вина, че си казал нещо, което няма да изпълниш. Страшно много хора ми липсват.

След половин година сдъвкани обещания най-после се виждаме “на кафе”. След първите 15 минути, в които всеки се чуди откъде да започне, вече си говорим като едно време. Прекрасно е.

Поръчвам си обичайното капучино и минерална вода, той си взема бира. После ме поглежда и следващата му реплика ме оставя без думи.

“Мислех да пия нещо по-сериозно, но преди малко гледах една реклама за хепатитите и не смея. Знам ли дали са им чисти чашите, предпочитам да си пия от бутилката”

Започвам разговора внимателно, темата ми е толкова до болка позната, че мога да изръся нещо не на място.

“Ми ваксинирай се. Една грижа по-малко”.

Говорим си известно време за ваксинациите – колко струват, има ли рискове – после минаваме на начините за заразяване. Както и очаквам, рекламата го е заблудила. Останал е с впечатлението, че може да хване хепатит А И хепатит В, пиейки от замърсена чаша. Обяснявам му внимателно, че хепатит А (на който всички викат “жълтеница”), наистина се предава така, но за хепатит В трябва кръвен контакт или секс. Не е нужно да параноясва, но и нищо не пречи да си сложи ваксина, млад човек е. Жалкото е само, че за хепатит С още няма ваксина.

“Е, че той хепатит С е само при наркомани и проститутки, пък и там спасение няма”

Усещам как ми се разтреперват ръцете. Вадя поредната цигара от кутията и я паля бавно. Вдишвам дълбоко дима, докато си повтарям наум, че той не е виновен, хората просто не знаят, никой нормален човек няма да седне да рови в нета за всички заразни заболявания и за начина на предаването им. Просто не е имало кой и как да го образова.

Прелетялата преди малко през главата ми мисъл да му кажа се изпарява на секундата.
Налагам си да остана спокойна и му обяснявам. Че наистина при венозните наркомани хепатит С е много често срещан, но проблемът не е само при тях. Че познавам хора с хепатит С, които нито са ползвали наркотици, нито имат татуйровка или пиърсинг. (което си е вярно). Но пък са ходили редовно на зъболекар. Че шансът да хванеш хепатит С по полов път е по-скоро теоретичен. И че това, че имаш хепатит С не значи, че си на социалното дъно или пък че си ходещ труп.

Започва да ме гледа малко странно. Явно съм била по-разпалена от необходимото. Сменям темата. И без това нямам нито сили, нито желание да продължа.

След час се разделяме с обичайните обещания “да се чуем”. Гледам как се отдалечава и се надявам поне нещо да е останало в главата му. Надявам се приказките за ваксината да не са били просто тема за разговор. Надявам се и никога да не разбере как ме е накарал да се чувствам.

Загръщам се в палтото си и тръгвам към вкъщи. От проклетия интерферон непрекъснато ми е студено.