Стигмата

Доста време ми трябваше, за да започна да пиша този текст. Темата е огромна, много по-голяма от мен самата. Въпреки това, искам да ти споделя моята гледна точка за проблема.

Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата „стигма”? Вероятно се сещаш за онзи филм от 99-та, от който си разбрал, че така се наричат белезите от приковаването на кръста. Това е и едно от значенията на тази дума.
Според речника на Оксфорд дефиницията на стигма (stigma) е “срамен белег, асоцииран с определено обстоятелство, качество, или човек”. Гръцките и латинските корени на думата стигма означават “да бележиш, да маркираш, или да татуираш”. Речника Encarta дефинира стигма като “знак за социална неприемливост: срамът и позора, свързани с нещо, което е определено като социално неприемливо”. Дефиницията на стигма в речника Merriam-Webster включва “знак на срам или дискредитиране, идентифициращ знак или характеристика, специфичен диагностичен знак за заболяване”.

Този текст се отнася за социалния аспект на стигмата, за това как и защо се появява и до какво може да доведе.

Причините за стигматизирането могат да бъдат много – определени навици и поведение, сексуална ориентация, етническа и расова принадлежност, здравословно състояние. Стигматизирането е пряко свързано със стереотипите (сещаш се – „циганите са крадливо племе”, „гейовете са превзети и се правят на интересни”, „на наркоманите не може да се разчита”) и в резултат на него се появява и дискриминацията.

Когато говорим за хепатит С, причините за стигматизирането могат да бъдат няколко и до една се дължат на недостатъчна или погрешна информация:
1. Страх от заразяване – това е една от основните причини, които могат да доведат до социална изолация. Незнанието, че хепатит С се предава изключително чрез контакт кръв-кръв и не съществува риск при споделяне на общи съдове и принадлежности, допир, ръкостискане, целувка или ежедневно общуване.

2. Страх от болести – не конкретно от хепатита, а от болести като цяло. Нежеланието да бъдеш в компанията на болен човек, да ставаш свидетел на това, което се случва с него, да мислиш за проблеми, които не те засягат пряко.

3. Осъдителност – вярването, че всички заразени от хепатит С са интравенозни наркомани или някога са ползвали венозни наркотици. Този проблем е свързан както с неадекватно отношение към наркозависимите като цяло (използването на наркотици е проблем, а не престъпление), така и с поставянето на етикети на други, които се чувстват жертва на обществените предразсъдъци.

При хепатит В, заради възможността за полово предаване на вируса, съществува и стигматизиране на основа на сексуални практики и навици. („Кой го знае къде е кръшкал, за да си го лепне тва”).

И за да не ти звучи всичко просто като суха теория, ще ти споделя и нещо лично. Допреди няколко години самата аз съм била жертва на незнанието си и съм категоризирала до голяма степен хората, въпреки самочувствието си на „разкрепостен” и „непредубеден” човек. Глупости. Имала съм точно същите нагласи и стереотипи, които имаш и ти в момента. И сега имам в изобилие.

Мога и да ти разкажа няколко случая от скромния ми опит, когато с мен са държали така, сякаш само чакам удобен момент да си вкарам нещо във вената („Навивай го тоя ръкав, кво ми се глезиш с тия игли, нали все отнякъде си го хванала тоя хепатит”).

Мога да ти разкажа и как съм виждала ръцете на човека срещу мен да се разтреперват при споменаване на диагнозата, да си забравя репликите и да се чуди как после да дезинфекцира помещението.

А, и само да допълня, в гореописаните случаи реакцията е от медицински лица, които БИ ТРЯБВАЛО да знаят с какво си имат работа и как да се държат.

Мога да ти разкажа и истории, които не са мои. За хора, загубили работата си или търпящи невъзможно отношение всеки ден. За хора с проблеми в общуването дори с най-близките. За хора, на които им е отказана медицинска помощ, защото са имали добрата воля да споделят, че са болни.

Знаеш ли какво ще направи един хепатитно болен, на когото веднъж е отказана зъболекарска помощ или са се отнесли с него унизително? Много просто, следващия път ще си трае. И ще се надява хигиената да е достатъчно на ниво, за да не му лепнат още нещо и за да не зарадват с подарък следващия в чакалнята.

Всички тези примери са за дискриминация, която е пряко следствие от стигмата. Темата за дискриминацията е дори още по-голяма, но някой ден ще се престраша да пиша и за нея.

Има още един проблем, свързан със стигмата, който е изключително сериозен, поне според мен. Това е проблемът с автостигмата.


...........................................

какво прочетох по темата:

Заклеймяване и хепатит С
Stigma of Hepatitis
Stigma - sociological theory
Social stigma
Stigma Guide
Breaking the Hepatits C Social Stigma