понеделник, 8 февруари 2010 г.

Автостигмата

Като своеобразна разновидност на стигмата, автостигмата е осъзнаването на човека за собственото му различие и дискриминирането на собствената личност. Автостигмата е сериозен личностен проблем и може да преобърне изцяло живота на болния.

В някои от случаите тя води до чувство на вина – когато не можеш да се отърсиш от усещането, че с нещо си предизвикал появата на заболяването, че изкупуваш свои минали грехове или по някакъв начин дори си заслужил това, което ти се случва.

Автостигмата е свързана с чувство на срам от собственото ти различие и болезнено желание околните да не разберат за състоянието ти. Да не те приемат като по-слаб, безпомощен или неспособен. Това чувство се подхранва, за съжаление, и от многото примери за дискриминация.

Автостигмата може да доведе до загуба на самочувствие и до възприемане на собствената личност като „недостойна” или по-низша от останалите.
Стигмата, насочена към теб самия, е свързана със страхът от отхвърляне, от загуба на социалната роля в групата. И с убеждението, че това непременно ще се случи, ако статусът на болния бъде разкрит.

Най-просто казано, автостигмата представлява залепяне на етикет върху теб самия, самообявяването за „прокажен”. Това неизменно води до идентифициране с болестта, до превръщането й не просто в част от живота ти, а в целия ти живот. Да заклеймиш сам себе си означава да започнеш да вярваш, че хепатитът е единственото, което те определя, да мислиш, че заслужаваш дискриминационно поведение и да го очакваш, да не се смяташ за годен за нормални човешки отношения и близост.

Автостигмата е изключително сериозен проблем, с който в по-малка или по-голяма степен се сблъсква всеки хепатитно болен. Дали ще успее да се справи с нея и да продължи напред или ще подчини целия си живот на болестта, зависи от всеки един отделен човек.

Стигмата има и още едно изражение – когато осъзнаването на собственото ти различие те кара да се чувстваш отчужден от проблемите и болките на останалите. Хиперболизирането на мисълта за хепатита води до подценяване или до пълно отричане на проблемите на другите („Какво ме занимаваш с твоя развод, имам си далеч по-сериозни проблеми на главата”).

Като цяло процесът по стигматизирането при хепатита може да се опише по подобен начин:

липса на информация --> стигматизиране (заклеймяване) --> дискриминация --> страх у болния и скриване на проблема --> липса на информация

Кръгът се затваря, проблемът остава неразрешен.

Но в крайна сметка, винаги има какво да се направи.
1. Най-логичното и просто нещо е, естествено, образованието. Знанието за проблема е най-прекият път до решаването му. Качествено образование на всички нива – лекари, пациенти, общественост, би редуцирало значително проблема. Не само този със стигмата, но и с болестта като цяло.

2. Адекватни закони и мерки срещу дискриминацията – когато всеки, подложен на някаква форма на дискриминация, има към кого да се обърне и знае, че проблемът няма просто да потъне, а ще бъдат взети мерки за решаването му. За мен лично лекар, който отказва лекарска помощ, не би трябвало да има право да практикува.

3. Въвличане на обществото в проблема. Няма как да разбереш напълно нещо, докато не се сблъскаш с него, докато не видиш и другата страна на монетата. Няма как да знаеш какво се случва с един човек, докато той самият се притеснява да го признае.

Някой ден може би хората няма да крият, че имат хепатит С, рак или СПИН. Дали това ще се случи, зависи и от теб.

...........................................

какво прочетох по темата:

Заклеймяване и хепатит С
Stigma of Hepatitis
Stigma - sociological theory
Social stigma
Stigma Guide
Breaking the Hepatits C Social Stigma

4 коментара:

  1. @Altair, пишеш, че всеки хепатитно болен в по-малка или по-голяма степен се сблъсква с автостигмата. Ти в каква степен се сблъска? И какво ти помогна да излезеш от нея? Защото звучиш точно сякаш си го преживяла, и навреме си осъзнала, че не заслужаваш по никакъв начин да бъдеш дискриминирана.

    ОтговорИзтриване
  2. ironmimi, сблъсках се със всичко :) И с чувство на вина и обреченост в началото, и със страх от реакцията на другите, и със загуба на самочувствие. Сега може би цикля върху нежеланието хората да разберат, за да не се отнасят съжалитено и да не ме подценяват, само защото съм болна. Което може и да не е толкова сериозно като чувството, че си заслужаваш дискриминацията, но пак си е личностен проблем.
    Ако се бях отърсила от автостигмата, авторът на този блог нямаше да е "алтаир", а аз, с моето име и снимка ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Точно такъв пост исках да прочета от теб. От начина, по който си развила темата и достигнала до заключенията е видимо, че си направила много големи крачки в правилната посока. Излизането от този въртоп на автостигмата е тегаво,целият ти психологически катарзис ще е много сложен и интимен. Напомняй си, че предпазвайки се от дискриминация и евентуална изолация, ти сама се дискриминираш и изолираш. Възпитавай увереността си полекичка и ще видиш как постепенно ще се справиш и с физическото, и с психическото бреме.Подкрепям те.

    ОтговорИзтриване
  4. не мога да се сетя откога не съм го правил без презерватив...(моята си лична автостигма).

    за много от нещата си намерила съвършените думи,сякаш ти натискаш моето Re:..
    продължавай!

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.