dead can dance - cantara
когато кожата се сраства със чаршафа
когато зениците са залепнали в стената
когато въздухът във стаята не стига
и чувствам как кръвта ми стърже вените
тогава
ако успея да съм много, много тиха
почти ще чуя как шумят листата
под босите ми ходила, докато тичам
докато летя, поглъщайки с очи дърветата
и тясната пътека
и мътната виделина на утрото
оставям клоните да драскат кожата ми
защото с болката се чувствам жива
а нетърпението ми кипи във вените
и в дробовете, свиващи се от усилие
тогава, прикована от завивките
ако успея да съм много, много тиха
почти ще си припомня колко хубаво
е простото усещане, че тичаш.
сряда, 10 февруари 2010 г.
cantara
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Пак ще тичаш! Повярвай и се бори! Успех от мен! Стискам палци!
ОтговорИзтриванеАз не виждам причина да не го правиш.. Тичането..
ОтговорИзтриванеИрония, преди лечението ходех 3 пъти седмично на фитнес, а по принцип спортувам от 7-годишна. Откакто съм на лечение правя по три почивки, докато изкача стълбите до вкъщи.
ОтговорИзтриванеПовече за страничните ефекти съм писала в първите постове в блога.