сряда, 10 февруари 2010 г.

cantara

dead can dance - cantara



когато кожата се сраства със чаршафа

когато зениците са залепнали в стената

когато въздухът във стаята не стига

и чувствам как кръвта ми стърже вените

тогава

ако успея да съм много, много тиха

почти ще чуя как шумят листата

под босите ми ходила, докато тичам

докато летя, поглъщайки с очи дърветата

и тясната пътека

и мътната виделина на утрото

оставям клоните да драскат кожата ми

защото с болката се чувствам жива

а нетърпението ми кипи във вените

и в дробовете, свиващи се от усилие

тогава, прикована от завивките

ако успея да съм много, много тиха

почти ще си припомня колко хубаво

е простото усещане, че тичаш.

3 коментара:

  1. Пак ще тичаш! Повярвай и се бори! Успех от мен! Стискам палци!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз не виждам причина да не го правиш.. Тичането..

    ОтговорИзтриване
  3. Ирония, преди лечението ходех 3 пъти седмично на фитнес, а по принцип спортувам от 7-годишна. Откакто съм на лечение правя по три почивки, докато изкача стълбите до вкъщи.
    Повече за страничните ефекти съм писала в първите постове в блога.

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.