Нищо ти няма

Ако идеята не ти звучи твърде извратено, опитай се да си представиш статистика за най-желаната лекарска диагноза. Залагам две инжекции Пегасис, че безкомпромисен победител ще бъде „Нищо ти няма”.

Ако, не дай си боже, по някаква причина ти се наложи да потърсиш лекарска консултация и получиш 2 мнения от двама специалисти, на кого ще повярваш? Аз съм почти сигурна, че ще се довериш на този, който ти представя нещата в по-розова светлина. Ще повярваш на това, което ти се иска. Това е най-нормалното нещо на света.

Започнах да пиша този текст заради част от коментарите в предишна публикация. Те са просто пример за нещо, което има плашещи размери, особено в малките градове.

Г-н Х отива на лекар поради появил се дискомфорт с черния дроб или пък забелязва нещо нередно в изследванията си покрай друг здравословен проблем. Адекватната реакция в случая е лекарят да се поитересува от проблема и да се направят допълнителни изследвания. Да приемем, че това се случи и на господин Х му се открива хепатит С или В. Какво следва от тук нататък? Вземане на мерки, би казал всеки здравомислещ човек. Даване на направление за специалист и пускане на още изследвания.

Да, ама не. В голям процент от случаите реакцията от страна на личния лекар е „Нищо ти няма, ще си караш така”, „Щом се чувстваш добре, значи си неактивен носител” или „Пускай си от време на време по едни чернодробни ензими и това е”. Господин Х, естествено, точно това и иска да чуе – че му няма нищо. Затова напуска кабинета с усмивка, заживява си спокойно, докато вирусът не напомни вече сам за себе си. Когато състоянието му не търпи отлагане.

Какво имам предвид. За да се знае със сигурност какво се случва с вируса на хепатит В или С, са нужни повече изследвания от едни антитела и чернодробни ензими. И диагнозата „Нищо ти няма” е адекватна единствено, когато е поставена от специалист хепатолог. Не от теб самия, от някой приятел или от личния лекар, който може и да е разказал играта на грипа ти миналата зима, но НЕ е хепатолог.
За щастие в България има няколко наистина качествени специалисти, на които разчитат хиляди хепатитно болни.

Проблемът всъщност е много по-дълбок и примерът с хроничния хепатит е само малка част от него. Проблемът се корени в цялата ни здравна система, като се започне с образованието на бъдещите специалисти, достъпът им до практика, възможностите, които имат за реализация, състоянието на днешните болници, безумната бюрократична машина, унизителното заплащане за професия, свързана с толкова голяма отговорност, липсата на мотивация, липсата на достъп до съвременна апаратура и познания... мога да изброявам до утре и сигурно пак ще пропусна нещо.

И личното ми мнение е, че масовото затваряне на болници не решава проблема, дори когато е облечено в думите „Здравна реформа”. Но това е друга тема.

Защо те занимавам с неща, голяма част от които, сигурна съм, вече знаеш. Защото колкото и наивно да звучи, продължавам да вярвам, че всеки един човек може да промени нещо. Да, няма как да прекроиш цялата здравна система и всички проблеми да се решат за една нощ.
Но можеш да направиш поне няколко неща. Да бъдеш малко по-информиран. Да бъдеш малко по-отговорен към собственото си здраве. Да бъдеш по-взискателен към медицинските услуги, които ти се предоставят. Да си търсиш правата.

Знам, че на думи звучи много лесно. Самата аз не винаги успявам да правя всичко това. Но поне опитвам. Защото промяната е непрекъснат процес, при който всяко усилие рано или късно води до резултат.