Затварям телефона и пускам слушалката в леглото до мен. Днес няма земна сила, която да ме накара да се вдигна.
Тези дни май съм пренесла половината си живот в леглото. Вече не е проблем да пиша, ям и ровя в нета в легнало положение. Ставам единствено за кратки прибежки до хладилника или тоалетната.
Квартирата е пълен хаос. Между купчините дрехи надничат флакони с козметика и ампули за коса, леглото е заринато от книги и опаковки с лекарства, мивката е пълна с мръсни чинии. Не помня от кога не съм чистила. Май вече и не ми пука особено.
Представата, че ще прекарам няколкото часа, в които се чувствам в кондиция, чистейки, ми се струва безумна. Майната им и на неизмитите чинии, и на мръсните дрехи, и на праха по етажерките. Когато – тогава.
Леглото е моето убежище. Колкото и уморена, изнервена и зле да се чувствам, знам, че след няколко часа сън всичко ще изглежда далеч по-добре. В някои дни прекарвам повече от 16 часа в хоризонтално положение, без да изпитвам нужда от храна, компания или каквото и да било. Просто искам да спя. Въпреки това, естествено, ям, насила ако трябва. Малко отпускане от режима и анемията е налице.
Целият ден минава като насън, часовете се нижат бавно, спя неспокойно, накъсано, будя се през два часа, загубила представа кое време на деня е, кой ден е днес въобще. Изпушвам няколко цигари, ровейки в нета (в такива дни книгите и филмите са твърде голямо усилие), после пак се унасям. Не искам да виждам никого. Не ми се говори с никого.
Тялото ми е тежко и безполезно, не мога да го накарам да се вдигне дори за нещо елементарно. Лежа и усещам как гръдният ми кош се надига едва-едва, сякаш и за дишането пестя сили.
Не е само умората. Дори не съм разбрала кога депресията е успяла да се промъкне и да се разположи удобно под завивките. Нямам нито сили, нито желание да й обръщам внимание.
Просто ще гледам тавана, докато прогоря дупки в него и ще чакам да отмине.
събота, 6 февруари 2010 г.
Нека бъде хаос
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не губи надеждата си!
ОтговорИзтриванеЩе си позволя, макар и малко нахално да направя следния коментар. Знам(или поне така си мисля вземайки предвид времето изкарано от мне по болници), че не ти е лесно. Дори на моменти разбирам колко ти е трудно, но човек трябва да се движи. То си е нещо задължително като храната. От 4 месеца не се натоварвам достатъчно заради проблемния ми черен дроб. Чакам резултати от ПиСиАр и в първият момент в който ми кажат че мога да се натоварвам ще си наложа 1 месец всеки ден да вдигам гирички сутрин поне по 30 мин. Въпреки състоянието ми в момента имам дни в които не сядам по 5-6 часа. После съм много уморен, но ако стоя по цял ден на едно място ще е по-зле. Знам го от опит.
ОтговорИзтриванеДвижението е задължително.
Хм...то лежането си е супер в повечето случаи,но навън е по-интересно да знаеш ;)Я бързо ставай от това легло и марш навън!!!;)
ОтговорИзтриванеЕдна прегръдка голяма:)
благодаря на всички :)
ОтговорИзтриванеЧуй това
ОтговорИзтриванеhttp://vbox7.com/play:41aa9746
:)
ima neshto po-vajno ot dvijenieto - i towa e dishaneto :-) dishai ... dylboko i relaksirashto. useshtaneto e prekrasno i mnogo osvobojdawashto. ostavi mislite si da se rejat, samo gi nabludavai. fokusirai se vyrhu dishaneto i vij kakwo stawa s tjaloto ti...popitai go ot kakvo ima nujda. popitai go kakwi emocii e pritailo...obichai tjaloto si ... tova si ti!
ОтговорИзтриванеmisli za wsichki hubawi neshta koito si naprawila i iskash da naprawish. misli za wsichki hora, koito te obichat, makar i da go pokazwat po svoj si nachin i koito obichash. misli si za strahotnite mesta na koito si bila i na koito shte bydesh.
bydi pozitivno nastroena, jivota e twyrde kratyk, on the long run we are all dead, taka che jivei sega, ne utre!
d.
Как пък я измисли тази депресия?
ОтговорИзтриванеПросто ти се лежи и толкова.
Аз ти предлагам да си лежиш и да не си слагаш диагнози сама.
Между другото, аз също трудно започвам чистенето, но започна ли веднъж, ми носи огромно удовлетворение, а и час-два, в които цялото ми съзнание е заето с нестихващ възторг от възможностите на съвременната битова химия. От възторг чак забравям, че имам черен дроб изобщо.
Не знам какво е да се чувствам като теб, но, и аз с риск да прозвуча неуместно или нахално, не смятам, че да се оставиш на депресията би било добър вариант. Оставам с впечатлението, че трябва не просто да търпиш, а да се бориш. За последното трябва воля и мотивация, така че пожелавам да не ги загубиш някъде по пътя...
ОтговорИзтриванеСамо не оставяй депресията или каквото е там да те победи. Не се затваряй в себе си. Вярвам, че ще се справиш.
ОтговорИзтриванеКава депресия? Че мен палец на крак да ме заболи, не мия чинии с дни:))))
ОтговорИзтриванеГоре главата, моме! Ще дойде видов ден, както казваше баба ми.:))))
Силно се надявам да разбереш чувството ми за хумор, както и да не е неуместно в случая:)
Поздрави от мен;)
същата посока ...или почти същата ...Цялото легло е в книги ,чета 1 страница затварям очи и започвам да мечтая или фантазирам..когато не се развие по моя план ,взимам следващата книга ...сигурно около мен има към 60-70 заглавия....жалкото е че на сутринта някои са измачкани,но целта оправдава средствата)
ОтговорИзтриванепоздрави)