събота, 6 февруари 2010 г.

Нека бъде хаос

Затварям телефона и пускам слушалката в леглото до мен. Днес няма земна сила, която да ме накара да се вдигна.

Тези дни май съм пренесла половината си живот в леглото. Вече не е проблем да пиша, ям и ровя в нета в легнало положение. Ставам единствено за кратки прибежки до хладилника или тоалетната.

Квартирата е пълен хаос. Между купчините дрехи надничат флакони с козметика и ампули за коса, леглото е заринато от книги и опаковки с лекарства, мивката е пълна с мръсни чинии. Не помня от кога не съм чистила. Май вече и не ми пука особено.

Представата, че ще прекарам няколкото часа, в които се чувствам в кондиция, чистейки, ми се струва безумна. Майната им и на неизмитите чинии, и на мръсните дрехи, и на праха по етажерките. Когато – тогава.

Леглото е моето убежище. Колкото и уморена, изнервена и зле да се чувствам, знам, че след няколко часа сън всичко ще изглежда далеч по-добре. В някои дни прекарвам повече от 16 часа в хоризонтално положение, без да изпитвам нужда от храна, компания или каквото и да било. Просто искам да спя. Въпреки това, естествено, ям, насила ако трябва. Малко отпускане от режима и анемията е налице.

Целият ден минава като насън, часовете се нижат бавно, спя неспокойно, накъсано, будя се през два часа, загубила представа кое време на деня е, кой ден е днес въобще. Изпушвам няколко цигари, ровейки в нета (в такива дни книгите и филмите са твърде голямо усилие), после пак се унасям. Не искам да виждам никого. Не ми се говори с никого.

Тялото ми е тежко и безполезно, не мога да го накарам да се вдигне дори за нещо елементарно. Лежа и усещам как гръдният ми кош се надига едва-едва, сякаш и за дишането пестя сили.

Не е само умората. Дори не съм разбрала кога депресията е успяла да се промъкне и да се разположи удобно под завивките. Нямам нито сили, нито желание да й обръщам внимание.
Просто ще гледам тавана, докато прогоря дупки в него и ще чакам да отмине.

11 коментара:

  1. Ще си позволя, макар и малко нахално да направя следния коментар. Знам(или поне така си мисля вземайки предвид времето изкарано от мне по болници), че не ти е лесно. Дори на моменти разбирам колко ти е трудно, но човек трябва да се движи. То си е нещо задължително като храната. От 4 месеца не се натоварвам достатъчно заради проблемния ми черен дроб. Чакам резултати от ПиСиАр и в първият момент в който ми кажат че мога да се натоварвам ще си наложа 1 месец всеки ден да вдигам гирички сутрин поне по 30 мин. Въпреки състоянието ми в момента имам дни в които не сядам по 5-6 часа. После съм много уморен, но ако стоя по цял ден на едно място ще е по-зле. Знам го от опит.
    Движението е задължително.

    ОтговорИзтриване
  2. Хм...то лежането си е супер в повечето случаи,но навън е по-интересно да знаеш ;)Я бързо ставай от това легло и марш навън!!!;)
    Една прегръдка голяма:)

    ОтговорИзтриване
  3. ima neshto po-vajno ot dvijenieto - i towa e dishaneto :-) dishai ... dylboko i relaksirashto. useshtaneto e prekrasno i mnogo osvobojdawashto. ostavi mislite si da se rejat, samo gi nabludavai. fokusirai se vyrhu dishaneto i vij kakwo stawa s tjaloto ti...popitai go ot kakvo ima nujda. popitai go kakwi emocii e pritailo...obichai tjaloto si ... tova si ti!
    misli za wsichki hubawi neshta koito si naprawila i iskash da naprawish. misli za wsichki hora, koito te obichat, makar i da go pokazwat po svoj si nachin i koito obichash. misli si za strahotnite mesta na koito si bila i na koito shte bydesh.
    bydi pozitivno nastroena, jivota e twyrde kratyk, on the long run we are all dead, taka che jivei sega, ne utre!
    d.

    ОтговорИзтриване
  4. Как пък я измисли тази депресия?
    Просто ти се лежи и толкова.
    Аз ти предлагам да си лежиш и да не си слагаш диагнози сама.
    Между другото, аз също трудно започвам чистенето, но започна ли веднъж, ми носи огромно удовлетворение, а и час-два, в които цялото ми съзнание е заето с нестихващ възторг от възможностите на съвременната битова химия. От възторг чак забравям, че имам черен дроб изобщо.

    ОтговорИзтриване
  5. Не знам какво е да се чувствам като теб, но, и аз с риск да прозвуча неуместно или нахално, не смятам, че да се оставиш на депресията би било добър вариант. Оставам с впечатлението, че трябва не просто да търпиш, а да се бориш. За последното трябва воля и мотивация, така че пожелавам да не ги загубиш някъде по пътя...

    ОтговорИзтриване
  6. Само не оставяй депресията или каквото е там да те победи. Не се затваряй в себе си. Вярвам, че ще се справиш.

    ОтговорИзтриване
  7. Кава депресия? Че мен палец на крак да ме заболи, не мия чинии с дни:))))
    Горе главата, моме! Ще дойде видов ден, както казваше баба ми.:))))
    Силно се надявам да разбереш чувството ми за хумор, както и да не е неуместно в случая:)
    Поздрави от мен;)

    ОтговорИзтриване
  8. същата посока ...или почти същата ...Цялото легло е в книги ,чета 1 страница затварям очи и започвам да мечтая или фантазирам..когато не се развие по моя план ,взимам следващата книга ...сигурно около мен има към 60-70 заглавия....жалкото е че на сутринта някои са измачкани,но целта оправдава средствата)

    поздрави)

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.