понеделник, 1 февруари 2010 г.

На мен това не може да ми се случи

Преди няколко дни попаднах на този текст за кръводаряването и ми се прииска да споделя нещо.

Дарявала съм кръв няколко пъти. Всеки път са ми казвали, че ако има някакъв проблем, ще ми се обадят. Никой не ми се е обаждал. Ако мога да вярвам на отговорността на институциите, значи до 2002 г. (когато е последното ми кръводаряване), съм била здрава. Лошото е, че не съм сигурна, че мога да им вярвам. Само мога да се надявам ако съм била болна, кръвта ми да е била надеждно изследвана и да не е отишла при някой здрав човек.

Огромна част от хората разбират, че са заразени именно при кръводаряване. Проблемът е, че заради неефективна организация много са и хората, които така и не стигат до резултатите си. В по-голямата си част тези хора са здрави, естествено. Но на някои се пада изключителния „шанс” да влязат в статистиката.

Знам какво си мислиш в момента. Това няма да се случи на мен. Аз си мислех същото. Смятах, че имам достатъчно знания и отговорност към здравето си, за да не допусна такова нещо.

Ходех в зъболекарски кабинети, където хигиената е на ниво. Само че не знаех, че вирусът на хепатит В издържа до 6 месеца на 30 градуса и се броят на пръсти зъболекарите, които дезинфекцират и турбината на машината, не само накрайниците.

Знаех, че татуирането носи рискове, затова избрах внимателно студиото и държах да разпечатат пред мен чисто нова игла. Само че не знаех, че е нужно да се ползват и нови съдове за мастилата. Аз поне не съм стъпвала в студио, в което да изхвърлят боите след всяка татуйровка и да слагат нови в нови съдове.

Като всеки млад човек знаех достатъчно за СПИН, рисковете и начините за предпазване. Но не знаех, че в България има около 1000 човека, болни от СПИН и над 500 000 болни от хепатит В или С. И че хепатит В е 100 пъти по-заразен от СПИН. Не като израз, буквално.

От 1992 г. на всички новородени в България се прави задължителна ваксинация за хепатит В. Родените преди тази дата могат да се погрижат сами за здравето си, ако сметнат за необходимо. За хепатит С все още няма ваксина. Защото хепатит С е познат едва от 30-тина години, а изследвания за него се правят от 1990 г.

Което означава, че кръвта, вземана при кръводаряване и преливана на нуждаещите се преди 1990 г. не е била проверявана за хепатит С. Просто не е имало как.

Да ти кажа ли какво се чудя? Дали част от вземаната преди 1990 г. кръв не дреме кротко в някои от хладилниците на днешните болници. Докато не се появи някой, който се нуждае от кръвопреливане. А ако се питаш какво се случва с всички онези, лежали в болница преди 1990 г., мога да ти отговоря веднага. Здрави са, поне по-голямата част от тях. С изключение на няколко „щастливеца”, които, ако имат моя късмет, ще разберат навреме, че са болни.

Защото може да го разберат след още 10-тина години с цироза и варици на хранопровода.

Защо всъщност пиша всичко това. Не искам да стресирам никого или да го накарам да превърне живота си в непрекъснато пазене, страх от всевъзможни болести и тичане до лекаря при най-малкия повод. Животът е за живеене, не за губене на време в излишни страхове.

Иска ми се просто да знаеш. Че риск има и че си направил поне това, което зависи от теб, за да го намалиш. Повече, така или иначе, не можеш да направиш. Все още основните проблеми идват от недостатъчна информираност и липса на адекватна превенция.

Ако смяташ, че няма от какво да се притесняваш, значи най-вероятно е така.

Но вземи това решение, след като си се поитересувал как става заразяването и какви са рисковете. А не защото просто на теб това не може да се случи.

18 коментара:

  1. В интерес на истината, не за всичко изброено от теб съм се сещала.:(.Добре,че непрекъснато си правя изследвания.../всъщност какво му е добре-то/Човек не знае, от къде може да му дойде както се казва.Колкото и да мислим за здравето си е абсурдно да се сещаме за всичко...сещаме се когато вече е късно...
    п.п.по тази логика от всичко можем да се заразим :)и е така,но все пак живота продължава...:)

    ОтговорИзтриване
  2. Ondine, напълно съм съгласна. Най-лошото нещо, което може да направи човек, е да превърне живота си в някакъв кошмар от непрекъснато мислене за болести, пазене и страх какво може да се случи. Както писах и горе, животът е за живеене.
    Но има и елементарни неща, които твърде малко хора правят, за съжаление. Като базисна грамотност по темата и една ваксина, например.

    ОтговорИзтриване
  3. хубаво е да има кой да ти напомня от време на време, че не си покрит с вълшебно наметало и не си недосегаем ,благодаря . :)

    ОтговорИзтриване
  4. точно затова ще продължавам да упорствам за резултатите... или ако не стане, ще се изследвам наново; мисля си, че трябва да стане част от задължителния годишен профилактичен преглед...

    ОтговорИзтриване
  5. OK, и аз съм параноик (дори не знаеш, колко!), но няма да спра да давам кръв, защото вярвам, че това е по-важно. Дори не помня колко пъти съм бил кръводарител, от един момент взех да пиша в анкетата 15, защото ми писна.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте на всички, и най-вече на теб Скъпа авторке. Немога да ти кажа колко много харесвам постовете ти. Толкова, че да те препоръчам на една друга блогърка която се възмощава от Системата на Здравеопазването в милата ни родина. Която също като мен е с рядка анемия и всеки ден се бори с идиоти с Д-р. пред името им. Относно кръводарителите - вие мили хора, на които дължа живота си неможете да се заразите при даряване, или е невероятно трудно, трябва да използват вече употребявана и заразена игла.
    Относно изследването на кръвта преди седмица и нещо си говорих с един много уважаван специалист Гастроентеролог, който ме консултира във връска с влошеното състояние на черният ми дроб от няколко месеца насам. Обясни ми че мисли да ме включи на интерферон, ако се окаже, че съм с активен Хепатит С. И че неможе да ми изпише и хапчета, защото те предизвикват анемия, а аз вече такова си имам и не е хубаво да ми усложнява живота на костниям мозък, допълнително. Та тоя сладур ми обясни, инкубационния период в който Хепатит С не е видим дори в кръвните изследвания, които се правят на кръвта е 40-50 дни. В някои случаи и повече, и затова неможе да се предвиди на 100 процента дали кръвта е заразена или не. И това е една от главните причини поради която хора като мен са горди носители на вируса.

    ОтговорИзтриване
  7. Атанас, моля те, пиши ми на мейла hepaetos в gmail с какви точно изследвания са ти установили неактивно носителство на хепатит С? Правили ли са ти изследване за вирусно натоварване и биопсия? Или просто някой ти е видял чернодробните ензими и ти е казал "нищо ти няма". Ще ми е трудно да ти обясня на колко хора се случва и колко хора си карат така, заради нечие нехайство или некомпетентност...

    Анонимен, шансът да те заразят с нещо при кръводаряване наистина е минимален - трябва да ползват една и съща игла няколко пъти. А ТОВА поне е нещо, което можеш да контролираш - да видиш дали разпечатват пред теб нова игла.
    Този текст е по-скоро за това какво се случва с дарената кръв след това - дали се изследва надеждно и дали ако има проблем с резултатите дарителят ще разбере.

    ОтговорИзтриване
  8. Центровете за даряване на кръв не са длъжни да информират дарителите си, ако установят някакъв вид зараза или вирус, поради простата причина, че ги мързи. Този мързел обаче благочестиво са скрили зад израза- "нямаме право да се свързаме с хората, защото видиш ли, ако някой друг им вдигне телефона и ние споделим тази информация, ги излагаме на риск, някой друг научава здравословният им статус". Та така...

    ОтговорИзтриване
  9. Силве, принципно е така - никой няма право да се разполага с личния ти здравен статус. НО това, което на мен са ми казвали е "желаете ли да бъдете уведомена за резултатите си, ако има проблем", моят отговор е бил "да". Аз съм дарявала по програми на червения кръст, доколкото си спомням, не знам каква е сега процедурата, поради ясни причини не кръводарявам :))

    не виждам нищо трудно в това хората да имат избор - дали искат да бъдат уведомени за статуса си и по какъв начин. На Крис са казали, че може да го провери on-line. Което е супер, стига някой да се размърда и да си свърши работата.
    А ако някой не желае да знае дали има проблем с резултатите му (за мен лично това е странно, но има и такива хора и решението си е тяхно), тогава с тях просто няма да се установи контакт. Не ми се струва толкова трудно, само желание да има.

    ОтговорИзтриване
  10. Не мога да разбера - как така не са длъжни. Аз и до днес нямаше да знам, че съм с хепатит С, ако кръвта, която дарих не беше за майка ми и така и не пристигна в отделението.И когато се обадих в кръвния в център ми беше обяснено, че кръвта ми е заразена с хепатит С, но спокойно няма страшно, Вие сте са само носител. А колко други кръводарители така и не разбират.

    ОтговорИзтриване
  11. Рени, само от изследването за антителата ли разбраха, че си само носител?

    ОтговорИзтриване
  12. Вероятно, все пак това беше много отдавна, и естествено се оказа, че е поредното нехайство от страна на персонала в тези заведения. Затова се възмущавам, защото ако тогава някой ми беше казал, че трябва да си направя и други изследвания, щях да ги направя и да започна да се лекувам много по-навреме. Все пак аз нямам медицински познания.

    ОтговорИзтриване
  13. Не си и длъжна да имаш. Все пак, има хора, които за това са учили и се предполага да си вършат работата... радвам се, че в крана сметка си разбрала навреме и можеш да вземеш мерки

    ОтговорИзтриване
  14. Една друга блогърка (Omnia) беше казала: "Няма здрави хора има неизследвани" и колко е права. Това не означава всеки да си вземе неплатен отпуск и да хуква по всевъзможни изследвания :)Човек не може всичко да предвиди, а и да може пак няма да го стори от мързел. Въпросът е как възприемаме животът си, без значение каква е неговата продължителност. Без съмнение много болни хора имат по-осъзнат живот от някои здрави ,които се "стараят" да се разболят.

    ОтговорИзтриване
  15. Добре,
    аз виждам някакъв резон в политиката на центровете за кръводаряване. Но биха могли еднозначно да го заявят - "информацията за изследванията на дарената от Вас кръв се дава лично на Вас при поискване от Ваша страна". Така е ясно, че никой няма да ти се обади, ако имаш проблем, и зависи само от теб да го разбереш. Както стоят нещата с изследванията, които правим в лаборатории - ти трябва да си ги вземеш, никой не ти се обажда да те информира.

    ОтговорИзтриване
  16. всяко пътешествие до Тъмната страна на Луната ,започва със заклинанието "На мен това няма да ми се случи!".А всички пътешествия са различни..

    напоследък си мисля--Дали онзи страх ,първия който те удря като метеорит и замъглява съзнанието ти ,и всичките останали препятствия ,трудности и падания не са ме направили отвратителен и себичен егоист и хедонист..."от всичко,тук и сега",сякаш утре Слънцето не ще изгрее....

    ОтговорИзтриване
  17. ако не си твърде краен в това - не виждам нищо лошо човек да мисли по този начин.
    Безсмъртни хора не познавам :))) нито пък такива, които със сигурност да знаят колко време ще живеят... така че - радвай се на живота си, няма нищо лошо или себично в това :)

    ОтговорИзтриване
  18. Това, което искам да споделя е, че преди 20 години след тежка катастрофа за мен са дарили четири войничета и са ми прелели кръв. Благодарение на кръвопреливането сега съм жива, затова апелирам, който има възможност да кръводарява. Нека не бъдем безразлични към нуждаещите се. Нека създаваме трайна, позитивна нагласа у младите за доброволно и безвъзмездно кръводаряване.Нека се огледаме във времето в което живеем, за съжаление много трудно забелязваме добрите хора които не вдигат много шум около себе си и не се отказват да се притекат на помощ на нуждаещите се."Направи добро, па го хвърли в морето"

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.