петък, 26 февруари 2010 г.

Тоалетната, която знае много

Слагам раницата на плочките и сядам на тоалетната чиния. За първи път ще си бия инжекцията в работата. Пътуването е след около месец, ще ме няма само няколко дни, така че ще ми се размине само с изместване на инжекциите, няма да се наложи да нося интерферона с мен.

Напъхвам инжекцията под мишницата си, за да се стопли, докато дезинфекцирам избраното място на корема. В последно време са започнали да се появяват червени петна на местата на инжектиране. В някакъв момент може да се наложи да почна и краката.

Изкарвам въздуха от спринцовката, хващам с два пръста гънка от кожата на корема и забивам иглата в нея. Така и не се научих да го правя безболезнено. Това да ми е проблемът.

Аспирирам внимателно, за да проверя дали не съм попаднала на кръвоносен съд. Ако се случи, просто ще извадя иглата, ще избутам кръвта навън и ще забия отново на друго място. В цивилизованите държави в такъв случай препоръчват инжекцията да се изхвърли и да се постави нова. Да бе. Представям си как ще ме погледнат в Здравната каса, ако отида и им кажа, че ми трябва още една инжекция (на стойност около 500 лв.), защото съм попаднала на кръвоносен съд. Ще ми се изсмеят.

Инжектирам бавно интерферона и вадя иглата. Събирам обратно целия комплект – поставям капачетата и накрайниците на иглата и спринцовката и прибирам всичко в картонената кутийка. Вкъщи ще увия пакетчето допълнително и ще го изхвърля. По света на лекуващите се дават специални метални контейнери, в които да изхвърлят иглите. Тук се оправяме кой както намери за добре. Какво да ви кажа... не ровете в кофите за боклук.

Прибирам всичко обратно в раницата и се изправям, подпирайки се на стената. От известно време е започнало да ми се вие свят непрекъснато. Права, легнала, няма значение. И усещането е по-различно от слабостта от анемията. Ако не мине до няколко дни, ще почна пак с броденето из болниците.

Отключвам вратата на тоалетната и се усмихвам. Откакто знам за хепатита е станала редовно място за посещение. Моята малка и бяла лична изповедалня. Видяла е нервни изблици, неконтролируем плач, агресия, стомашни проблеми, повръщане, сега и инжекции.

Сядам пред компютъра, слагам слушалките, пускам си божествения глас на Melody Gardot и отварям мейла. Цял един ден предстои.

12 коментара:

  1. Наистина се радвам някак си за теб. Пуснах си и аз Melody Gardot, не я бях чувала до сега, но наистина си заслужава.

    ОтговорИзтриване
  2. Петя, то и аз се радвам за себе си, особено много като пече такова слънце като днес ;))))
    Melody Gardot е уникална, ако ти се занимава, порови се за личната й история, доста е интересна ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Още един почитател на Melody Gardot :)

    Възхищавам се на силата ти !
    Поздрав с това:
    Deep Within the Corners of My Mind

    ОтговорИзтриване
  4. Да, права излезе за историята и . . .

    ОтговорИзтриване
  5. благодаря ти... (просто така)
    сега и аз ще послушам Melody Gardot може и да ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  6. сложих линк в текста към една страхотна статия за певицата ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  8. страшна е , с всяка песен все повече ми харесва. :)
    исках да сложа нещо но ни ми се получава уви, ще опитам пак :) това е за теб!

    http://www.hallmark.com/webapp/wcs/stores/servlet/ecard|10001|10051|1050285|147551;-102001;-102234|ecard|P1R4S|ecards?cardType=premium&isComboCall=false&template=n&categoryId=-102234

    ОтговорИзтриване
  9. Безболезнена ще е инжекцията, ако преди това си ударите я морфин, я хероин.

    ОтговорИзтриване
  10. @Апостол, цяло чудо е, че едва сега се появяват подобни коментари :)
    Бих ти написала доста неща, но май само ще си изхабя думите. Дано никога не ти се налага да си променяш мисленето :)

    ОтговорИзтриване
  11. Ето какво ще ви кажа: точно проходих, и лепнах детски паралич. Успях да преодолея тази страшна болест.

    След това ме удря гръм, на 2 пъти изпадах в клинична смърт, а за капак ме и простреляха!

    И пак успях да преодолея ВСИЧКО! Как ли? Благодарение на моето мислене- ведро, бодро, положително.

    Спрете да се самосъжалявате! Гледайте напред с
    уверност. Увереност във вашето ИЗЦЕЛЕНИЕ!

    ОтговорИзтриване
  12. И ако на това момиче някой му каже, че не гледа напред грях му на душата - самия факт, че не криеш съдбата си, че не се спотайваш и че се опитваш да се справиш, дори и правейки публично достояние живота си говори достатъчно за смелостта ти! Нищо друго не мога да кажа .. освен, че не се бях замисляла за тази страна на живота.

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.