Слагам раницата на плочките и сядам на тоалетната чиния. За първи път ще си бия инжекцията в работата. Пътуването е след около месец, ще ме няма само няколко дни, така че ще ми се размине само с изместване на инжекциите, няма да се наложи да нося интерферона с мен.
Напъхвам инжекцията под мишницата си, за да се стопли, докато дезинфекцирам избраното място на корема. В последно време са започнали да се появяват червени петна на местата на инжектиране. В някакъв момент може да се наложи да почна и краката.
Изкарвам въздуха от спринцовката, хващам с два пръста гънка от кожата на корема и забивам иглата в нея. Така и не се научих да го правя безболезнено. Това да ми е проблемът.
Аспирирам внимателно, за да проверя дали не съм попаднала на кръвоносен съд. Ако се случи, просто ще извадя иглата, ще избутам кръвта навън и ще забия отново на друго място. В цивилизованите държави в такъв случай препоръчват инжекцията да се изхвърли и да се постави нова. Да бе. Представям си как ще ме погледнат в Здравната каса, ако отида и им кажа, че ми трябва още една инжекция (на стойност около 500 лв.), защото съм попаднала на кръвоносен съд. Ще ми се изсмеят.
Инжектирам бавно интерферона и вадя иглата. Събирам обратно целия комплект – поставям капачетата и накрайниците на иглата и спринцовката и прибирам всичко в картонената кутийка. Вкъщи ще увия пакетчето допълнително и ще го изхвърля. По света на лекуващите се дават специални метални контейнери, в които да изхвърлят иглите. Тук се оправяме кой както намери за добре. Какво да ви кажа... не ровете в кофите за боклук.
Прибирам всичко обратно в раницата и се изправям, подпирайки се на стената. От известно време е започнало да ми се вие свят непрекъснато. Права, легнала, няма значение. И усещането е по-различно от слабостта от анемията. Ако не мине до няколко дни, ще почна пак с броденето из болниците.
Отключвам вратата на тоалетната и се усмихвам. Откакто знам за хепатита е станала редовно място за посещение. Моята малка и бяла лична изповедалня. Видяла е нервни изблици, неконтролируем плач, агресия, стомашни проблеми, повръщане, сега и инжекции.
Сядам пред компютъра, слагам слушалките, пускам си божествения глас на Melody Gardot и отварям мейла. Цял един ден предстои.
петък, 26 февруари 2010 г.
Тоалетната, която знае много
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Наистина се радвам някак си за теб. Пуснах си и аз Melody Gardot, не я бях чувала до сега, но наистина си заслужава.
ОтговорИзтриванеПетя, то и аз се радвам за себе си, особено много като пече такова слънце като днес ;))))
ОтговорИзтриванеMelody Gardot е уникална, ако ти се занимава, порови се за личната й история, доста е интересна ;)
Още един почитател на Melody Gardot :)
ОтговорИзтриванеВъзхищавам се на силата ти !
Поздрав с това:
Deep Within the Corners of My Mind
Да, права излезе за историята и . . .
ОтговорИзтриванеблагодаря ти... (просто така)
ОтговорИзтриванесега и аз ще послушам Melody Gardot може и да ми хареса.
сложих линк в текста към една страхотна статия за певицата ;)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванестрашна е , с всяка песен все повече ми харесва. :)
ОтговорИзтриванеисках да сложа нещо но ни ми се получава уви, ще опитам пак :) това е за теб!
http://www.hallmark.com/webapp/wcs/stores/servlet/ecard|10001|10051|1050285|147551;-102001;-102234|ecard|P1R4S|ecards?cardType=premium&isComboCall=false&template=n&categoryId=-102234
Безболезнена ще е инжекцията, ако преди това си ударите я морфин, я хероин.
ОтговорИзтриване@Апостол, цяло чудо е, че едва сега се появяват подобни коментари :)
ОтговорИзтриванеБих ти написала доста неща, но май само ще си изхабя думите. Дано никога не ти се налага да си променяш мисленето :)
Ето какво ще ви кажа: точно проходих, и лепнах детски паралич. Успях да преодолея тази страшна болест.
ОтговорИзтриванеСлед това ме удря гръм, на 2 пъти изпадах в клинична смърт, а за капак ме и простреляха!
И пак успях да преодолея ВСИЧКО! Как ли? Благодарение на моето мислене- ведро, бодро, положително.
Спрете да се самосъжалявате! Гледайте напред с
уверност. Увереност във вашето ИЗЦЕЛЕНИЕ!
И ако на това момиче някой му каже, че не гледа напред грях му на душата - самия факт, че не криеш съдбата си, че не се спотайваш и че се опитваш да се справиш, дори и правейки публично достояние живота си говори достатъчно за смелостта ти! Нищо друго не мога да кажа .. освен, че не се бях замисляла за тази страна на живота.
ОтговорИзтриване