неделя, 14 февруари 2010 г.

Кафе с вирус

Така и не се научих да свиквам с мисълта, че рано или късно някои хора просто изчезват от живота ти. Не заради минали драми или личностни дрязги – просто така се случва. Всеки си цикли в собственото ежедневие, срещите стават все по-редки за сметка на неуверените обещания, че ще се видим. Обикновено си оставаме само с обещанията и с неясното чувство за вина, че си казал нещо, което няма да изпълниш. Страшно много хора ми липсват.

След половин година сдъвкани обещания най-после се виждаме “на кафе”. След първите 15 минути, в които всеки се чуди откъде да започне, вече си говорим като едно време. Прекрасно е.

Поръчвам си обичайното капучино и минерална вода, той си взема бира. После ме поглежда и следващата му реплика ме оставя без думи.

“Мислех да пия нещо по-сериозно, но преди малко гледах една реклама за хепатитите и не смея. Знам ли дали са им чисти чашите, предпочитам да си пия от бутилката”

Започвам разговора внимателно, темата ми е толкова до болка позната, че мога да изръся нещо не на място.

“Ми ваксинирай се. Една грижа по-малко”.

Говорим си известно време за ваксинациите – колко струват, има ли рискове – после минаваме на начините за заразяване. Както и очаквам, рекламата го е заблудила. Останал е с впечатлението, че може да хване хепатит А И хепатит В, пиейки от замърсена чаша. Обяснявам му внимателно, че хепатит А (на който всички викат “жълтеница”), наистина се предава така, но за хепатит В трябва кръвен контакт или секс. Не е нужно да параноясва, но и нищо не пречи да си сложи ваксина, млад човек е. Жалкото е само, че за хепатит С още няма ваксина.

“Е, че той хепатит С е само при наркомани и проститутки, пък и там спасение няма”

Усещам как ми се разтреперват ръцете. Вадя поредната цигара от кутията и я паля бавно. Вдишвам дълбоко дима, докато си повтарям наум, че той не е виновен, хората просто не знаят, никой нормален човек няма да седне да рови в нета за всички заразни заболявания и за начина на предаването им. Просто не е имало кой и как да го образова.

Прелетялата преди малко през главата ми мисъл да му кажа се изпарява на секундата.
Налагам си да остана спокойна и му обяснявам. Че наистина при венозните наркомани хепатит С е много често срещан, но проблемът не е само при тях. Че познавам хора с хепатит С, които нито са ползвали наркотици, нито имат татуйровка или пиърсинг. (което си е вярно). Но пък са ходили редовно на зъболекар. Че шансът да хванеш хепатит С по полов път е по-скоро теоретичен. И че това, че имаш хепатит С не значи, че си на социалното дъно или пък че си ходещ труп.

Започва да ме гледа малко странно. Явно съм била по-разпалена от необходимото. Сменям темата. И без това нямам нито сили, нито желание да продължа.

След час се разделяме с обичайните обещания “да се чуем”. Гледам как се отдалечава и се надявам поне нещо да е останало в главата му. Надявам се приказките за ваксината да не са били просто тема за разговор. Надявам се и никога да не разбере как ме е накарал да се чувствам.

Загръщам се в палтото си и тръгвам към вкъщи. От проклетия интерферон непрекъснато ми е студено.

10 коментара:

  1. Не мога да кажа,че разбирам напълно какво чувстваш.Никой, който не е но твое място не може.Мога само да се опитам, защото съм боледувал от хепатит А и зная, какви бяха реакциите на околните:(.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Владо.
    Напълно си прав, нещата се разбират най-добре когато се сблъскаш с тях. До преди няколко години по всяка вероятност и аз щях да реагирам като моя приятел. Не го виня. Идеята със съпреживяването на чуждите болки ми се струва все по-имагинерна :)

    Но пък и вярвам, че дори и един човек да реагира адекватно, ако разбере, че негов близък е болен, значи от блога е имало смисъл :)

    ОтговорИзтриване
  3. Имало е и ще има. Блогът ти е интересен и със сигурност полезен. Със сигурност няколко души са научили повече за хепатита благодарение на теб, Алтаир.

    ОтговорИзтриване
  4. Честно казано, в подобни ситуации се сещам за един стих от песен на Металика: arrogance and ignorance go hand in hand. Тъжно ми е, че трябва да се сблъскваш непрекъснато с това явление и мога да ти пожелая единствено много кураж.

    Благодарение на блога ти се надявам броят на хората, които НЕ те обвиняват, да се увеличи, за да не се сещат само за проститутки и наркомани при споменаването на Хепатит С...

    ОтговорИзтриване
  5. Крис, естествено, че ми се иска хората да не ме преценяват единствено по диагнозата ми :)
    но аз съм само капка в морето.
    Благодаря на всички :)

    ОтговорИзтриване
  6. капка в морето, но все пак не си пасивна, а правиш нещо, което за мен е изключително позитивно

    ОтговорИзтриване
  7. Тц, тц, тц, българското здравно невежевество и липса на желание за разбиране и толеранс никога няма да престанат да ме отвращават от по- голямата част от хората. Ти си много търпелив човек, Алтаир, аз не бих имала нервите да разяснявам със спокоен тон. Най- малкото, защото ежедневно ставам свидетел на резултатите от подобно отношение и вече ми преля чашата.
    Наистина се надявам този пън / да ме прощаваш/ , да те е рабрал , както и някой светъл ден българинът да престане да се прави на много знаещ и от всичко разбиращ и... егати нацията.. извинявам се за тона, ще спра дотук.

    ОтговорИзтриване
  8. Искам да Ви поздравя, все пак дори и от един такъв блог човек може да научи много за болестта...Честно да Ви кажа аз лично научих много...

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря, Меган, и добре дошла :)

    ОтговорИзтриване
  10. Александър1 юни 2010 г. в 15:05

    Александър

    Жалко че голяма част от лекарите и зъболекарите са също толкоз невежи. Случвало ми се е , акто ги предупредя да откажат да ме приемат или чак тогава да си сложат предпазни средства (очила и ръкавици) а те не знаят че повече от две трети от носителите на вируса сами не знаяат за това, и че към всеки трябва да подхождат като към болен

    ПП. Блога ти е супер

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.