четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Ръкавици

- Ще ви помоля само да сложите ръкавици.

- Ами, нямам ръкавици...

- Нали знаете, че трябва да имате? Най-малкото заради собствената ви безопасност.

Не знам за кой път го водя този разговор. Вече започва яко да ми писва. Толкова ли е трудно, по дяволите?

Ще ни слагат противогрипни ваксини в офиса. Част от така популярното в последно време допълнително здравно осигуряване. Стоя в презентационната зала заедно със сестрата и представител на здравната организация.

- А дали за вас ваксината е безопасна? Я да се обадя...

Не отговарям. Какво да кажа? Че медицински служител е тя, а не аз.

Жената говори няколко минути по телефона, хвърляйки по един поглед към мен „...да, приключила е лечението преди няколко месеца... да... ами изглежда нормално... да...”

Господи, залагам си заплатата, че въпросът е бил „как изглежда”. Следващият въпрос обаче е насочен към мен и ме шашва тотално:

- Как ви е австралийският антиген?

Преглъщам изкушението да отговоря нещо иронично и обяснявам, че аз съм с хепатит С, а не с В, съответно не може да се говори за австралийски антиген. Нещо твърде бързо се изнервям в последно време.

И все по-трудно ми става да проявявам разбиране – не и към хора, на които им е част от работата да ги знаят тези неща. Заради такива хора някой може да бъде заразен. Или да бъде отпратен с думите „спокойно, нищо ти няма”.

Сестрата приключва разговора.

- Ами, ще ви сложим ваксината. Ето тук декларацията...

Подписвам където ми казват и навивам ръкава. Жената разопакова ваксината и забива иглата. Ръцете й треперят. Бавно започва да вкарва съдържанието.

- Дайте ми памука – казвам. Не издържам да гледам треперещите й пръсти. Вадя иглата и притискам памука към ръката си.

- Ще ми покажете ли къде е тоалетната да си измия ръцете?

Водя я по коридора. Изкушавам се да й кажа, че няма как да знае дали някой от следващите хора, които ще ваксинира, няма да е болен от хепатит. Или от СПИН. Или от нещо друго, без дори самият той да подозира.

Не казвам нищо. Но се надявам следващия път да носи със себе си ръкавици.

4 коментара:

  1. Ами може би е крайно време и ти да се запасиш с няколко чифта в раницата ти, ей така за всеки случай. Отделно си носи и малко шише Живасепт, че убивало австралийският антиген при хепатит С- така пише на опаковката :)

    ОтговорИзтриване
  2. Момиче, невероятно силен дух имаш. Възхищавам ти се. И за пореден път негодувам, че животът е несправедлив... Защото не те познавам, но имам усещането, че имаш много качества и си стойностен човек. И не заслужаваш случилото ти се...

    ОтговорИзтриване
  3. Дааа, и аз да вметна - трагично е положението.
    Откакто знам - казвам, когато ми вземат кръв, имайте предвид, че аз съм хепатит С.
    Любим отговор от лаборантка: "Голяма работа, аз съм с В."
    По въпроса за ръкавиците - и аз съм питала, защо не слага, казвам че съм с хепатит и т.н.
    А поредното медицинско лице ми отговаря: "Няма страшно, на мен никога не ми се е случвало да се убода ..."
    Наистина е тъжно, а идеята да си нося чифт ръкавици в мен - направо ми хареса

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.