сряда, 27 октомври 2010 г.

За една пломба повече

Мрачно, студено и дъждовно. Колкото и да не ми се иска, зимата съвсем скоро ще бъде тук.

Люлея се в автобуса заедно с останалите полузаспали, пъуващи за работа хора. Аз обаче не отивам на работа.

Отивам на зъболекар.

Магическа комбинация от думи, от която стомахът ми се свива, а мозъкът усилено започва да търси някоя забравена работа за вършене, само и само да си намеря извинение да отложа прегледа.

И аз не знам от какво толкова ме е страх. Но, така или иначе, зеещата от месеци насам дупка в зъба ми явно няма да се затвори сама, така че продължавам да се поклащам в автобуса със свито сърце.

Не е само заради евентуалната болка. Не съм ходила при зъболекаря си от много време... от преди да разбера за хепатита. И сега въртя в главата си сценарии как да му съобщя „благата вест”.

Двайсет минути по-късно влизам в кабинета. Посреща ме с обичайната си усмивка, която така отива на репликата „няма да боли”. Откакто попаднах на него, не мога да си представя да стъпя при друг зъболекар. А и винаги слага ръкавици и маска. Винаги.

Сядам на стола и започвам директно. Хич не ме бива в предисловията. Усмивката се смъква от лицето му, гледа ме напрегнато и сериозно. От толкова повтаряне вече си знам репликите наизуст. Обяснявам всичко и питам дали това го притеснява по някакъв начин.

„Естествено, че не” е отговорът, и въпреки че го очаквах, неволно се отпускам на стола. Уверява ме, че ще вземе всички предпазни мерки и че инструментите са напълно стерилни. Виждам, че е искрен и вярва в това, което ми казва, но въпреки всичко... нещо продължава да ме човърка. Искам да ме работи с индивидуални инструменти, които ще се ползват само за мен. Не искам да се тревожа нито за себе си, нито за този, който ще седне на стола след мен. Разбираме се да поръча и да дойда отново след няколко дни.

Говорим още няколко минути, обсъждаме вечния въпрос „как си се заразила”, какво представлява хепатит С. Държи се мило и вече ми е лесно да реагирам спокойно на репликата „не трябва ли да имаш хепатит В, за да се заразиш с С?”. Явно съм започнала да свиквам с това, че хората знаят повече слухове, отколкото факти. Допреди няколко години и аз вярвах, че от хепатит С се разболяват само венозните наркомани.

Излизам. Навън вятърът продължава да носи ситни капки дъжд. Паля цигара и се потапям сред водната паяжина, обгърнала улицата.

Не зная дали вирусът все още го няма в кръвта ми. Надявам се да е така. Надявам се и да успея да измия от себе си и последните остатъци от този така противен страх - че ще бъдеш отхвърлен.

4 коментара:

  1. Да бъдеш отхвърлен тогава, когато не си виновен за сполетялото те, би трябвало да се наказва със закон! Отхвърлят хора, които нямат душа, емпатия и съпричастност. На всеки може да се случи, но, когато опира до индивидуализъм, българинът, па дори и лекар, забравя общото и се концентрира върху частното. От страх и мижавост предполагам. Реално не разбирам подобно поведение, както и не желая да го разбера. Никога не трябва да забравяме, че никой не е застрахован, че на всеки може да се случи. И венозен наркоман да е, какво от това- нима има значение как си се заразил? За ада, през който минаваш и заплащаш толкова скъпа цена, причината има ли значение? Според причините ли се определяме като човеци? Това за мен е глупаво.
    Алтаир, ти знаеш, че има хора, които те подкрепят, а аз ти пожелавам да има повече лекари около теб, които те разбират и в това разбиране, проявяват своят хуманизъм!

    ОтговорИзтриване
  2. Алтаир просто продължавай да бъдеш себе си и постъпвай така ,както диктува сърцето ти !
    Хубав , макар и дъждовен следобед !Бъди силна !

    ОтговорИзтриване
  3. Предразсъдъците и стадното поведение в някои ситуации (вместо трезва мисъл и информираност) трудно ще изчезнат.
    Бъди силна, можеш го и не се страхувай от охвърляне. Пожелавам ти повече нормални хора около теб.

    ОтговорИзтриване
  4. Мдам, посещението при зъболекар в България си е цяло предизвикателство. Особено ако няколко преди него са отказали да те лекуват- идва ти всеки следващ да го ограмотиш с правата лопата. Сори за коментара, ама вече ми писна от всичко и от всички.

    Иначе браво на твоят стоматолог :) И браво за поста де :)

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.