или как да разпознаем кога един хепатитно болен е започнал лечение с интерферон
Когато някой ваш познат или близък с хроничен хепатит започне интерфероново лечение, в поведението му ще настъпят неочаквани (и за самия него) промени, за които е добре да сте подготвени. Какво да очаквате?
- В речта на болния започват да преобладават въпроси от типа на „А?” и „Кво?”, придружени от подобаващо тъпо изражение. Не се ядосвайте, а повторете бавно и членоразделно. Ако въобще ви е чул, болният по всяка вероятност е забравил чутото веднага. Все пак е добър признак, че все още ви пита.
- Гледайки ви как отпивате от кафето си, болният избухва в яростен монолог за това, че така не се държи чашата, че това е третото ви за деня кафе, че не сте си сложили достатъчно захар, и че е срамота да си пиете така спокойно кафето, докато политическата обстановка в Уганда е толкова обтегната. Продължете да пиете кафето си спокойно, ще се накрещи и ще му мине.
- Търсенето като дейност започва да става все по-важно в живота на болния. Ще си търси очилата, портфейла, ключовете, главата, кучето. Ще влиза в магазин за хранителни стоки и ще моли да му покажат асортимента от латексови бои. Ще пита сервитьора в кафенето дали предлагат течност за чистачки. Усмихнете се извинително и му напомнете къде се намирате. Просто е забравил.
- Докато гледате любимата му комедия, болният избухва в неудържим плач. Не се опитвайте да изкопчите информация между хълцанията, няма смисъл. И болният сам не знае защо плаче.
- Опитвайки се да обясни нещо, болният на интерфероново лечение често спира на средата на изречението, придобива (измамно) замислено изражение и пита: „За какво говорех?”. Ако прецениете, че си струва – напомнете му. Или сменете темата с по-изгодна за вас („За подаръка, който искаш да ми направиш за рождения ден”).
- Прибирайки се към къщи, болният на няколко пъти забравя за къде е тръгнал и/или се загубва по пътя. Ако няма как да го придружавате всеки ден, оставете го. И без това на следващия ден вече ще е забравил, че е объркал пътя.
- Избягвайте да гледате заедно футболни мачове и други спортни събития. Всяко съдийско решение ще предизвиква яростни закани (в напреднала фаза може да последва и физическа саморазправа с мебелировката). Възможни са и емоционални изблици на привидно обикновени сцени (примерно сърцераздирателен плач, докато националите на Англия се държат за сърцето и пеят химна. Трогателно е някак, като се замисли човек).
- Като цяло, лекуващият се с интерферон придобива леко замислено-мечтателно-почти-мъдро-изражение. Не се подвеждайте. Зареяният в безкрайността поглед и стъкленият отблясък на зениците не са нищо друго, освен тотална липса на мисъл в главата.
Хахахахахаха ! Страхотен пост. Това с липсата на мисловен процес и с плача без ясна и за болния причина го потвърждавам от раз. Вече ми се случи а съм едва на 4-та инжекция :D
ОтговорИзтриванеБлагодаря за чудесният пост! Полезна информация ми е това.
ОтговорИзтриванеПоздрави и все така да запазиш дух и най- вече чувството си за хумор!
;))
Благодаря за коментарите :)
ОтговорИзтриванеНаско, нормални неща са това, в някакъв момент се свиква, само за околните е леко странно :)))
Omnia, интерфероновите изстъпления в такива ситуации са ме вкарвали, че мога книга с вицове да напиша ;)
страхотна си :))))
ОтговорИзтриванеМалко остана - дръж се! Поздрави за прекрасното чувство за хумор. И идеята за книга с вицове ми допада :) Прегръдки.
ОтговорИзтриванеЦвети
15 :)
ОтговорИзтриване009:17:09:00 Поздрави!
ОтговорИзтриванеЦвети
Вие ме съсипахте! Предстоят ни 4 години на интерферон!!! Освен и аз да почна да си слагам за да си кукуваме заедно с моя мъж....
ОтговорИзтриванеанонимен, извинявам се за любопитството, но защо 4 години? С какъв хепатит е съпругът ви и по каква програма се лекува? Ако искате, пишете ми на hepaetos в gmail.com
ОтговорИзтриванеАнонимен кой го е предписал това лечение 4 години?
ОтговорИзтриване