Зяпам екрана на монитора и не мога да се накарам да почна да пиша. Пръстите ми са онемели. В днешно време всички общуваме с езика на немите – използваме ръцете си. Не се чуват думи, само морзовият код на потракващите неравномерно клавиши.
И аз не знам защо се получи така. Физиологичните причини са ми ясни – с тези ниски левкоцити и срината имунна система след лечението каквото мине ме забърсва. Особено, когато става въпрос за слабото ми място – бъбреците.
Странно ми е единствено защо реагирам така. Бясна съм. Утре влизам в болница, за не-знам-кой-път-тази-година, а не съм нито притеснена, нито потисната – просто съм много, много ядосана...
Ставам от бюрото и излизам на терасата за една цигара. Май въпреки всичко ще има циганско лято тази година. Слънцето припича приятно, тъкмо като за кафе на някоя скамейка в парка, далеч от грохота на булеварда и бетонния офис.
Сигурно очакванията ми са били по-големи от необходимото. Че след края на лечението всичко ще е и ще си остане чудесно. И никога повече няма да се занимавам със здравето си, независимо дали става въпрос за хепатит или нещо друго. Което, откъдето и да го погледне човек, си е доста наивно.
Понякога ми се струва, че всяко човешко същество трябва да се ражда с надпис върху себе си – „Внимание, чупливо”.
Днес осъзнах, че за последните няколко години съм изгубила огромна част от доверието си в лекарите. Което си има своите причини, естествено, но някак ме натъжава. Страшно е като си помисли човек колко много още има да учи медицината – не само тази в България, по принцип. И колко малко всъщност знаем за себе си и за света около нас.
Твърде много пуша, отново. Влизам обратно в офиса и сядам пред компютъра. И това ще мине. Въпреки всичко, в главата ми не спира да звучи the rhythm of a summer that you walked in…
Всъщност медицината е научила много повече, отколкото ти или който и да е от нас българите виждаме тук в България. Здравеопазването в Щатите например не може да се сравнява с нашето. Но за съжаление живеем тук, в тази реалност, в която по вечерните новини дават как дете е починало от спукан апендицит заради неправилна диагноза :-( Така че мисля недоверието ти в лекарите е напълно обосновано.
ОтговорИзтриванеЩе се присъединя и аз към това недоверие. Колегите ми масово изпростяха, отчаяха се и тотално изгубиха каквото и да било желание да лекуват. Започнаха да добавят болести към здравето си, главно от нерви, пренапрежение и изтощение. Започнаха да работят на няколко места, за да могат да отгледат семействата си и да поемат все по- голяма отговорност за онези, които лекуват. А това носи още напрежение. Често носим пациентите в домовете си, мислим ги, притесняваме се, това съсипва. Медицината като " ниво", макар и да е съмнително, че такова тук има, в България започва да се превръща в едно нищо. Всички по- кадърни бягат в чужбина, онези кадърни, които са останали, се приготвят за своето заминаване- там, където условията на работа са по- добри, пациентите ти се доверяват и, заради това доверие не можеш да си и помислиш да сбъркаш, там, където бялата престилка все още означава нещо! Но, да не се отплесвам- Алтаир, стискам палци да попаднеш на адекватно отношение, от момента на диагностицирането, до момента на излекуването! Какво всъщност, ти е на бъбреците, ако не е тайна?
ОтговорИзтриванеТи сериозно ли не виждаш връзката между нездравословния си начин на живот и лошото си здраве (встрани от излекувания хепатит)? Уви, лекарите няма как да помогна на хората, които сами си вредят.
ОтговорИзтриванеOmnia, диагнозата ми е хроничен пиелонефрит (поредната хронична диагноза :))))), в следствие на стафилококова инфекция. Искат да съм в болница, защото по принцип съм с вродена хидронефроза и ми е правена доста сериозна операция на единия бъбрек преди 10-тина години. Спасиха го, но е доста мъничък и едва работи :)
ОтговорИзтриванеЩе лежа във ВМА и за пореден път останах с впечатлението, че малко гадаят какво да ме правят... може и да греша, не знам. Не са особено наясно и с хепатит С и с лечението, през което съм минала.
Ядосвам се, че отново ще ме наблъскат с антибиотици... малко съм станала като химическа лаборатория с крака вече...
@Анонимен, какво разбираш под нездравословен начин на живот, стана ми интересно :) С какво точно си вредя сама?
ОтговорИзтриванеВ момента отдавам лошото си здраве на тоталната липса на имунитет, причинена от едногодишно лечение с интерферон и рибавирин. Ама може и от цигарите да ми идват всичките неща на главата, знам ли :))))
А хепатитът му е рано да се нарече излекуван, за съжаление... след 6 месеца ще се знае с почти 100 % сигурност. При 30 % от хората има релапс на вируса след приключено успешно лечение
Ей Диване! Тия във ВМА да внимават в картинката да не ида да ги бия.
ОтговорИзтриванеНяма да излъжа, ако кажа, че много добре разбирам кака се чувстваш по отношение на недолерието към лекарите и по отношение на това че си бясна че влизаш в болница а не че си изплашена или нещо друго. Аз съм така от известно време.
Относно изказването ти че всичко те пипва - Добре дошла в клуба. Почти няма настинка и вирус дето да не се е запознал от близо с мен и да не е осетил гостоприемството ми за известен период от време.
Ако искаш да поговорим - звънкай.
ОПРАВЯЙ СЕ, ама Бързо, че да те тормозя пак по телефона :)
Хм...положението наистина е за болница и нещата са сериозни по две причини- 1- инфекцията е стафилококова, а това, както знаеш, е един от най- опасните бактерий и, най- продължително лечим. Трябва мн мощен антибиотик за него, което пък ще удари по и без друго сниженият ти имунитет.2- вродената хидронефроза. Повечето антибиотици се ексретират през бъбреците, другите- през черният дроб- това трябва да бъде строго съобразено с предходното ти заболяване и дозите да се редуцират, но в същото време да са достатъчно ефективни срещу сегашното заболяване.
ОтговорИзтриванеОбмисляла ли си лечение в чужбина?
Omnia, не съм мислила за чужбина - нито знам към кого да се обърна там, нито знам дали ще мога да си го позволя. А и пустият ми оптимизъм все ме кара да вярвам, че вече е крайно време нещата да се оправят :)
ОтговорИзтриванеЗная колко са сериозни този тип инфекции и затова се и съгласих да вляза в болница. Иначе обикновено правя поне още една консултация със специалист.
Обичам те
ОтговорИзтриванеИзвинявай, Алтаир, не искам да разочаровам оптимизма ти, но тук скоро нещата няма да се оправят, да не кажа никога. И не само в сравнение с останалият свят, а по принцип. Работейки в тази сфера, виждам пряко накъде отиват тенденциите- в мен не останаха повече надежди....
ОтговорИзтриванеМоля те, пази се- разпитвай за всичко, което ти правят и защо ти го правят, като пациент имаш право да знаеш!
..по добре да не знаеш какво ти правят - важното е да те оправят!
ОтговорИзтриванеИ аз те обичам! Скоро да се оправяш, и можеш да запазиш фенерчето :-)
ОтговорИзтриванеД.