Днес е световният ден за борба с хепатита

Тази година световният ден за борба с хепатита се отбелязва на 28 юли съгласно резолюция на Световната здравна организация.

В световен мащаб 500 000 000 човека живеят с вируса на хепатит В или С, което е 10 пъти повече от хората, болни от СПИН.

Ако тези цифри не ти говорят много, представи си, че един от всеки 12 от приятелите ти е възможно да е болен, дори и да няма симптоми или да не знае за заболяването си. Хроничните хепатити В и С могат да доведат до цироза и рак на черния дроб, като годишно от усложненията умират 122 000 човека.

Ако имаш желание да подкрепиш Световния ден за борба с хепатита, можеш да бъдеш полезен поне на един конкретен човек. Бъди полезен на себе си. Бъди информиран и отговорен към твоето здраве. Няма кой да го направи по-добре от теб.

Повече за световния ден можеш да научиш тук.

Ако искаш, включи се във facebook събитието или в групата на Сдружение ХепАктив.

Анонимно европейско проучване за лечението на хепатит С

Всеки с хепатит С може да се включи в това проучване, независимо на какъв етап от заболяването е (диагностициран, на лечение, излекуван). Проучването е достъпно на български език.

Анкетата е на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA) и обхваща всички европейски държави. Целта е да се събере информация за терапевтичния опит на пациентите и очакванията им за бъдеща терапия.

Анкетата е анонимна, не се изискват лични данни и отнема около 10 минути.

Няколко технически препоръки – четете внимателно изискванията към всеки въпрос, обиковено се търси само един отговор, освен ако не е посочено друго. Ако поискате да се върнете назад с бутона Back, попълнената информация ще се изтрие и анкетата се прекратява – така че, премисляйте внимателно отговорите си.

Колкото повече хора се включат в проучването, толкова по-ясна ще е картината в България. Част от въпросите касаят достъпа до лечение и проблемите с отпускане на лекарства, така че си струва да отделите няколко минути и да споделите трудностите, с които живеещите с хепатит С в България се сблъскват. Аз вече го направих.

Изобщо като нищо на света

Нещо като нож, нещо като цвете

Като сумрачна утрин в утрото на пролетта

Като да се надигнеш във леглото тихо

И да покриеш с устни целия ми ден

Като горещ и галещ мирис на кафе

Промъкващ се сред разпилените чаршафи

Като да очертаеш с пръсти на лицето ми

Усмивката, с която се събуждам

Да я повториш тихо върху своето

Докато бавно се протягам във ръцете ти

Като поредният дъждовен ден

Започнал с устните ти по гърба ми

Нещо като всяка сутрин с теб.

Изобщо като нищо на света

Кампания за безплатно изследване на хепатит В и С в София

Днес започва работа нов кабинет за безплатно и анонимно изследване на хепатит В и С.

Кабинетът се намира в София на ул. „Георги Софийски” 3 и е отворен всеки делничен ден от 08:00 до 18:00 часа. Адресът е на Поликлиниката на ВМА (Военномедицинска академия), ет. 2, кабинет 201, лаборатория Имунолаб.

Кабинетът ще прави безплатни изследвания до юни 2011 г., така че не отлагайте твърде много.

Всичко е наред

Песента свършва и после започва отново. Слушам я от половин час.

На тази песен миналата година си събирах багажа за морето. Няколко дни след последната инжекция, когато интерферонът още циркулираше из тялото ми.

Харесва ми припевът – това лежерно и усмихнато повтаряне на “It’s all right”.

Миналата година го чувах в бъдеще време. Всичко ще е наред.

Днес е в сегашно. Днес всичко Е наред.

Отварям отново папката с изследвания – моето импровизирано медицинско досие за последните няколко години. Днес ще добавя в него още един лист, на който пише „Вирусът не се открива”.

Няма да се опитвам да обясня как се почувствах, когато взех в ръце изследването – най-важното изследване, заради което се лекува всеки с хроничен хепатит С. Ръцете ми трепереха. На медицински език това „Вирусът не се открива” 6 месеца след лечението означава „Излекуван си”.

Затварям папката и я прибирам обратно в шкафа. Надявам се никога повече да не я отворя. Никога.

Ще ми трябва време – да разбера напълно какво ми се е случило и какво се случва в момента. Каква съм била тогава и каква съм сега. И каква искам да бъда.

Очаквах да крещя и да скачам от радост, да плача и да се смея едновременно, да кажа на целия свят, че съм отново част от него, че съм нормална, че съм здрава.

Вместо това просто се усмихвам и си повтарям тихо „Всичко е наред”.

Преди една година...

... започнах да пиша тук. Усещането е странно – не е чак толкова отдавна, а ми се струва, че са минали няколко века.

Векът на лечението, векът на депресията и още цял един век възстановяване.

Сега е векът на това да се чувстваш здрав и нормален. Толкова обикновено и толкова хубаво.

Прехвърлям старите текстове и се опитвам да си припомня как се чувствах тогава, преди една година, когато започнах да водя блога. Все едно чета нещо, написано от друг.

Сега с дни не се сещам за хепатита. Не искам да мисля за това. Не влизам в блога, не чета форума, не си правя изследвания. Просто се опитвам да живея... нормално.

Може би нарочно избягвам темата. Може би твърде много ме е страх какво ще покаже изследването, което трябва да си направя след 20-тина дни – ПСР на шести месец след лечението. Може би ме е страх дори да мисля за това как ще реагирам, ако вирусът се е върнал. Не зная.

И сега нямам много за казване. Всъщност исках да кажа само едно нещо – благодаря на всички, които през тази година ме караха да се чувствам така.

Една тъжна анти спин кампания

Вчера беше 1 Декември – Световният ден за борба със СПИН.

Това е денят, в който хората по цял свят апелират към повишаване на информираността по темата и към толерантност към хората с това заболяване.

Вчера България отбеляза Световния ден за борба със СПИН със скандална рекламна кампания.

Няма да коментирам естетическите й и идейни качества – достатъчно хора вече го направиха, мнението ми не се различава особено от тяхното.

Няма да коментирам и как би се почувствал човек, болен от СПИН, когато я види. Знам как бих се почувствала аз, ако някой ми обясни откъде ми е влязъл вирусът на хепатит С.

Вчера и аз бях един от възмутените хора, които подписаха петицията.

Днес... съм просто тъжна.

Защото шумът, който се вдигна покрай Световният ден за борба със СПИН, нямаше нищо общо с темата СПИН.

Защото провокацията в рекламата има смисъл само тогава, когато изпълнява определена цел.

Какъв е смисълът да направиш провокативна реклама, която провокира разговор единствено за себе си, за самата реклама?

Колко от коментарите по повод кампанията засягаха темата СПИН?

Може би не е правилно, но не ме интересува кой е направил клипа и колко пари е взел за това.

Интересува ме единствено дали клипът е изпълнил целта си.

А единствената цел на една рекламна кампания по повод Световния ден за борба със СПИН е да предизвика разговор по темата СПИН.

Вчера никой не говореше за това.