Пробуждане

Усмихвам се и се протягам в леглото. Още не съм отворила очи, но усещам слънчевите лъчи по лицето си. И днес се очертава прекрасен ден.

Морето се чува през тънките стени на бунгалото. Отивам в малката кухня, правя си кафе и слизам на плажа. Още няма никого, слънцето прежуря, а вълните се плъзгат леко по пясъка. Тръгвам по пустия плаж с чаша кафе в ръка, боса, само по избеляла плажна рокля, подмятана от вятъра.

Господи, колко е хубаво. Не ме боли нищо, преливам от енергия, усмихва ми се, танцува ми се, говори ми се, живее ми се. Точно както преди.

Като пробуждане е – първо лека-полека усещаш как тялото ти се съживява, мускулите ти вибрират от желание за движение, движение, движение. Кръвта сякаш започва да се движи по-бързо, погледът се избистря, мисълта просветва. Все едно досега си държан под плътен стъклен похлупак, пълен с пушек – без да можеш да виждаш или да поемеш дълбоко въздух.

Вървя по плажа, отпивам от кафето и си мисля колко е лесно да пия кафето си всяка сутрин така – газейки с боси крака морската вода, свободна, без да мисля или да се тревожа за нищо. Въпрос на приоритети и на малко смелост.

Тръгвам обратно към бунгалото. Останалите са започнали да се събуждат, пият кафе, обличат банските.

Щастлива съм. Заради морето, слънцето, лятото, въздуха, всичко. И заради това, че след края на лечението вирусът отново го няма в кръвта ми.

Неделя следобед

Слагам джезвето върху котлона, нахлузвам кецовете на бос крак и изхвърчам от квартирата. На лов за баница, кафе и цигари – любимият ми неделен обяд.

Иван Асен ме посреща с ярко слънце и потрепващи от вятъра зелени листа. Обожавам тази улица. Има пространство, въздух, зеленина. Все едно не си в днешна София, а в една друга, от друго време.

На връщане от магазина минавам покрай малкото магазинче за цветя и по инерция влизам вътре. Продавачката ме поздравява и ме оглежда любопитно, докато разглеждам потопените във вода свежи цветове. Знам какво си мисли. Не може да разбере как така някой ще купува цветя за себе си. При това постоянно. Поне вече се отказа да ми предлага целофани и панделки.

Днес е ред на слънчогледите – избирам няколко, плащам и след половин минута съм обратно в квартирата. Слагам кафе във вече врящото джезве и потапям цветята във вода. След малко ще се размажа на пода на стаята с книга в едната ръка и чаша кафе в другата. Като ми писне да чета ще се чуя с някой приятел, ще изпием по нещо в Арт-а, ще идем на кино или просто ще се пошматкаме из опустелите софийски улици. Очертава се прекрасна неделя.

Отварям хладилника, за да извадя мляко за кафето, и се нахилвам до уши. Вътре НЯМА инжекции интерферон. И ако изкарам наистина, ама наистина голям късмет, няма да има никога вече. Ако поискам, мога да го продам, хладилника, или да го подаря на някого. Мога да си позволя да закъснея със сметката за тока и да не ми пука, че два дни ще съм без електричество. И не е въпросът в това да имаш ток или не, да имаш хладилник или не – въпросът е в това да се чувстваш независим, свободен. Усещането е прекрасно. Все едно виждаш небето за първи път след една година зад решетките. Тънките стоманени решетки, направени от иглите на инжекциите. Моята едногодишна интерферонова присъда приключи.

Все още разликата е само в главата ми. Следващата седмица ще си бъде като предишните – със същите странични ефекти, с температурата и болките в цялото тяло. После, лека-полека, лекарствата ще започнат да се изчистват от тялото ми. Ще ми трябва поне месец, за да възстановя кръвните си показатели и да започна да чувствам предишната енергия. На косата ще са й нужни поне 6 месеца, за да се съвземе. Горе-долу толкова ще им трябват и на нервите. Възстановяването ще е бавно, много по-бавно, отколкото ми се иска, но... това няма значение.

Единственото важно в момента нещо е, че приключих. Че успях да изкарам лечението до края, без да се откажа и без да се наложи да го спра.

Утре влизам в болница за първите изследвания след края на лечението. Колкото и да е странно, резултатът не ме вълнува особено. Какъвто е – такъв. Очакват ме още много изследвания, най-важното от които е на шестия месец след края на лечението. То ще покаже с най-голяма сигурност дали тази малка гадина, вирусът на хепатит С, е изчезнал завинаги от кръвта ми.

Но за това ще мисля, когато му дойде времето. Сега ме очакват една гореща чаша кафе, хубава книга и цял неделен следобед, само за мен.

Tonight is the night

Довечера е последната инжекция...

Няма да мога да опиша всичко, което ми минава през главата в момента, няма и да се опитвам. Не мога да спра да се усмихвам. Няма и да се опитвам J

Кога мина цяла година, какво ме очаква след това... в момента няма значение. Ще мисля за това утре.

Днес ще празнувам. По стечение на обстоятелствата – с една невероятна певица, която идва в България специално за мен, убедена съм J И която също по стечение на обстоятелствата е болна от хепатит С.

Тази вечер е последната инжекция и единственото, което искам да ви кажа, е БЛАГОДАРЯ.

Остана още една

точно тази. След 5 дни.

Един български блог в световна инициатива

По покана на Световния хепатитен алианс едно българско момиче започва да води блог за заболяването си – хроничен хепатит В – и за опита си да се справи с него. Можете да четете блога тук.

Инициативата This is hepatitis… включва лични блогове на хора от цял свят, борещи се с хепатит В или С. Идеята е очевидна – да се повиши информираността на хората и да се представи проблемът през по-достъпна, лична гледна точка. Едно е да знаеш какво е хепатит В или С, друго е да разбереш какво може да направи с живота ти едно такова заболяване.

Успех с блога и лечението, Силви!

Безплатни изследвания за хепатит в Банско

Днес, 16.07., можеш да се изследваш безплатно за хепатит В и С в Медицински център „Свето Благовещение” в град Банско.

Изследванията ще се правят между 13:00 и 16:00 часа, без предварително записване, а резултатите се получават веднага.

Центърът се намира на ул. „Луи Пастьор” 1, до Спешен център. Инициативата е на сдружение Хепасист.

Особености в поведението на хепатитно болните

или как да разпознаем кога един хепатитно болен е започнал лечение с интерферон

Когато някой ваш познат или близък с хроничен хепатит започне интерфероново лечение, в поведението му ще настъпят неочаквани (и за самия него) промени, за които е добре да сте подготвени. Какво да очаквате?

• В речта на болния започват да преобладават въпроси от типа на „А?” и „Кво?”, придружени от подобаващо тъпо изражение. Не се ядосвайте, а повторете бавно и членоразделно. Ако въобще ви е чул, болният по всяка вероятност е забравил чутото веднага. Все пак е добър признак, че все още ви пита.

• Гледайки ви как отпивате от кафето си, болният избухва в яростен монолог за това, че така не се държи чашата, че това е третото ви за деня кафе, че не сте си сложили достатъчно захар, и че е срамота да си пиете така спокойно кафето, докато политическата обстановка в Уганда е толкова обтегната. Продължете да пиете кафето си спокойно, ще се накрещи и ще му мине.

• Търсенето като дейност започва да става все по-важно в живота на болния. Ще си търси очилата, портфейла, ключовете, главата, кучето. Ще влиза в магазин за хранителни стоки и ще моли да му покажат асортимента от латексови бои. Ще пита сервитьора в кафенето дали предлагат течност за чистачки. Усмихнете се извинително и му напомнете къде се намирате. Просто е забравил.

• Докато гледате любимата му комедия, болният избухва в неудържим плач. Не се опитвайте да изкопчите информация между хълцанията, няма смисъл. И болният сам не знае защо плаче.

• Опитвайки се да обясни нещо, болният на интерфероново лечение често спира на средата на изречението, придобива (измамно) замислено изражение и пита: „За какво говорех?”. Ако прецениете, че си струва – напомнете му. Или сменете темата с по-изгодна за вас („За подаръка, който искаш да ми направиш за рождения ден”).

• Прибирайки се към къщи, болният на няколко пъти забравя за къде е тръгнал и/или се загубва по пътя. Ако няма как да го придружавате всеки ден, оставете го. И без това на следващия ден вече ще е забравил, че е объркал пътя.

• Избягвайте да гледате заедно футболни мачове и други спортни събития. Всяко съдийско решение ще предизвиква яростни закани (в напреднала фаза може да последва и физическа саморазправа с мебелировката). Възможни са и емоционални изблици на привидно обикновени сцени (примерно сърцераздирателен плач, докато националите на Англия се държат за сърцето и пеят химна. Трогателно е някак, като се замисли човек).

• Като цяло, лекуващият се с интерферон придобива леко замислено-мечтателно-почти-мъдро-изражение. Не се подвеждайте. Зареяният в безкрайността поглед и стъкленият отблясък на зениците не са нищо друго, освен тотална липса на мисъл в главата.