- Пречи ли ти?
- Не.
Придърпвам раницата по-близо до мен и се облягам на пейката. Кафето топли приятно пръстите ми. Хубаво е. Много е хубаво. Кафето, дървената пейка, паркът пред „Иван Вазов”, слънцето, всичко.
- Може да идем на кино после.
- Може.
Не ми се мисли за после. Не ми се правят планове. Чувствам се добре, тук и сега. Това ми е достатъчно.
Тя отпива от водата си, зареяла поглед сред минаващите по алеите хора. Изглежда разсеяна, но знам, че всеки детайл потъва в зелените й очи. Усмихва се.
- Ще ходиш ли на концерта?
- Мда – усмихва се отново – Само не знам на кой идиот му е дошло наум да го направи в зала Фестивална. Зала Погребална. Лято е, мамка му!
- Е поне идват. Още не мога да повярвам.
- Да – отново отнася поглед към алеите.
Зазяпвам се в музикантите, свирещи вечния джаз в края на малкия парк, и отпивам от кафето. Къде ли изчезват вечер? Какъв е животът им, какво правят, когато вали, къде се скриват зимата? Някой ден трябва да ги попитам.
Паля поредната цигара. С някои хора мълчанието е комфортно. Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. С нищо не се чувстваш длъжен. Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб. И това е хубаво.
Тези дни мъглата малко се е вдигнала. Отново мога да виждам както преди. Да изляза от собствените си глупости и да оставя очите си да попиват света навън.
И това е хубаво.
обичам хората, с които ми е комфортно да тъна в тишина!
ОтговорИзтриване"Не ми се мисли за после. Не ми се правят планове. Чувствам се добре, тук и сега. Това ми е достатъчно..."
ОтговорИзтриванеМайчице! Точно! Любимото ми хайку още от невинна девойка е :-" Тук е,
и е сега.."
Толкова въпроси имам към близките ми хора, неразбрали точно това...
mnogo lubimo systoqnie mi e towa - da popiwam sveta :-)
ОтговорИзтриване