четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Благодаря ви...


Благодаря на всички, които дойдоха тази вечер, толкова много бяхте
на всички, които не успяха, но се обадиха, писаха или предадоха поздрави
на всички, които дойдоха да се запознаем
на всички, на които не успях да обърна достатъчно внимание, защото бях впечатляващо зашеметена
на всички ВАС, които направихте тази вечер най-емоционалното събитие в живота ми...
благодаря ви!

И по дяволите, ако съм мислела, че някой ще припадне, очаквах това да съм аз :)))

4 коментара:

  1. Възмутена съм, смятах, че ще чуя нещо смислено, а днес слушайки БНР се радвам, че не си загубих времето да отида на представянето на книгата. Жалко, жалко! Мислех, че ще се говори срещу стигматизацията на Хепатита и болестта, а то се достигматизира.

    ОтговорИзтриване
  2. Реших да се обоснова. Най-напред не съм чела книгата, но публичността е риск, така че се надявам авторът да не го приеме лично,а да й свърши някаква работа. Пиарът на книгата ме привлече, но трябва да призная,че от представянето очаквах нещо друго. Да се говори, че повечето хора имали тази болест за болест на проститутки и наркомани, но ЗА СЪЖАЛЕНИЕ не било така е под всякаква критика. За съжаление на кого?! На майките на т.нар. наркомани, може би?! И в добавка да се каже : да може би щеше да е чудесно ако нещата бяха простички и имаше просто наказание на виновните, примерно имаш някакво рисково поведение и се разболяваш, но не е така, не са прости. ?!? Какъв е мотивът да бъдат изречени подобни думи?! Виновни?!!? Който се има за специалист и излиза да говори по някакви теми трябва да е готов да понесе и критиката. Голямата част от болните от тази болест действително са употребявали наркотици, е и? Сеща ли се госпожицата колко наркомани сигурно са си пуснали предаването по БНР с надежда, че стигмата ще бъде премахната, че ще получат надежда, а не че ще бъдат заклеймени още веднъж?! Стигмата за мен просто се затвърди, това, което може да последва е само много наркомани да почнат да обясняват как са се разболяли по друг начин, като по този начин в себе си се потискат още повече, развивайки патологични защитни системи. Елементарно е да се каже просто, че наркотиците сами по себе си са заболяване от една страна за хората, които са зависими, а от друга са обществена болест, за която вина имат не просто наркоманите, а цялата държавна система, работеща с мафията. Елементарно е да се каже, че хората не бива да бъдат винени с лека ръка за това, че са се наркоманизирали, а какво говорим допълнително да се чува, че ако било просто до тях е логичната развръзка, просто наказание и е ок. Тези хора , наркоманите страдат, и на всичко се разболеят и от друго става още по-тежко... Елементарно е да се съзнава, че простутитките са жертви на нашата несправедлива система веднъж, втори път на сводниците, а после и на клиенти, накрая на обществото, което не ги брои за хора. За това и трудно излизат от затворения кръг и се връщат в обществото. Тези хора, маргинализирани, така или иначе страдат и са стигматизирани. Разбирам, че в името на това да се намалят заразените е важно да се посочва, че има и други пътища, че може и най-праволинеен да си и да се разболеещ от подобна болест, но нека това да не става за сметка на още едно унижение за отхвърлените и унижените. Подчертаването само и единствено нормалността на авторката увисва на фона на хиледите болни от същата болест наркомани. И какво значи нормален в едно болно Общество създаващо деца простутитки и наркомани? Отнемащо младите им животи...Не съм сигурна ,че е повод за гордост. Поздрави и успех, може и да съм сбъркала в преценката си, надявам се да си извлечете полезното от критиката ми. Все пак сигурно ще си купя книгата.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, радвам се, че писахте. Почувствах се ужасно, че нещо от това, което съм казала в ефира на БНР, може да е прозвучало по този начин, и искам отново да ви се извиня. Това, което се опитвах да обясня, явно не достатъчно успешно, е че хората предпочитат да се затварят в представите си и в етикетите, които слагат на останалите, защото така им е по-лесно. Защото е много лесно да кажеш – ето, тези са от рискови групи (което си е достатъчно дискриминационно дори и като понятие), затова на тях им се случват такива неща. И няма да ми се случат на мен. Самата аз самодоволно съм разсъждавала по този начин и трябваше да извървя дълъг път, преди да успея да видя нещата истински. Преди да успея да се преборя с етикетите в собствената си глава и да спра да се обвинявам, да се чудя дали не съм го заслужила с нещо, дали съм била достатъчно добър човек, дали няма причина това да ми се случва сега. Преди да проумея, че това може да се случи на всеки. Че няма значение как и кога се е случило, защото това не променя НИЩО. Че никой не заслужава подобна диагноза и никой не е виновен за подобна диагноза.
    Имам близки и приятели, минали през зависимост от наркотиците. Някои от тях сега имат хепатит С. И единствената разлика между тях и мен е, че те минават през двоен ад – да успеят да се справят със зависимостта си, после да се борят и с хепатита. Нямам идея как го правят. Нямам идея дали на тяхно място щях да успея да се справя.
    Извинявам се още веднъж, ако с думите си съм създала погрешно впечатление. Има едно-единствено нещо, което е важно, и то е че всички сме хора и всички сме смъртни. И всички имаме право на живот.
    Тошка

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.