вторник, 27 април 2010 г.

Тази сутрин

Събуждането е бавно и много, много неадекватно. Бих останала в завивките поне още няколко часа, въпреки че наближава обед, но се насилвам да събера всички стави, кости и мускули в някаква координирана система и да стана. Пикае ми се като на състезателен кон.

Докато си мия зъбите хвърлям един разсеян поглед в огледалото. Косата ми има собствено мнение за това как да стои и всяка сутрин го заявява категорично и недвусмислено.
Гледам си сънената физиономия и нещо странно ми прави впечатление. Не си виждам долната лява половина на лицето.

Да, там си е, естествено, но по някакъв странен начин не мога да съсредоточа погледа си върху нея, не мога да я фокусирам. Шантава работа.

Изплаквам уста и се втренчвам в огледалото. Въртя очи наляво-надясно, затварям и отварям клепачи. Внезапно разбирам какво не е наред. Лявото ми око не е наред. Когато се опитам да гледам надолу с него се появява нещо като сляпо петно, зона, която не мога да видя. Когато държа очите си затворени, под левия клепач виждам ярка назъбена хоризонтална линия.

Мамка му, не и очите, всичко друго, само не и очите.

Вече съм свикнала с това да са сухи и с почти ежедневната дълбаеща болка в очните дъна. Зрението ми е намаляло значително от началото на лечението. Но това е нещо ново. И като си спомня всички ужасии, които пише на листовките на лекарствата, не ми харесва ни най-малко.

Излизам от банята и се връщам в леглото. Увивам се в юргана и затварям очи. Просто съм ги преуморила, ще изкарам няколко часа така, без да ги тормозя с книги или компютър и всичко ще е наред. Всичко ще е наред. Няма да мисля за отлепяне на ретина като страничен ефект или за това какво бих правила, ако загубя зрението си. Ще мисля за градината в къщата на баба ми, за сянката, която черешата хвърля, за жуженето на пчелите, за ароматът на зреещи плодове. Ще лежа, ще дишам дълбоко и всичко ще е наред.


Няколко часа по-късно странното усещане в очите, а заедно с него и вече небрежният пристъп на паника, са отминали.

5 коментара:

  1. O, изкара ми акъла, колкото и малко да е останал след моята серия Интерферон. Радвам се, че всичко е отшумяло и моля те-ако се повтори, отиди на офталмолог. Макар че не е нужно да ти го казвам, знам че ще го направиш :)

    Какво да ти пожелая освен.... наслаждавай се на почивката и спокойствието си ...И да ти кажа, че най- добре с мързелуването вървят палачинки за закуско-обяд :)

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко е наред, Силве.
    А ще ида да си прегледам очите още тези дни, че и без това имат нужда... да видим поне колко интерферонови диоптри си имам ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги едно от очите е мързеливо тоест вижда по - слабо
    Дано само това да бъде проблема

    ОтговорИзтриване
  4. Сега се сблъсквам с блога ти и, въпреки че поводът да го списваш, е заболяването ти, мисля че в голяма степен, пишейки го, си открила лекарството си. Имаш литературен талант. Прибавяйки и липсата на художествена измислица, комбинацията е плашещо въздействаща.
    Искрено се надявам да имаш успех с лечението.

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.