сряда, 17 ноември 2010 г.

Friends Connection

Казвам си името и изслушвам познатото възклицание. Това е основният плюс да имаш по-нестандартно име – рядко можеш да чуеш въпрос от типа на „Коя Мария?”, примерно.

За последните две седмици пет човека ми казват, че са си загубили стария телефон/изтрили цялата листа/сменили номера или нещо подобно. И затова вече ми нямат телефонния номер.

Всъщност просто са го изтрили. И не ги обвинявам – на тяхно място вероятно бих направила същото.

Когато в продължение на една година се обаждаш на някого и искаш да се видите, а той ти отказва без адекватно обяснение и без да си направи труда да ти се обади поне веднъж... просто се отказваш да търсиш този човек. Или му изтриваш номера.

Минали са три месеца и половина от края на лечението, но споменът за него още се промъква в главата ми – като натрапчива мелодия, която не можеш да спреш да си тананикаш. Физическите последици са ясни – за тях съм била подготвена от самото начало. Но не съм знаела колко ще променя начина си на живот по време на самото лечение и как ще възстановя обичайния си ритъм след това. И дали въобще ще мога.

Много хора съм загубила. Тогава се виждах само с тези, без които не мога да дишам. Всички останали бяха останали на заден план, за времена, в които ще мога да вървя 10 минути, без да се задъхам, ще мога да танцувам, ще искам да говоря.

Сега аз имам сили, но те са загубили търпение. И няма как да е иначе – не са знаели защо не мога да се виждам с тях. Аз не съм им казвала.

Може би някой ден ще успея да им се реванширам.

И може би някой ден ще се осмеля да пиша за всички тези хора, които открих по време на лечението. В крайна сметка, без тях нямаше да се справя.

9 коментара:

  1. Аз продължавам без оглед с кого съм се видяла или не.За мен е важен само един човек и аз съм с него непрекъснато.Контакта ми е съвършен и аз вярвам в този човек.Обичам го. Друго не е важно.

    ОтговорИзтриване
  2. Не знам до колко ще ти прозвучи успокоително, но този проблем го имат и други, без да са преминали през твоя ад. Затварянето в себе си, отдръпването, изстиването, интровертността станаха обща болест и болка. Необяснимо ми е защо трябва да сме си нужни и да се търсим само с някаква причина (работа, услуга, проблем).
    Радвай се на хората около теб и които са били до теб през изминалото трудно време, колкото и да са малко. Те са истинските човеци. За останалите времето ще покаже дали те заслужават.

    ОтговорИзтриване
  3. успокоително-неуспокоително, криво е да губиш приятел, мъчно се запълва с оправдания и обяснения отворена празнина
    особено ако е Приятел!

    странно че, поради така различни причини, много хора сме в подобен вакуум:)
    нищо лошо, което съм преживяла не е мое изключително и индивидуално лошо - просто не съм обръщала до сега внимание на ямите, от които опитват да изпълзяват и околните:)

    все си мисля, Алтаирена, истинският Приятел не търси обяснения и оправдания на постъпките ти (или на непостъпките) - до теб е точно и винаги когато е нужен
    така си се самоуспокоявам и самоосветлявам по въпросите на междучовещините аз:) - не че успявам да запълня ямата си, не...

    неразбираемо ми е "триенето" на споделености, абсолютно ми е неразбираемо:(

    или, вероятно е прав да ми каже веднъж един... незнамкакъвточно (вече ме изтри...) - имаш това, което заслужаваш
    м?


    как е името ти нестандартно?

    за мен винаги ще си силата, която почувствах от първия момент, когато се озовах тук:))

    ОтговорИзтриване
  4. @лилия, щом това те прави щастлива, пази го :)

    @точка, аз не знам дали въобще имам нужда от успокояване - нищо драматично не се е случило :) така или иначе, хората, които са ми истински ценни и без които не мога, се броят на пръстите на едната ръка... че дори и те ще са много :) и тези хора не са преставали да са до мен. От другите съм се отдалечила малко...

    @rainYMoo, сигурно моето разбиране за "приятел" е различно - аз съм малко свръх социален човек и съм свикнала да имам страшно много хора около себе си. Имам нужда от тях и тях наричам приятели. Другите, които ти наричаш "истински приятели" (аз ги наричам хора, без които не мога да дишам :)) са си били винаги до мен.

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей Алтаир, радвам се на всеки твой постинг. Твоите приятели постъпват както повечето хора - правят се, че не забелязват и дори не питат какво ти става, защо изглеждаш с 15кг по слаба или защо косата ти така се е променила. Последното което питат е - да не си болен. Мен лично до момента нито един познат, роднина или приятел не ме е попитал дали сам болен. Най-настоятелно питат - защо не пиеш. Ама една бира ли даже и т.н.
    Не е голяма разлика от начина по който реагират тези на които си казал какъв ти е проблема. Те също спират да те питат. Дори не те питат как си.
    Като се замислиш - колко пъти питаме някой болен от неизлечима болест как е. Може би е в човешката природа, но е много гадно да страдаш и да не ти обръщат 0 внмание. А иначе горе главата - който те е изтрил ще те запише отново, а дори да не го направи значи че заслужава да го изтриеш обратно и гледай напред. Стискаме палци още три месеца и ти пожелавам пълно оздравяване. КДП

    ОтговорИзтриване
  6. Е, значи на теб ти се правят разни неща пет пъти повече от преди година например - не е ли прекрасно това?!!!!

    ОтговорИзтриване
  7. Явно хората не са се променили много... Навремето /преди много години/, когато разбраха, че баща ми е болен от туберкулоза, много от семейните приятели на родителите ми изведнъж станаха страшно заети и вече нямаха време да си ходят на гости с нашите. Но имаше и такива, които не се отдръпнаха. В такива моменти човек разбира кои са му истинските приятели. Между другото, никой друг от семейството ни не се зарази. А не си спомням да сме се пазили особено.
    Шефът на мъжа ми /приятели са от деца/ също е болен от хепатит С. Не се знае как се е заразил. Външно не му личи. Той не говори за това и ние също избягваме тази тема. Но знаем. И нито за миг нито аз, нито съпругът ми сме си променили отношението към него. Здрав, болен - за нас си е същият. Той е просто приятел. Надяваме се, че ще се оправи. Пожелавам го и на теб. Само не се отчайвай! И да не ти пука за отношението на невежите, които се боят, като че ли ще се заразят от въздуха, който дишате заедно. Те са жалки... Не си струва да им обръщаш внимание.

    ОтговорИзтриване
  8. Последните новини на тема Хепатит, събрани на едно място.

    www.hepnews.com

    ОтговорИзтриване
  9. Сърцето ми беше счупено, никога не вярвам, че отново ще се върна на моя бивш, докато д-р ЛОВЕ не върна моя бивш в рамките на 24 часа със силно любовно заклинание. Той е надежден за положителен резултат, свържете се с магьосника за любовна магия по имейл: {placeofsolution@yahoo.c om} или whatsapp на 1 443 281 3404

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.