Преди време бях писала за това, че времето има склонността да се забързва. Ежедневието те увлича в дребнавите си задачи и все по-трудно намираш някоя минута просто да седнеш и да се огледаш наоколо. А време винаги има.
Измина и доста време от последния път, когато писах тук. Много неща се случиха - неща, които нямат нищо общо с темата на блога, хубави или лоши – но различни. Понякога ми липсва това място и се чудя дали да не продължа да пиша тук, въпреки всичко. Друг път нямам желание дори да отворя страницата и да видя какво се случва там, където прекарах почти две години от живота си… и получих страшно много подкрепа, срещнах нови познати, дори няколко приятели.
Дали да се разделя завинаги с този блог, да го смъкна от себе си като дреха, която дълго време те е топлила, но пази в себе си твърде много минало? Или да продължа да пиша тук, макар и много по-рядко?
Какво мислите вие?
altair, много ми липсваш, затова моля, ако тук ти е тъжно да влизаш, направи си нов блог, но не ни изоставяй, мила :) :*
ОтговорИзтриванеТова за новия блог и на мен ми се върти в главата от едно известно време :)
ОтговорИзтриванеПодкрепям, Яс! Пишеш страхотно, имаш и чудесни снимки, в нов етап от живота си се намираш вече- време е да видим и да се радваме заедно с теб и на това :)
ОтговорИзтриванеИ да не забравиш да кажеш адреса на новият си блог! :)))
Поздрави , Алтаир и много бъдещи здравословно- благополучни дни от все сърце ти пожелавам, боецо :))
Напоследък и аз си задавах въпроса какво би могла да направиш с блога си. Идея първа - правиш нов блог, неанонимен, а този оставяш за архив и насърчение на други хора. Идея втора - преобличаш този блог, сменяш заглавие, автор, аватар и продължаваш да пишеш - по възможност неанонимно. Това технически не е трудно - ако досегашните ти постове са от един профил, може да почнеш да пишеш новите от друг. За мен вторият вариант е предпочитаният, защото съдържа и приемственост, и трансформация. Но ти решаваш :-). Само ще ти кажа, че е грехота страхотно пишещ човек като теб да няма блог.
ОтговорИзтриванеЛипсваш, липсва ми да видя в рийдъра ми малката скобичка, с бройката нови текстове, които съм пропуснала.
ОтговорИзтриванеЛипсва ми да разгледам спокойната тъмна обстановка, която винаги цари тук и силното желание да си налея голяма чаша чай и да прекарам остатъка от деня в задушевни приказки на темата, която си зачекнала. :)
От друга страна, надрастването е нормално и ако исмаш нуждата да продължиш напред, може би е време? Нов блог звучи чудесно, а този за архивите, защото архивите са живи!
Решението трябва да е твое, без да се съобразяваш с останалите. Блогът е лично пространство, до което допускаме другите хора, но как, колко и кога, е лично решение. Затова всичките съвети и мнения са излишни.
ОтговорИзтриванеОбаждам се само да кажа, че се радвам да те видя отново.
Omnia, благодаря :) ако се появи нов блог, ще се появи и тук ;)
ОтговорИзтриванеSvetla, не знам дали бих променила нещо тук, не знам дали ще мога... а иначе за писането, ти знаеш, че все ще намеря къде ;) май по-важният въпрос е дали (и кога) ще свържа реалната си самоличност с тази тук ;)
Eneya, благодаря :) може би е време да изляза малко на по-светло ;)
Владо, прав си, естествено :) за мен една от основните причини да водя блога са хората, които го четат, затова ми беше важно да попитам :) а иначе решението, естествено, е мое :)
Благодаря на всички!
На мен също ми липсваш.:)Ти ще си прецениш най-добре дали да продължиш тук или някъде на чистичко местенце;).Но този блог съдържа адски много информация и ...голяма част от теб...;)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
Изтриванедобавям се неканена:)
ОтговорИзтриванедумите ти тук са ми давали от силата ти - неочаквано заразителна е - липсваш :)
Определено! продължавай! Имаш дарбата да пишеш, увличаш ... това място ще е доста по-пусто без теб :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриванеrainYMoo, тук няма неканени хора ;)
Блогът ти ми е интересен именно такъв - когато споделяш преживяното , превъзмогнатото в това има особен колорит и ценност! Желая ти хубави неща, но да не забравяме и трудностите! Ти имаш дарбата да ги разказваш смело и откровенно!
ОтговорИзтриванеИ аз на опашката за четене, чакам с нетърпение нови неща. А и ти си причината да откажа няколко човека от педикюра:)
ОтговорИзтриванеЗагърби лечението. Започни отначало. Две години след края за мен вече почти е забравено като преживяване, но не и темата и затова защо сме се събрали заедно. Продължи да пишеш!
ОтговорИзтриване