Можете да я намерите в мрежата на Хеликон в цялата страна, както и на сайта им
Благодаря на всички, които дойдоха тази вечер, толкова много бяхтена всички, които не успяха, но се обадиха, писаха или предадоха поздравина всички, които дойдоха да се запознаемна всички, на които не успях да обърна достатъчно внимание, защото бях впечатляващо зашеметенана всички ВАС, които направихте тази вечер най-емоционалното събитие в живота ми... благодаря ви! И по дяволите, ако съм мислела, че някой ще припадне, очаквах това да съм аз :)))
...който ще бъде малко по-различен, поне за мен. Надявам се да успея да го направя различен и за вас.
Ще се радвам да ви видя утре J
23 февруари, четвъртък, 19 часа
Клуб Culture Beat в НДК
Представяне на „Позитивно”
Тази година ще стана на 31. Когато разбрах, че имам хепатит С, точно бях навършила 27 години. Минаха няколко века оттогава.
Работя като копирайтър в рекламна агенция. Завършила съм Факултета по журналистика. Имам брат. Трудно се контролирам, когато става въпрос за сметанов сладолед. Обичам да правя експерименти с външния си вид, като най-често го отнася косата.
За изминалите две години се чувствах уютно и сигурно в кожата на altair – поредният анонимен ник, който броди из нета. Поредният „някой”, което е твърде близко до „никой”. Мисля, че вече се уморих.
Благодаря на всички, които ме подкрепяха тук – някои като altair, други като Тошка.
Искам да ви поканя на представянето на „Позитивно” – книгата, в която този блог се превърна. Ще се радвам да се запозная с вас и на живо.
23 февруари, четвъртък, 19:00 часа
Клуб Culture Beat (НДК, между моста и билетния център)
линк към събитието във facebook
Къде на сериозно, къде на шега, но често в блога сте коментирали дали да не го издам като книга. Е, май дойде времето да го направя.
Причините са много. Основната е, че ако действително искам нещо да се промени, няма да стане само с един блог. Няма да стане и само с една книга, но поне е някакво начало.
Историята, естествено, не се изчерпва с блога. Много текстове не бяха написани или публикувани тук, защото бяха твърде лични, твърде много свързани с моята истинска самоличност, която така упорито държах да запазя в тайна. В книгата тези текстове ще намерят своето място – тя ще бъде цялата история, която започна в блога. И ще бъде подписана от мен, не от altair.
Скоро ще ви пиша с подробности J
една снимка на почти три години. Зимата все някога ще свърши, надявам се :)
Преди време бях писала за това, че времето има склонността да се забързва. Ежедневието те увлича в дребнавите си задачи и все по-трудно намираш някоя минута просто да седнеш и да се огледаш наоколо. А време винаги има.
Измина и доста време от последния път, когато писах тук. Много неща се случиха - неща, които нямат нищо общо с темата на блога, хубави или лоши – но различни. Понякога ми липсва това място и се чудя дали да не продължа да пиша тук, въпреки всичко. Друг път нямам желание дори да отворя страницата и да видя какво се случва там, където прекарах почти две години от живота си… и получих страшно много подкрепа, срещнах нови познати, дори няколко приятели.
Дали да се разделя завинаги с този блог, да го смъкна от себе си като дреха, която дълго време те е топлила, но пази в себе си твърде много минало? Или да продължа да пиша тук, макар и много по-рядко?
Какво мислите вие?
