неделя, 10 януари 2010 г.

Седмица 4

Косата ми расте по-бързо. Ноктите също. За една нощ ми поникнаха 3 мъдреца.

Нещо странно се случва с метаболизма ми. Сякаш е превключил рязко от първа на трета и тялото не може да насмогне.

Уморена съм. Това е постоянното ми състояние. Болят ме костите, мускулите, ставите, кожата. Сърби ме навсякъде. Чувствам как кръвта се влачи по вените, пъпли из цялото тяло. Ходя до тоалетна през два часа.

Сигурно съм започнала да живея по-бързо. Един ден се равнява на цяла седмица. Петъците са дори по-дълги. Остарявам с ужасяващи темпове.

Никой не ме предупреди за това. Никъде не го пишеше. Докато мине една година, вече ще съм бабичка. 48-седмична бабичка.

Какво си мислех онази вечер в болницата, точно преди първата инжекция? Че това сигурно е последният път, в който изкачвам стълбите тичешком. Била съм права, по дяволите.
Сега ме е страх да изляза от къщи след инжекция. Не знам дали ще успея да се прибера. Правя три почивки, докато се кача до апартамента си. Когато съседите ме засекат на стълбището, се правя, че си връзвам обувките или ровя из чантата. Усмихвам се чаровно, а сърцето ми блъска яко и краката треперят. И така до 6-тия етаж.

Някой ден заради тъпата си гордост ще се насиля да ги кача наведнъж. Дори и за последно да е.

*текстът се отнася за нещо вече минало

1 коментар:

  1. Това със сърцето блъска яко ми се случва на всеки 15 дни, просто защото на всеки 20 ми се налага кръвопреливане, и 5 дни преди него съм парцал. Дори се прозявам постояннно поради недостиг на въздух. Защото Хемоглобина, който разнася кислорода из тялото ми е на ниво почти 2 пъти по-ниско от това на нормално човече :)

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.