Усещам как се надига. Странно е, сякаш се наблюдавам отстрани, без да имам контрол върху нищо, което правя.
После избухвам. Въобще не помня какво и колко време крещя. Ръцете ми треперят, а вените по слепоочието пулсират болезнено.
Отпускам се обратно на стола си. В стаята е гробна тишина, но усещам хладните изненадани погледи върху тила си.
„Какво й стана пък сега?”
И аз това се чудя.
Гняв не е точната дума. Ярост е. Усещам я като животно в себе си, напълно неконтролируемо и способно да се разбеснее при най-малкия повод. Дори без повод.
Зная, че е от интерферона, един от всичките странични ефекти, но това не ме успокоява ни най-малко. Винаги съм била емоционална, сега обаче се плаша от себе си. Не знам на какво съм способна. И най-малкото нещо предизвиква вълна от ярост, която се надига по-бързо от инфаркт. Не мога да я контролирам. Нищо не мога да направя. Само наблюдавам отстрани разкривеното си от бяс лице. Не харесвам това, което виждам.
Вземам си цигарите и излизам навън. Ще дам няколко минути спокойствие на колегите да обсъдят недоебана ли съм или просто съм се побъркала окончателно.
Паническите атаки започнаха още преди 16-тата инжекция. Като се замисля, започнаха в момента, в който разбрах, че имам хепатит. Събуждането всяка сутрин с препускащо сърце и мокри длани, болезненото стягане в гърдите и липсата на въздух, колкото и дълбоко да се опитваш да дишаш. Усещането как ти става зле и прииждащата вълна на паника, че ей сега, след малко, ще ти стане още по-зле, сърцето започва да блъска още по-силно, залива те гореща вълна, която отнася всяка мисъл от главата ти, остава само безсмисленият опит на съзнанието ти да укроти за малко препускащото сърце, да го успокои, преди да се е пръснало като презрял плод в гърдите ти.
После, естествено, всичко отминава. До следващия път, когато виждаш приближаващата вълна на паника или ярост и не можеш да направиш нищо. Абсолютно нищо.
Дърпам за последен път от цигарата и я хвърлям в пепелника. Обзалагам се, че ако продължавам в същия дух, скоро ще мога да организирам анти-фен клуб на себе си.
*текстът се отнася за нещо вече минало.
петък, 22 януари 2010 г.
И звярът се събуди
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Почти ме уплаши :)
ОтговорИзтриванеНадявам се,че вече си по-малко зверче.
Всеки пост е ключ.
ОтговорИзтриванеВсяка дума е връзка.
Буквите, са като блистери с безсмъртни хапчета...
Целият блог е не просто житейски ангажимент, но и неповторим като усещане и стил :)
Поздрави!
П.П. Напъхвам те в блогрола си, да знайш! :)
Е и?! Не се тормози за това какво говорят другите, техните мисли не би трябвало да управляват животът и поведението ти. Бъди каквато си: звяр, човек, болен човек, щастлив човек... в това трябва аз самата често да се убеждавам и да си го напомням
ОтговорИзтриванеPetya, естествено, права си. За мнението на някои ми пука, за други не особено. Проблемът с агресията по време на лечението е, че често го отнасят най-близките ти хора, тези, които ти помагат и те подкрепят.
ОтговорИзтриванеZdrasti kak si dnes? Kak se 4uvstvash? Az mislia 4e shte izmina sashtiq pat kato teb .... na 21.01.2010 mi izlezna gadnia rezultat HCV - POSITIVE ....
ОтговорИзтриванеанонимен,много неща бих ти написала, но ще се огранича до няколко:
ОтговорИзтриване1. Изследването, което си пуснал, е за антитела. Положителния резултат показва, че си се срещал с вируса на хепатит С, не задължително, че си болен. Може да си в процента на хората (10-20%), които са го изчистили сами. Не се паникьосвай, преди наистина да имаш причина за това. Може въобще да не се наложи лечение при теб.
2. Имаш време. Хепатит С обикновено прогресира бавно, така че ще можеш да вземеш всички решения и мерки, които трябва. Късметлия си, че знаеш.
3. Ако още не си, започни да четеш. На hepactiv.org има много информация на български. Ще се изненадаш колко много можеш да направиш.
4. Ако искаш, пиши ми на мейла: hepaetos в gmail.com
Стискам ти здраво палци!