събота, 30 януари 2010 г.

One more разговор

Не знам защо е избрал новия бар на Шишман. На пръв поглед мястото изглежда приятно, единствено жълтият цвят в интериора успява по своеобразен начин да не радва окото. Когато разбирам, че е трябвало да направи и резервация, окончателно изключвам иначе симпатичния бар от предпочитаните си места за срещи с приятели.

Седим на един от високите барове вече почти час. Слушам го с половин ухо, по-интересно ми е да наблюдавам емоциите му, докато разказва за пътуването. Харесва ми как се вживява в нещата. И той ми харесва.

Опитвах се да отложа тази среща колкото е възможно, но вече няма на къде. Твърде свестен е, за да го отблъсна грубо, а и тази искрена усмивка би ми липсвала.

Зная какво иска. Опитва се да излезем от графата „просто приятели” от месеци насам. Не зная как да му обясня. Не зная дали мога да му обясня.

Барът започва да се пълни. Шумни и превъзбудени хора, за които събота вечер е пикът на социалния живот. Вечерта, в която ще покажеш новите си дрехи, ще размениш по някоя реплика с познатите физиономии, ще се оплачеш от работата, поклащайки чашата уиски в ръка. One more събота вечер в One more бар.

Протяга ръка, за да ми запали цигарата. Усмихвам се. Чудя се какво ли би станало, ако му кажа още сега? Дали ще избяга? Не от бара, естествено, от живота ми. Или ще продължи с настойчивите обаждания и среднощни sms-и?
Всъщност, няма значение. Не се притеснявам да му споделя, не се притеснявам и от реакцията му. Ако ще си тръгва, по-добре сега, отколкото след време. От себе си се притеснявам.

Не мога да му дам нищо. Не и в момента. Толкова дълбоко съм затънала в собствените си лайна, че не мога да се измъкна от себе си. Клепачите ми са затворени, очите са обърнати обратно. А там, вътре, в момента няма място за никой друг. Едва побирам себе си.

Въртя в ръце бутилката минерална вода и го слушам. Харесва ми как поглажда с пръсти запалката, преди да запали цигара, сякаш за да се увери, че е истинска, веществена. Може би някога, в друго време. Безинтерфероново време.

Носят ни сметката. Да, този бар определено не е моето място.

2 коментара:

  1. искам, ни в клин, ни в ръкав да ти кажа, че не си опасна за околните. В смисъл отвъд себе си. Просто да знаеш.

    Edna

    ОтговорИзтриване
  2. Аз зная, че не съм опасна за околните. Понякога околните не го знаят :)

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.