1987 г. За първи път през живота си виждам толкова кръв. Цялата носна кърпа на баща ми е подгизнала. Скъсвам се от плач, не толкова от болка, колкото от страх при вида на червените петна по кърпата, която притискам към устата си. (... моля те, тате, не искам повече на зъболекар, моля те моля те моля те...) Баща ми ме взема на ръце и ме понася към вкъщи.
1999 г. Събуждам се толкова трудно, все едно съм спала месеци наред. Цялото ми тяло е изтръпнало, в главата ми е лепкава мъгла, ръцете ми тежат като късове бетон. Жадна съм.
Над мен се надвесва усмихнатото лице на сестрата. „Упойката още не те е пуснала напълно. Искаш ли вода?”
Устата ми се отваря с пукане. Кимам и отпускам глава обратно върху възглавницата.
2003 г. Болката е остра, пареща, пречистваща. Като причастие.
Чувам бръмченето на машинката, която стърже кожата ми. Мъжът вдига глава и ме поглежда. „Много хубава татуйровка ще стане”. Усмихвам се. Не ми се обяснява. Не ми пука дали ще стане хубава. Белезите вътре в мен са толкова дълбоки, че искам да ги извадя навън.
Да се жигосам, за да помня винаги.
Седмица 10. Лежа сред намачканите чаршафи и прехвърлям през главата си спомен след спомен. Цигареният дим се разтяга на паяжини из стаята. Мога да оплета мрежа и да хвана цялото си минало.
Никога няма да разбера как съм се заразила. С татуйровката? С операцията? Или при някое от ходенията на зъболекар? А колко пъти са ми вземали кръв? Колко пъти съм била на маникюр? И докога, по дяволите, ще продължавам да мисля за това?
Така или иначе, няма никакво значение. Кога и как съм се заразила не променя нещата. Не мога да върна времето. Не мога да променя взетите решения. Мога да променя само последствията.
Забивам фаса в препълнения пепелник и се завивам. Искам да спя. Костите не ме болят, когато спя. Искам да спя и да не сънувам.
*текстът се отнася за нещо вече минало
понеделник, 18 януари 2010 г.
Flashback
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
какво те накара да си направиш теста все пак?
ОтговорИзтриванеЯсмина, писала съм за това в текста за 8-ми септември, може би не достатъчно ясно. След края на една връзка реших да си пусна изследвания за спин. Когато си дълго време с някой, в един момент спирате да се пазите. Исках да съм спокойна и да започна на чисто. Сестрата в центъра ме попита дали искам да ми пусне целия пакет изследвания - за хепатит С, В и сифилис (става въпрос за Център за сексуално здраве, изследванията там са безплатни). Казах да. Така и така бях там. Резултатите за спин стават готови за 5 минути - изпуших една цигара, понервничих и си тръгнах с леко сърце. Ако не се бях съгласила тогава, ако не бях намерила визитката, ако не се бях обадила... щях да съм все още от болните, които не знаят. Хепатитът ми е на поне 5-6 години предвид уврежданията, които е нанесъл. Аз съм от късметлиите. Можеше да разбера след още 10-15 години. Нямах никакви оплаквания или симптоми.
ОтговорИзтриванеТрудно е... голяма дилема... дори свестен коментар ми е трудно да напиша, пък какво остава да ти е на теб. Човешко е... виновни няма, има потърпевши.
ОтговорИзтриванеАко ще ти е по-лесно приеми, че си заразена от не знаещ (който в последствие е разбрал и е взел мерки), а не от някой знаещ, безотговорен и страхлив глупак.
Петя, трудно е да те заразят умишлено с такова нещо :) Обикновено става въпрос за използване на общи игли или немарливост и безотговорност - недостатъчно добре почистени медицински или козметични инструменти. Колко от зъболекарите винаги носят ръкавици? Колко от тях стерилизират не само приставките за машинките, но и турбината? Колко козметички използват адекватни мерки за дезинфекция? (спиртът не е сред тях)Има студиа за татуйровки и пиърсинг, в които варят иглите. Със същия успех могат да ги измият под чешмата.
ОтговорИзтриванеЧовекът от тази връзка, заради която си отишла на изследвания - той знае ли? Щото може и той сега... Сори за пъхането на нос в работите ти, ако искаш изтрий поста.
ОтговорИзтриванеалиса, знае, здрав е. Шансът за предаване на хепатит С по полов път е около 1 процент, според някои и по-малко. Възможно е да стане при нестандартни сексуални практики (да се чете - анален секс:), когато има кървене). При хепатит В нещата са малко по-различни - там половото предаване е по-често, но не задължително. Има семейни двойки, които са заедно дълги години, единият партньор е болен, другият здрав. Но при всички положения малко предпазливост не вреди.
ОтговорИзтриване