За автора на блога и блога на автора

Аз съм момичето, което чака с теб автобуса на спирката. Което сяда на втората седалка и зяпа разсеяно през прозореца. Аз съм тази, която се смее високо на съседната маса, която ти се усмихва пред асансьора в офиса. Аз съм просто една от многото.

В България има над 500 000 човека, болни от хепатит В или С. Ако ти е трудно да си представиш колко хора са това, представи си населението на Пловдив + населението на Стара Загора. Това са ужасно много хора. Тъй като обикновено хепатитът няма симптоми (затова го наричат „тихия убиец”), не ми се мисли колко от тях НЕ знаят че са болни. И ще разберат, когато е твърде късно.

Започнах да пиша този блог по няколко причини. Първо, заради себе си. Част от нещата, за които пиша тук, вече са се случили. Преживяла съм ги и съм продължила напред. Други се случват в момента. Дори и за миг не съм се съмнявала, че ще преживея и тях. И ще продължа напред.
Зная, че много от текстовете тук звучат потискащо. Това не означава, че пиша във ваната с химикал в едната ръка и бръснач в другата. Просто не съм такъв човек. Тези думи са емоция, която съм преживяла и имам нужда да извадя от себе си. Единственият начин, по който АЗ мога да го направя, е пишейки.

Имам една молба. Ако този блог ти действа потискащо, ако те кара да се чувстваш зле, използвай малкото хиксче горе вдясно. Сериозно. Излез на кафе с приятели, купи си нещо непотребно, разходи се. Животът е прекрасен и най-нормалното нещо на света е да искаш да си здрав и да не се тревожиш. Имаш избор дали да влезеш тук или не, дали да четеш или не. Използвай го!

Втората причина, заради която пиша, са другите като мен. Както вече споменах, те не са малко. И от личен опит мога да ти кажа – имат отчайваща нужда от информация. За щастие, вече има сайтове и форуми на български, където човек с такъв проблем може да потърси информация и подкрепа. На мен ми се иска да им дам още нещо – една изцяло лична гледна точка. Една лична история, която да сравнят със своята, да намерят общите неща и разликите. Да разберат, че не само те се страхуват и тревожат. Че щом аз мога да се справя, значи и те могат. Моята история не е нито най-вълнуващата, нито най-страшната. Просто е една от многото.

Ако само това бяха причините, нямаше да си правя труда да се опитвам да популяризирам блога. Има и още една, трета причина.
Иска ми се да вярвам, че нещо от прочетеното тук може да те накара да се замислиш, дори и за 2 минути. Не за това колко е шибано да си болен и колко несправедлив е животът. Иска ми се да вярвам, че някой от попадналите тук хора ще си пусне изследвания. Ей така, за собствено спокойствие. Или ще си сложи ваксина за хепатит В (за С все още няма, за съжаление). Или ще се огледа дали е чисто студиото, в което отива да си прави татуйровка. Или ще е малко по-наясно какво се случва с някой близък, който открие, че е болен.

Според световната статистика един от всеки 12 човека е болен от хепатит. Убедена съм, че познаваш повече от 12 човека. Помисли за това.

Ще ми се да вярвам, че този блог може да промени нещо. Сигурно съм твърде голям оптимист.

И още нещо. Далеч съм от мисълта, че хепатитът е най-лошото нещо на този свят. Сигурна съм, че и ти си имаш проблеми, които въобще не са малки. Ако имах способността да реша дали в България да няма болни от хепатит или да няма деца без родители, щях да избера децата. Без дори да се замисля.

Просто това е темата, по която АЗ имам какво да напиша. Може би не ти се вярва, но в България все още е възможно да си загубиш работата заради това заболяване или да ти бъде отказана зъболекарска помощ. Никой не пише за това.

Благодаря ти, че ми отдели 5 минути

Само още нещо искам да ти кажа. Този блог е личен, но когато го четеш, не мисли за мен. Мисли за себе си. Мисли за хората, които обичаш, за нещата, които те правят щастлив, за това колко прекрасен и безкраен е всеки един ден от живота ти. Никога не съм спирала да вярвам в това.

Ако искаш, можеш да ми пишеш на hepaetos в gmail


Едно допълнение.
Текстовете, под които видиш забележката:

*текстът се отнася за нещо вече минало

са писани след реалната дата на нещата и събитията. Всички останали текстове са актуални и се отнасят за нещо, което се случва сега.