петък, 15 януари 2010 г.

Изгубени души и виртуални профили

Искрено се надявам последната година от живота ми да не се повтори никога.

Три погребения са твърде много, без значение колко са ти близки хората, които губиш. Така и не можах да свикна с мисълта, че не мога просто да вдигна телефона и да чуя познатия глас. Липсват ми.
Но не за да се самосъжалявам почнах да пиша този текст. Преди няколко дни се случи нещо, което вкара една натрапчива мисъл в главата ми и не спира да ме човърка и до сега. Какво се случва с хората, когато си отидат от този свят – не, не говоря за прераждане или за успокоителни идеи за отвъдното.

Говоря за интернет.
Отваряйки фейсбук профила си, видях лицето на приятел, на чието погребение бях преди няколко дни. Учтиво, но настойчиво ме подканяха да го „сръчкам” или да му изпратя съобщение.
Разревах се, както си стоях пред компютъра в редакцията, без да ми пука за озадачените погледи на колегите.

После му написах съобщение. Да, естествено, че беше безсмислено, но исках да му кажа всичко онова, за което съм била твърде заета или притеснена да говоря, всичко, за което се успокоявам, че „има време” или че „той си знае”. Просто исках да му кажа колко ми липсва.
Вечерта си легнах, пушейки цигара от цигара в леглото, чудейки се какво става с интернет самоличностите на хората, когато умрат? Колко мейла, фейсбук и майспейс профили на мъртви хора продължават да бродят из интернет пространството, неподдържани от никого, все по-рядко посещавани? Колко ли изгубени души има в нета?

На следващия ден отново влязох в профила му. Приятелите му бяха започнали да намаляват. Стана ми криво, въпреки че разбирах – болезнено е да гледаш всеки ден усмихнатите очи на някой, който никога вече няма да срещнеш случайно на попа или да изпиете по кафе в градинката пред народния.

В главата ми започваха да се въртят картини на виртуалния свят като гробище, в което тук-таме проблясват светлинките на живите. Щъкащи напред-назад, губейки време в глупости, срещащи се и разделящи се... успокояващи се с утрешния ден, в който има време за всичко.

Знаете ли какво? Днешният ден е точно толкова пълен с възможности, колкото утрешния. Не отлагайте живота си. Никой няма да отложи края му.

11 коментара:

  1. И аз много пъти съм се питала същото...

    ОтговорИзтриване
  2. на мен ми подейства като шамар през лицето... никога не се бях замисляла за това

    ОтговорИзтриване
  3. Oстават да витаят, изоставени. Ужасно е, като се замисля.

    ОтговорИзтриване
  4. Интернет не е здравословно място, всеки ден виждам доказателства. Хора, вземете се в ръце. Фейсбук, майспейс...сега ли се сетихте, че това ви краде живота?

    ОтговорИзтриване
  5. до колко интернет ще започне да краде от личния ти живот, зависи от всеки един човек - за какво го ползваш и в какви количества...

    ОтговорИзтриване
  6. http://blog.facebook.com/blog.php?post=163091042130

    ОтговорИзтриване
  7. @Алиса:
    Много хора си губят излишно времето в тези мрежи. Аз за себe си открих преди време, че ме ограбват и приключих с висенето там. Това не означава, че не се замислям по въпросите, описани от Altair.

    ОтговорИзтриване
  8. Трябваше да се убедя, че човек живее живият живот, а не в мрежата! Просто проумях, че не е необходимо да изграждаме нереални образи в себе си и да живеем измислен живот!? Непрекъснатото сърфиране в соц. мрежа ни кара да забравим, че покрай нас има истински и стойностни хора с които сме сега в този си живот!

    ОтговорИзтриване
  9. Много интересен въпрос наистина. Сблъсках се с него когато преди може би година и нещо мимиче с моето заболяване почина. Всички имаме един общ скайп чат, в който си пишем от цялата страна. Новината за нелепата и смърт(защото да те изпуснат в болница, като знаят за сложното ти състояние е просто нелепо) се разнесе за отрицателно време. Аз дори не я познавах лично, но разбрах и с какъв ник е влизала, и от къде е и на колко години е ........... На другият ден ника и изкочи пред мен, като ново съобщение в Скайп. Оказа се, че братчето на починалото момиче се е трогнало от написаното и е решило в памет на сестра си да се посвети на борба със зоболяването. Но всички се сещата какво беше усещането, да видиш как някой който не очакваш да видиш повече на този свят ти пише!

    ОтговорИзтриване
  10. Здравейте, приятели!В момента, като пиша тези думи, аз плача. Преди 11 дни загубихме дъщеричката на моите приятели... Внезапно... Напълно неочаквано! Защото Христинка бе изпълнена с живот, с очакавания и с много щастие в очите. Тя беше млада 21-годишна майчица на бебенце на 40 дни... и си отиде. Много ми е тежко, много ми е мъчно и незнам какво да кажа... Но когато видях снимката й във фейсбук... избухнах отново в сълзи. Поклон пред паметта й и Бог да утеши неутешимите й родители, съпругът й и сестричката й.

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.