неделя, 24 януари 2010 г.

История с хепатит С, една папка изследвания и Здравната каса

Петото позвъняване на алармата най-после ме изкарва от вцепенението на съня. Господи, колко ми се спи... Загръщам се в одеалото и отивам да си направя кафе. Крайно време е този проклет януари да вземе решение зима ли иска да бъде или пролет.

Приготвила съм всичко още от предната вечер. Какво говоря, подготвям се за този ден от месеци. Днес ще подавам документите за продължаване на лечението за вторите 6 месеца.

Папката с изследвания и документи е дебела около пет сантиметра. Разгръщам я с някакво почти перверзно удоволствие. От мен би излязъл чудесен мазохист. Всичко е спретнато и подредено по дати, раздели, оригинали и копия, подвързани в нови джобове.

Никога не съм била подредена. Един бърз поглед през стаята казва достатъчно. Но ако искам да имам шанс в тази битка, трябва да играя по техните правила.

Разгръщам си последните няколко години от живота, като албум със снимки.

Ето, тук разбирам, че имам хепатит С. Тук лежа в болница за първите пълни изследвания, които ще покажат какъв е генотипът на вируса и колко комфортно се чувства в тялото ми. Тук ми правят биопсия – едно вълнуващо усещане, което хигиената и порядките в някои български болници могат да превърнат почти в приключение. Тук кандидатствам за лечение. После чакам, чакам, чакам. Тук получавам писмото, че съм одобрена за лечение. Отново чакам, чакам, чакам. Чакам. После чакам още малко. Идва и моят ред.
Тук вземам първите си лекарства. Тук пак съм в болницата, за поставяне на първия интерферон. Поредното незабравимо усещане. После изследвания на всеки две седмици, „да видим ша издържи ли тва младо момиче”, както се изрази един от лекарите. Едва си прехапах езика тогава да не му тегля една майна. Що не пробва да изкара една година на интерферон, да види „ша издържи ли”?

После първата добра новина – вирусът не се засича в кръвта ми. Лечението работи, поне до момента. После още два месеца интерферон и навиване на ръкава на всеки две седмици за кръвни изследвания.

И ето ме тук, в 6 часа на тази премръзнала януарска утрин, въоръжена до зъби с дебела папка изследвания и ентусиазъм да блъскам тялото си с интерферон, докато или аз, или вирусът на хепатит С се откаже.

...

Седем часа по-късно излизам от Здравната каса. Избиват ми сълзи на очите, но тръсвам глава и продължавам да крача. По-унизена и безпомощна не са ме карали да се чувствам през живота ми.

Затворена в уютния си кръг от приятели и колеги, мнозинството от които ако не с интелект, могат да се похвалят поне с възпитание, съм забравила какво се случва в света НАВЪН. Живяла съм в сапунения мехур на собствените си илюзии и очаквания. Където хората се държат добре, просто защото изпитват елементарно уважение към човека отсреща. Където всеки си върши работата, независимо дали защото я харесва или защото в противен случай ще я загуби. Но я върши.

Понякога собствената ми наивност ме ужасява.

Както и да е. Успяла съм да подам документите, това е най-важното. Сега отново чакам. И се моля чакането да приключи преди инжекциите в хладилника ми да свършат.

Остатъка от деня прекарвам на работа.


*текстът се отнася за нещо вече минало.

14 коментара:

  1. никога не съм била изобретател на злобости. затова проклятието ми към всички изроди е: "дано им се случи същото, което ми сториха!". отвратителна институция е тая здравна каса.

    ОтговорИзтриване
  2. институцията се създава от хората. Аз не очаквам някой да ми съчувства или да се държи по-мило заради черните ми очи - но не разбирам защо е толкова трудно да се държиш вежливо и да си вършиш работата, за която ти плащат. Когато попитах служителката зад гишето до колко време ще получа отговор, ми бе казано два месеца. След обяснението ми, че законовият срок е месец и след изтичането му ще остана без лекарства (с този проблем се сблъскват всички, които подават документи за продължаване на лечението), реакцията отсреща ме втрещи. Жената вдигна рамене и се ухили. Още ме е яд, че тогава не реагирах адекватно и не й поисках името. Просто си излязох.

    ОтговорИзтриване
  3. бях бременна в деветия месец, когато отидох на редовен преглед и ми казаха, че бебето почти не диша. спешно трябваше да вляза в болница, за раждане ли или нещо друго - нямах и понятие, само един ужасен страх ме скова изведнъж. случи се така, че нямаше и никого до мен, никой близък. прибрах се, спретнах куфара, купих си нови джапанки по пътя и отпътувах нататък. срещнах случаен приятел, разплаках се на рамото му, а той така и не разбра защо.

    влязох разтреперана в родилното, незнаейки накъде да вървя - никакви табели, нищо. а бързам - бебето ми умира. изневиделица излезе някаква сестра и се разкрещя, че неможело тук да си влизаме с обувки, да се махам веднага навън. без изобщо да ме попита за какво съм дошла.... а аз - съвсем издъхнах при тая злоба, заплаках като дете...

    изведнъж осъзнаха грешката. смилиха се.
    но трябва ли така да се реагира, когато срещу теб е очевидно човек в голяма нужда?

    изводът ми е, че са свикнали да бъдат груби. нещо като нарочно дебелокожие, като топлоизолацията. но човешка.

    не им прилича. особено на тях най-много.

    ОтговорИзтриване
  4. никога не съм можела да ги проумея тези хора. май и не искам. надявам се всичко при теб в крайна сметка да се е развило добре

    ОтговорИзтриване
  5. Може ли да попитам какъв е генотипа на твоят вирус? Ако не е тайна, разбира се;)
    И се извинявам, ако в някоя минала статия си го писала, просто не съм изчела още всичко твое и те следя от скоро:)
    Поздрави и здраве:)

    ОтговорИзтриване
  6. Omnia, аз съм с генотип 1. Това е най-често срещаният генотип и най-трудният за лечение. Лекува се 48 седмици и успеваемостта е 40-50 %. Генотипи 2 и 3 се лекуват 24 седмици, успеваемостта е 70%. Генотипи 4,5 и 6 се лекуват също 48 седмици.

    ОтговорИзтриване
  7. И само да поясня - това се отнася за хроничен хепатит С. При хепатит В нещата са различни.

    ОтговорИзтриване
  8. Да, знам това- питам от професионален интерес повече;). Но практически имаш отговор от лечението, което означава, че не си от групата на нон- респондерите- тогава нещата биха били трагични.
    Възхищавам се на смелостта и куража ти, на желанието ти за живот, както и на силата да споделиш. Всяка написана от теб статия, особено онова, което е било минало, е връщане към болката отново, а за това се иска изключителен дух! Радвам се, че го имаш- това е ключово за лечението и се надявам най- искрено да се излекуваш!
    А на какъв интерферон си?

    ОтговорИзтриване
  9. така е, аз съм от късметлиите :) поне до момента всичко върви по възможно най-добрия начин. можеше да съм в другата част на статистиката - и за съжаление, за това духът не е определящ :)
    аз съм на Пегасис 180 мкг седмично + Копегус 1000 мг дневно.
    Няма как да не те попитам - с какво се занимаваш? :) Ако искаш, пиши ми на мейла - hepaetos в gmail

    ОтговорИзтриване
  10. Ок, може, но ще е утре, да не закъснея за работа;) Лекар съм, миличка;)И благодаря за отговора!

    ОтговорИзтриване
  11. Днес не съм настроена толерантно към недочели лекарки, "миличка". Както и към безчувствени, ценични и вулгарни такива "милички".
    Дани

    ОтговорИзтриване
  12. Дани, напълно те разбирам, но все пак не всички лекари са еднакви, и слава богу.

    ОтговорИзтриване
  13. Дани, ако имаш нещо лично към мен, ок, макар че не се познаваме. Това, че съм лекар, не означава, че съм като останалите, към които не си настроена толерантно, макар и да не е нужно да си.
    Колкото до миличка- не съм го сложила в кавички, за разлика от теб, тоест е най- чистосърдечно- авторката на блога ми е достатъчно приятна, за да употребя миличка, а ти нямам идея в кой точно лицемерен смисъл си го разбрала. Така или иначе този блог не смятам, че е място за заяждане- ако имаш нужда от такова, можеш да ми напишеш какво мислиш по въпроса на мейла ми. Не си първата мрънкаща от лекарско "отношение", но не се изказвай, ако обичаш, неподготвена кой колко и за какво е чел. Когато опознаеш някой , можеш да си го изкарваш на него- поне ако имаш морал. Дотогава, ако света ти е крив, това е твоят, не моят проблем. И много моля, не ми слагай тон, който не съм употребила - цинични, вулгарни( WTF?????????????!!!!!!!!!).
    Благодаря предварително за евентуално човешко отношение.

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.