понеделник, 25 януари 2010 г.

Гранично

Стигнах и до този пост. Приключих с миналото. Оттук нататък аз знам какво ще се случи, точно колкото знаеш и ти.

Зад мен са пет месеца на интерферон. Напред ме очакват още шест. Неизвестността донякъде е плашеща, но пък... аз обичам да не знам какво ще се случи. Дори и в този случай.

Родителите ми вече знаят, че имам хепатит С. Не ми се пише за това. Подкрепят ме.

Сега, това което правя, е да чакам. Инжекциите в хладилника ми намаляват, ако не получа отговор от Здравната каса до няколко седмици, ще остана без лекарства. Прекъсване дори с един ден може да обезсмисли изминалите 5 месеца. Така че, както се досещаш, няма да допусна това да се случи. Каквото и да ми коства.

Може би ще пиша по-рядко тук, може би не. Винаги е по-лесно, когато гледаш на нещата от дистанцията на времето. Понякога, пишейки част от предишните постове, съм се изненадвала от емоцията, която излиза върху листа. Не съм предполагала какво изпитвам, докато не видя как молива издрасква буквите по хартията. Сигурно е смешно, но все още всеки текст се появява първо на хартия, преди да седна пред компютъра.

Отплеснах се. Исках да ти кажа, че вече и аз не зная какво ще се случи. Вярваш или не, това е нещо хубаво.

Защото може да се случи всичко.

11 коментара:

  1. Надявам се да се случи това, което всички искаме за теб...Имаш правилното отношение към случващото се. Силните хора трябва, трябва да оцеляват, дори да е адски трудно.

    ОтговорИзтриване
  2. Разбра ли се от какво си го хванала???

    ОтговорИзтриване
  3. анонимен, не, няма и как да разбера. Мога само да гадая. Това е част от "чара" на хроничните хепатити ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Дано оттук нататък да ти се случват повече хубави нвща и да ни пишеш за добри новини.

    ОтговорИзтриване
  5. Вярвай, че оттук нататък ще се случват само хубави неща, ще има хубави новини, които да споделяш с нас... Аз го вярвам за теб... :)

    ОтговорИзтриване
  6. Реших да се покажа, току виж още една усмивка те накара да не спираш да пишеш. Мдам. Сума ти хора точно като мен те четат и не знаят какво да кажат и искат да те четат и да им показваш какво е правилното отношение. И искаме да имаш още 186 инжекции в хладилника.
    Освен това държа да ти кажа, че имаш необичайно много анонимни коментатори. Научи ги да не се крият, моля те.

    ОтговорИзтриване
  7. Последния абзац ми допадна особено много. Надявам се, постовете ти да не се разредят във времето и пространството. Дори и така да стане ти пожелавам здраве.

    ОтговорИзтриване
  8. Стимул за останалите 6 м. трябва да ти бъде отрицателният ПСР - той е безценен, нали знаеш? :) Толкова много хора, включително и аз , минаха това проклето лечение без успех, но ти просто няма да си в тази графа.
    Знам, че ще успееш другарче :)

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря на всички за коментарите :)

    Светлина, не мога да изисквам от някой да не е анонимен, докато аз съм ;)

    Силве, знам че е така. Просто нямам право да се отказвам. Нали знаеш как ти стискам палци скоро да получиш отговор от любимата здравна каса ;)

    ОтговорИзтриване
  10. Хей,просто, Здравей, и давай напред към интересното-неизвестно.

    ОтговорИзтриване
  11. Тук, в този блог, думите "другарче" и "миличка" звучат толкова искрено и истински, колкото едва ли някъде другаде в интернет пространството биха звучали!

    ОтговорИзтриване

Чувствай се свободен да напишеш каквото пожелаеш, но те моля да го направиш на кирилица.

 
Блог класация Блогосфера Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.